Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ЕТНОКУЛТУРА	стр.60, бр.5, година XI, 2004г.

	НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА НА ФИНЛАНДИЯ

   Според предишни археологически и лингвистични теории финландците и саамите (лапландците) произлизат от протофинско-саамския народ, който пристига по тези земи от изток и югоизток. Те се заселват първоначално в южните части на Финландия по време на периода на неолита (4200 - 1500 г. пр. Хр.), въвеждайки в този район култура на керамиката с гребеновидна украса.
   Около 30002500 г. пр. Хр. балтийският народ от южната страна на Финския залив донася със себе си културата на бойната брадва и керамката с шнуровидна украса. През този период в Южна Финландия се въвеждат скотовъдството и земеделието.
   Тази култура съществува рамо до рамо с гребенно-керамичната култура в продължение на близо 500 години чак до 2000-та г. преди новата ера, когато двете култури започват да се сливат, довеждайки до появата на културата “киукайнен”. В северните и източните райони на страната културата на керамиката и гребеновидната украса е заменена с култура на азбестовата керамика от хората, считани за протосаами.
   През бронзовата ера (1500-500 г. пр. Хр.) германските народи от Скандинавия и през романската желязна ера (0-40 г. н. е.) и Меровингския период (600-800 г. н.е.) скандинавските и германските племена от Централна Европа пристигат във Финландия. В резултат на тези нашественически вълни във финския език съществуват голям брой балтийски и германски заемни думи. Според лингвистичната теория днешните фини са индоевропеизирани фино-угрийци.
   Преди и по време на периода на кръстоносните походи (1050-1150 г. /1300 г.), а и по-късно, шведите - предимно от крайбрежните провинции Розлаген, Гестрикланд и Хелзингланд в Швеция - се заселват по необитаемото крайбрежие на Западна и Южна Финландия.
   По време на романската желязна ера и ранния период на Средновековието Кралство Швеция, подкрепяно от Католическата църква, и Княжество Новгород от Гръцката православна църква, се опитват да разширят владенията си чак до Финландия. От двете, Кралство Швеция се оказва по-успешно, и постепенно установява контрол над цяла Финландия. Шведското господство продължава цели 700 години. През XVI в. първите роми пристигат в Швеция през Дания и през XVII в. се установяват в източната част на кралството, т. е. във Финландия.
   Влиянието на шведския език и култура във Финландия достига своята кулминация през XVIII в., когато финският език и култура съществуват главно сред селяните. След като Швеция изгубва така наречената Финска война срещу Русия (1808-1809) Финландия става автономно Велико княжество в рамките на Руската империя. Източните части на Финландия (Карелия), които много по-рано са били под руско владичество и са приели гръцката православна вяра (стара Финландия), се обединяват с останалите райони на страната (нова Финландия). През периода на автономията руси, евреи и татари се заселват във Финландия.
   Старите, историческите или националните малцинства във Финландия включват: шведскоговорещите, саамите, ромите, евреите, старите руси и татарите.

ФИНЛАНДСКИТЕ ШВЕДИ ИЛИ ШВЕДСКОГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ

   От 1863 г. е разрешено финският език да се използва при общуването с властите във Финландия успоредно с шведския. От 1883 г. чиновниците били задължени да използват финския език и да издават документи на него, а през 1902 г. финският окончателно става официален език на страната, на равна нога с шведския. С новия закон на Парламента от 1906 г., който въвежда равни и универсални права и еднокамерен парламент, финският език става де факто първият официален език на Финландия.
   По време на борбата на Финландия за независимост шведскоговорещите жители от островите Ааланд пожелават почти единодушно да се присъединят към Швеция. Съветът на Лигата на нациите разрешава спора през 1921 г., като потвърждава суверенитета на Финландия над островите Ааланд в замяна на една висока степен на културна и политическа автономия за островите. Уреждането на спора за Ааланд оказва решаващо влияние върху начина, по който шведският въпрос е трябвало да бъде решен в континентална Финландия. Финландските шведи е трябвало да се откажат от предложенията си за създаване на четири шведски кантона, по подобие на швейцарския модел. Вместо това шведският език запазва статута си на национален език редом с финския.
   Размерът на шведскоговорещата общност спрямо цялото население на Финландия постоянно намалява: според последни сведения на Финландския статистически център (31.12.1997 г.) шведскоговорещите са 293 691 души, или 5,7 % от цялото население, възлизащо на
   5 147 349 души. Жителите на Ааланд са 25 392, от които 23 864 са шведскоговорещи, а 1205 - финскоговорещи. Всеки е свободен да се регистрира като финско- или шведскоговорещ.
   Според финското законодателство финският и шведският език се ползват на равноправна основа. Законът за финския език от 1922 г. предполага, че финският и шведският език могат да функционират едновременно като езици на мнозинството и на малцинството в зависимост от това къде и в каква връзка се използват.
   Езикът, на който се преподава в училищата, е или фински, или шведски. През 1998 г. финландската училищна система бе генерално реформирана. През 1999 г. в страната имаше 335 шведски средни училища с ученици от всички възрастови групи с общо 4000 ученици и 35 шведски гимназиални училища, обхващащи всички възрастови групи, с брой на учениците между 2400 и 2800.
   Един закон за Парламента, приет през 1937 г., гарантира двуезичния статут на Хелзинкския университет. Други двуезични висши учебни заведения са: Хелзинкският технологичен университет, Факултетът по ветеринарна медицина към Хелзинкския университет, Университетът по изкуство и дизайн, Академията “Сибелиус” и Театралната академия. “Аабо Академи” (университет, създаден през 1919 г.), Шведската школа по икономика и бизнес администрация и Шведската школа по социални науки и местна администрация (последната вече е прикрепена към Хелзинкския университет) са висши учебни заведения, където се преподава на шведски език.
   Във Финландия има 15 вестника, излизащи на шведски език. Финландската радиоразпръсквателна компания има два канала, които излъчват телевизионни новини и други програми на шведски. Има и радиопрограми на шведски език, но те не могат да се ловят в Северна Финландия. От 1997 г. насам два радиоканала излъчват предавания на шведски език: Радио “Вега”, с пълна програма, адресирана до разностранна аудитория, и Радио “Екстрем” - предназначено за младите хора. Театри, които играят постановки на шведски език, има в Хелзинки/Хелзингфорс, Турку/Аабо и Вааза/Ваза.
   Във Финландия има само една партия, която се обявява за шведскоезична. Това е Свенска фолкпартиет (СФП), т. е. Шведска народна партия. От политическа гледна точка тя е либерална партия. На парламентарните избори през март 1995 г. Шведската народна партия спечели 5,1 % от гласовете на избирателите и 11 от общо 200 места в Парламента (процент на гласувалите 71,9 %)

СААМИТЕ (ЛАПЛАНДЦИТЕ)

   Според данни, предоставени от Саамския парламент през 1995 г., броят на саамите във Финландия, които отговарят на определението за саами, е около 7000 души. Мнозинството от тях, около 4000, продължават да живеят в своята родна територия, известна като Родината на саамите (Samiid ruovttuguovlu), която включва четирите най-северни общини в провинция Лапландия (Утсиоки, Инари, Енонтекиьо и северната част на община Соданкюля).
   От десетте саамски езика (диалекта) три се говорят във Финландия: северен, инари и сколтсаами. Според Финландския статистически център 1716 души са регистрирали на 1 януари 1998 г., че техният майчин език е саами.
   Когато един саами е страна в правни дела или трябва да бъде изслушан, той или тя може да ползва своя език пред съда, както и пред държавни и общински власти, чиито правораздавателни или административни пълномощия покриват цялата или част от територията на Родината на саамите. Един саами, живеещ във Финландия, има право саамският език да бъде вписан като негов майчин език в регистъра на населението. Парламентарни закони и постановления, както и решения на правителството или други органи, отнасящи се до проблемите на саамите, трябва да бъдат превеждани на саамски език. Неотдавна имената на различни населени места се появиха върху табелите по пътищата и на фински, и на саамски.
   Саамският език получава статута на самостоятелен майчин език със Закона за гимназиите от 1991 г. и със Закона за средното училище от 1995 г. Според новите закони за гимназиите и професионалните училища, който влиза в сила от началото на 1999 г., преподаването на саамски език също е разрешено в гимназиите и техникумите.
   През учебната 1997/1998 г. общо 480 ученици са били обучавани на саамски, а 115 са получили част от образованието си на един от саамските езици (диалекти).
   Днес радиопрограмите, излъчвани на саамски език, възлизат на 40 часа седмично. По-рядко се пускат саамски филми по телевизията.

РОМИТЕ

   Ромите (или циганите) във Финландия принадлежат към групата Каале (Calo). Те пристигат в Шведско-Финландското кралство в началото на XVI в. Въпреки репресивното законодателство ромите остават в Швеция. Благодарение на своята храброст те са включени в шведската армия и се сражават в Тридесетгодишната война. През XVII в. на ромите е наредено да се заселят в източната част на кралството - във Финландия. В края на XVIII и началото на XIX в. се провежда официална политика на асимилиране на ромите от финландското население. От 60-те години на XX в. целта е да се интегрират ромите във финландското общество, като същевременно се зачита тяхната потребност да запазят своята специфична идентичност.
   Ромското население днес наброява около 10 000 души. Повечето от ромите живеят в Южна Финландия, в близост до градските райони. Поради вълната от емиграция от Финландия в Швеция през 60-те и 70-те години на XX в. днес около 3000 финландски роми живеят в Швеция.
   Дълбоките структурни промени във финландското общество оказват обратен ефект върху способността на пътуващите роми да си изкарват прехраната чрез такива традиционни занимания като търговия с коне, калайджийство, обработка на кожи и други дребни занаяти. През 90-те години на миналия век ромите са назначавани на работа главно в социалната и здравната сфера, в заведения, грижещи се за младежта, в обучението на учители роми, в информационните технологии и в развлекателната индустрия.
   Условията за живот на ромите неизменно са лоши. Тъй като жилищният проблем е един от най-сериозните, държавата се опитва - от 70-те години на миналия век насам - да улесни ромските семейства да се сдобият с жилища, като им предоставя жилищни кредити и нисколихвени заеми. Въпреки тези мерки жилищните условия за много ромски семейства си остават незадоволителни. Нови жилищни модели разбиват обичайните многолюдни семейства на по-малки (едноклетъчни) семейства.

СТАРИТЕ РУСНАЦИ

   Предците на старите руснаци пристигат във Финландия на три вълни. Първите руснаци във Финландия са крепостни селяни, които са били преместени от градовете Ярославл, Тула и Орел в провинция Карелия, която става руска територия след голямата Северна война (1700-1721) Тази група е известна със своята кафява глинена керамика Kyyrola. Втората вълна включва руснаци, които получават разрешение да се заселят в автономното Княжество Финландия като чиновници, военни офицери и търговци. Третата вълна се състои от руснаци, които бягат от руската революция, но не се заселват в големите емигрантски центрове в Париж, Ница, Берлин, Брюксел и Нови Сад.
   Броят на старите руснаци е между 3000 и 5000 души. Техните общности се намират в градските райони около Хелзинки, Турку и Тампере.
   В резултат на имиграцията от Съветския съюз и Общността на независимите държави (ОНД) през последните години общият брой на рускоговорещите жители на Финландия се изчислява на около 20 000 души.
   Поради увеличаващия се брой на хората, напускащи Съветския съюз, а по-късно и ОНД, се засилва необходимостта от обучение на руски език и понастоящем то се извършва едновременно и на фински, и на руски. Във Финландско-руската школа, която обединява средно училище и гимназия, се учат 750 ученици.
   На руски език излизат един вестник и едно списание, а има и няколко радиопрограми, излъчващи на този език. Хелзинкският оркестър “Балалайка” съществува от 1910 г. Религиозните служби на Гръцката православна църква се извършват на фински, руски и църковнославянски език.
   През периода между двете световни войни са създадени многобройни руски организации, от които може би най-влиятелни са Дружеството на руските търговци и Руската колония във Финландия. През 1994 г. е основан Форумът на рускоговорещите във Финландия като организация - “майка”, в Хелзинки, имаща за цел да координира дейността и политиката на рускоговорещото население във Финландия.

ЕВРЕИТЕ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ

   Евреите най-напред се заселват в Шведското кралство през XVIII в., когато царува толерантният крал Густав III. На тях им е разрешено да се заселят в няколко града в шведските райони на кралството, като Марстранд, Стокхолм, Готенбург, Норкьопинг и Карлскрона, но не и във финландската част. Прадедите на финландските евреи пристигат във финландските градове в края на XVIII в., когато те са под руско управление. През периода на Финската автономия (1809-1917) още руски евреи се установяват във Финландия като търговци и занаятчии, или запасни офицери от царската армия. Едва след 1917 г., когато Финландия става независима държава, евреите получават пълни права като финландски граждани.
   Броят на евреите, които членуват в двете еврейски конгрегации във Финландия и са жители на страната, възлиза на 1350 души (1999 г.). 200 от тях са руски евреи, имигрирали през последните години от страните на Общността на независимите държави (ОНД).
   Първото Еврейско училище функционира в Хелзинки от 1893 до 1900 г. Сегашното Еврейско училище за смесено обучение е основано през 1918 г. Първите евреи, които се преселват във Финландия през XIX в., са говорили иврит и руски. След като се установяват във Финландия, те избират и до 1930 г. регистрират шведския като свой първи език. До 1932 г. езикът, на който се води обучението в Еврейското училище, е шведският, но през същата година той е заменен с фински. Общо взето, евреите във Финландия говорят еднакво добре и фински, и шведски.
   Евреите са се интегрирали добре във финландското общество и са представени в почти всички негови сектори.

ТАТАРИТЕ

   Татарите във Финландия са тюркски народ, който изповядва ислямската вяра. Те наброяват 900 души и представляват хомогенно религиозно, културно и лингвистично малцинство.
   Прадедите на днешните татари пристигат във Финландия от около 20 села в Сергачкия район по поречието на река Волга, югоизточно от Нижни Новгород (Горки) през периода от 70-те години на XIX в. до средата на 20-те години на XX в. Те са били търговци на кожи и текстил и се заселват първоначално в Хелзинки и околностите му. През 1925 г. е основана първата Ислямска конгрегация. Втората конгрегация на татари се създава в Тампере през 1943 г. По-малобройни групи татари живеят в градовете Котка, Турку, Раума, Пори, Ярвенпаа, Лапенранта и Куопио. Има татарски ислямски гробища в Хелзинки и Турку.
   Татарите са напълно интегрирани във финландското общество, но независимо от това са съхранили самобитната си идентичност. Те са запазили жив своя тюркски татарски език, като говорят на него в семейството и в частни кръгове, както и в своите организации. От 1948 до 1969 г. в Хелзинки функционира Татарско начално училище, което отчасти е било субсидирано от Ислямската конгрегация и отчасти - от Кметството на град Хелзинки. Близо половината от обучението се е извършвало на фински, а другата половина - на татарски език. С реформата в средното училище вече не е било възможно да функционира татарско училище поради малкия брой ученици и условията за държавните субсидии. От 1935 г. насам Татарското културно общество организира културни прояви на татарски език, включващи пиеси, народна музика, народни танци и поетични рецитали. Гордостта на спортния клуб “Yolduz” е неговият футболен отбор. Татарите са успели да си осигурят влиятелна позиция във финландския икономически и културен живот като предприемачи, лекари, адвокати, инженери и учители.

По материали
от финландския печат
Превод:
Галя Б. Чолакова

горе