архив
 arhive		  | 
 | 		 за нас
about us		  | 
 | 		 за контакт
contact		  | 
 | 		 литарт
litart		  | 
 | 		 ателие
atelier		  | 
 | 		 фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.5, бр.5, година XI, 2004г.
Н.Пр. Посланикът на Република Финландия Таисто Толванен пред сп. “Европа 2001”

Върховенството на закона е най-важното за членство в ЕС


   Таисто Толванен е роден на 15.01.1940 г. в Пюхаселкя, Финландия. Кандидат на хуманитарните науки. Бил е Посланик на Финландия в Литва, Беларус и едновременно в Република Казахстан, Киргизка Република, Република Таджикистан, Република Тюркменистан, Република Узбекистан и Монголия. От 2000 г. е Посланик на Финландия в България. Женен, с двама сина. Владее английски, шведски, френски, полски и руски език. .
    – Ваше превъзходтелство, бихте ли споделили с българския читател кои са ползите и съществуват ли известни негативи от членството на Финландия в ЕС? Може ли да става дума за някакво сходство между нашите две страни при влизането им в ЕС – за Финландия 9 години назад, за България – предстоящо през 2007?
   - В референдума за членството на Финландия в Европейския съюз около 53 % от народа гласуваха в подкрепа - с други думи, имаше и значителна съпротива срещу присъединяването. Притесненията на противниците на членството бяха различни. Фермерите, особено дребните, се страхуваха от отслабване на позициите им в условията на съюза. Някои хора се опасяваха от идването на чужденци, които ще изкупят красивите брегове на езерата ни и парцелите за летни вили. Имаше тревоги, че ще изгубим правото си да управляваме собствените си работи, да бъдем господари в собствената си къща, с една дума - че ще изгубим независимостта си, за която сме водили такива люти битки и сме платили висока цена.
   Сега, след 9 години, нещата са си дошли на мястото и много от тези оплаквания изчезнаха, въпреки силното противопоставяне на финландските земеделци срещу членството по време на преговорния процес и при гласуването. Финландското селско стопанство се приспособи към новите условия, не без трудности като целият селскостопански сектор премина през един процес на основно преустройство. При 200 хил. ферми преди двадесет-тридесет години сега броят им във Финландия е приблизително 90 000. Това, от което имаме нужда за в бъдеще, е около 40­50 хил. големи, ефективни, индустриализирани ферми. Намаляване на броя на фермите и концентриране на промишлеността в големите индустриални центрове предимно на юг: в тази ситуация изниква въпросът как да запазим северните и източните области икономически и социално активни, как да запазим високото ниво на социалните услуги в тези рядко населени райони? Справяме се с проблема и съм уверен, че можем да намерим подходящи решения с помощта и на Европейския съюз.
   Финландската индустрия извлича значителна полза от членството в съюза. Докато, от една страна, сме загубили някои национални инструменти за регулиране на икономиката - например, девалвирането на валутата - членството като цяло допринася за предсказуемостта на икономическото развитие и увеличава стабилността на икономиката. Общата валута, еврото, улесни търговските операции - флуктуациите на валутата вече не могат да доведат до нежелани изненади.
   Членството влияе и на манталитета на финландския народ. Ние винаги сме били в Европа - ние не сме се присъединили към Европа - но във всеки случай формализирането на ситуацията доведе до значителни промени. Мислим в по-международен мащаб, изучаваме още по-ентусиазирано европейските езици, чувстваме се у дома си в европейските столици. По свидетелствата на много чужденци Хелзинки е станал по-космополитен град и аз самият, който отдавна живея извън страната, мога да видя разликата.
   Както ще напиша по-късно, условията по пътя ни към съюза се различават и, следователно, не бихме могли да говорим за един общ модел на влизане в съюза. И все пак, имаме много общо. И двете ни страни не са централно разположени в Европа. От друга страна, на този етап на технологичното ни развитие географският фактор не е толкова важен. Нашето и вашето културно наследство са част от общото европейско културно наследство.
– Финладия е страна на много противоречиви характеристики – страна на малките ферми в миналото и на глобализираща се индустрия днес, страна с два официални езика, страна със студена, но омагьосваща природа, страна с преобладаваща външна порлитика не само с ЕС, но и с държавите от бившия Съветски блок, с Азия, Щатите, ОНД, страна на протестантизма и православието. Как успяхте да изградите толкова толерантен модел на отношения във всичко?
   - Историята обяснява много. Както знаете, в продължение на векове Финландия е била част от Швеция. В този период ние сме придобили едно богато, западно културно наследство. Що се отнася до религията, ние сме първо покръстени в католическата вяра, след това преминаваме към Лутеранската църква, която в момента е, наред с Източноправославната, една от двете ни основни вероизповедания. От Швеция ние имаме институциите и законите си - нашата държава е изградена на тези скандинавски принципи и понятия. Шведският е вторият официален език в страната и нашите отношения със западния ни съсед са традиционно най-топли и активни. Въпреки че скандинавските и северни страни са избрали различни подходи спрямо интеграцията със Запада - Норвегия и Исландия не са членки на Европейския съюз, Финландия и Швеция не участват в НАТО, а Финландия е единствената скандинавска страна, която използва еврото - ние сме успели да съхраним добрите традиции на тясното северноскандинавско сътрудничество.
   В продължение на повече от един век - от 1809 до 1917 - Финландия е била част от Руската империя като автономно Велико херцогство. Ние сме били, един вид държава в държавата и сме могли да развием много от атрибутите на една независима държава. Могли сме да продължаваме да развиваме нашите скандинавски институции и да укрепваме националните си черти, като същевременно извличаме полза от търговията си с Русия. 19-ти век е период на съзряване на нацията за независимостта, която по-късно става реалност като последица от Първата световна война.
   Така, бидейки по отношение на институциите и манталитета си западно-европейска страна, ние имаме и опит, свързан с Изтока. Докато Западна Европа е основният ни търговски партньор, ние сме успели да развием търговските си отношения във всички посоки.
   За едно исторически кратко време - няколко десетилетия - Финландия претърпя процес на дълбоко социално и икономическо преустройство. От една сравнително бедна селскостопанска страна ние се превърнахме в индустриализирана страна със световно приети високи икономически показатели. Всички ние, разбира се, сме доволни и, може би, даже малко се гордеем, че сме признати за най-конкурентоспособната икономика и най-малко корумпираната страна в света. Причините за този успех могат да бъдат търсени в много фактори. Един от тях е историческият. Суровите климатични условия просто са принудили финландците да работят много - животът не е бил лесен. Влиянието на църквата например се забелязва в битовия морал на хората. Традицията да се следва закона винаги е била важна. От съвременните фактори бих желал да спомена интернационализацията на нашата икономика, силния акцент, който поставяме върху научните изследвания и разработването на продукти, усилията ни да намерим нашата собствена ниша в жестоката световна конкуренция - секторите, в които ние сме добри, ако не най-добрите. НОКИА е, разбира се, примерът, който най-добре илюстрира това.
– Кои са трудностите, с които се сблъска Финладия при присъединяването си към ЕС, и кои, според Вас, ще са трудностите за България?
   - Когато водеше преговори за членство, в икономическо отношение Финландия бе готова за него. Както казах, Западна Европа отдавна е наш трационен основен партньор в търговията (до 70 %). Още през 1961 г. ние сключихме споразумение за отношенията ни чрез Европейското споразумение за свободна търговия (EFTA - European Free Trade Agreement). През 1973 г. подписахме търговско споразумение с Европейската общност. Преди да се присъединим към съюза, за известно време бяхме част от Европейското икономическо пространство.
   И при много други глави - институции, администрация, съдебна система, околна среда - не срещнахме сериозни затруднения. Отдавна развили обществото си според западните принципи и модели, за нас хармонизирането на законодателството в много случаи бе повече техническа, отколкото същностна задача. Всъщност, в някои области се справяхме доста добре - например тъй като бяхме започнали през 1970-те фундаментална работа за опазване на околната среда, условията за членство в сектора бяха изпълнени без съществени затруднения.
   Докато в тези сектори нещата вървяха гладко, в селското стопанство и в социалната сфера беше по-трудно. Ние сме скандинавска, дори арктическа страна и понякога ни бе трудно да убедим в това нашите партньори в преговорите. Най-накрая постигнахме задоволителен резултат. Въпреки че финландското селско стопанство претърпя радикална промяна в резултат на членството в Европейския съюз, секторът се пренастрои към новите условия.
   България е в друго положение. Да преминеш през период на преход от социалистическа система към свободна пазарна икономика и, същевременно, да изпълняваш изискванията за членство в Европейския съюз за нея е двойна задача.
   От най-съществено значение е една функционираща прозрачна съдебна система - действието є се простира широко над обществото, стига даже до сърцевината му. Върховенството на закона е най-важното нещо - да се увеличи доверието на гражданите в държавата, тяхното уважение към институциите - за икономическата дейност, за привличането на чуждия бизнес и инвестиции. Няма да навлизам в подробности по отношение на сектори като селското стопанство, конкуренцията и околната среда, но мога да ви окуража да продължите съществената работа, която извършвате в тази посока.
   Необходима е по-ефективна информация за Европейския съюз и с удоволствие отбелязвам засилената дейност в тази връзка, предприета, по-специално, от сегашното президентство на съюза. Трябва да накараме хората да разберат - по един неутрален, балансиран начин, ефектите, които има членството - както позитивни, така и негативни. Съюзът и членството засягат всички граждани и е изключително важно това послание да стигне до всички.
– Как бихте описали българо-финландските отношения днес? Кои са нещата, с които бихме могли да сме полезни един на друг? Съществува ли интерес на финладски компании към българския пазар, съществуват ли предпоставки за културно сътрудничество?
   - Финландско-българските отношения са в добро състояние. Имаме изграден добър политически диалог - предстоящото през ноември посещение на президента Първанов във Финландия в отговор на посещението, което финландският президент Таря Халонен направи в България през 2003-та, добре илюстрира това. Контактите ни на правителствено ниво отдавна са активни - посещението на тогавашния финландски премиер Липпонен в България през 2002 г. бе последвано от серия контакти на министерско ниво. За нас бе удоволствие да споделим с България нашия опит по европейските въпроси - можем да изброим близо двадесетина различни мероприятия, организирани по време на престоя ми в България - лекции, семинари, срещи, информационни дейности - в контекста на европейското сътрудничество. Контакти, естествено, се поддържат и на международните форуми.
   Не съм така доволен от развитието на нашите търговски връзки - нивото на търговията между Финландия и България е скромно, предвид възможностите ни. От друга страна, през тази година виждаме забележително активизиране на нашите търговски контакти, особено в резултат на визитата на финландския министър на външната търговия г-жа Лехтомаки. Някои от високотехнологичните компании, водени, разбира се, от НОКИА, са тук и дискусиите за задълбочаване на сътрудничеството продължават. Няколко финландски фирми в областта на енергетиката са открили възможности за бизнес. Министър Лехтомаки бе придружена от група финландски бизнесмени, с широко представяне, по-специално, на сектора за защита на околната среда. Сътрудничеството ни в сектора на горското стопанство е вече традиционно. Имаме контакти и в някои други области на индустрията.
   Българските вина са популярни във Финландия, освен вино, машини, конфекция, внасяме и други стоки от вашата страна. Туризмът от Финландия се развива добре - около 50 000 финландски туристи посещават страната ви годишно. Черноморието е популярно, но и вашите балнеологични курорти във вътрешността на страната привличат нашите туристи.
   В областта на културата също имаме някои дейности. Превеждат се книги от финландски на български и се издават и преиздават тук в България - миналата година например тук бе публикувано едно много красиво издание на нашия национален епос “Калевала”. Подготвя се и издаването на мемоарите на маршал Манерхайм.
   Нашите страни са разположени в двата края на Европа, но въпреки това не са далеч една от друга. Прославеният финландски автор на Синухе, Мика Валтари, посетил България през 1920 г. на път за Истанбул - оставяйки ни чудесни спомени от престоя си тук. Разбираемо е, че следващите исторически събития в много отношения са попречили на естествените връзки между нашите народи, включително и в артистичните кръгове. Сега, когато България твърдо върви по пътя към европейското семейство, интересът към вашата страна е повишен. Имате много да ни показвате - например, старата си история, тракийските златни съкровища, вашите писатели, художници, музиканти. Почитателите на музиката във Финландия познават Гяуров, Гюзелев, Ана Томова-Синтова, но много от изисканите ви певци все още не са така добре познати в моята страна. За мен бе удоволствие да отбележа колко е популярна музиката на Сибелиус тук в България - всъщност, преди няколко седмици в България чух една от най-добрите интерпретации на цигулковия концерт на Сибелиус, които някога съм чувал. Предполагам, че и някои финландски рок групи, като например “Найтуиш”, “Даруде”, “Бумфънк МС”, “Ленинград каубойс”, “Хим”, “Апокалиптика”, “Размус” също са известни на младата публика.
– Бихте ли споделили вашето лично впечатление от България? Вашият съвет към българския народ по пътя към присъединяването му с ЕС след толкова динамчни промени за кратко време - през 1989-та все още бяхме социалистическка страна, 2007 г. гледаме към членство с ЕС – едва 18 години?
   - Вашата страна има красива природа, климатът е идеален - поне за нас, северняците. Вашият народ се интересува от света, отворен е към Европа - аз бях приятно изненадан от голямото количество западна литература - политическа, социална и белетристика, която превеждате и издавате. Това също е едно от доказателствата за вашите европейски аспирации.
   Осемнадесет години е исторически много кратко време - от друга страна, много източно- и централноевропейски държави също трансформираха обществата си за един сравнително кратък период, за да могат да се присъединят към съюза. Вие затворихте главите по преговорите със съюза, сега фокусирате усилията си върху приложението на поетите ангажименти. Все още има някои неща, които трябва да се направят, особено в областта на съдебната система, и ви желая сила, за да изпълните тези задължения на време.
   Имаме една финландска дума, която използваме, когато са нужни някакви изключителни усилия - “сису” - упоритост, кураж. Вярвам, че вие, като намерите собствената си “сису”, ще преодолеете оставащите пречки и ще станете страна­членка на Европейския съюз, в рамките на планирания срок - и не само страна­членка, а една добра страна­членка от самото начало.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе