 |
|
| АРТ |
стр.41, бр.5, година XI, 2004г. |
|
|
КАУРИСМАКИ : ЖИВОТЪТ Е ПРЕКАЛЕНО КРАТЪК, ЗА ДА СЕ ИЗРАЗЯВАМЕ ЗЛЕ |
|
|
| ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА |
|
 “Мъжът без минало” е последният филм на режисьора, който гледахме на български екран. Има награди от фестивалите в Кан ‘02, Сан Себастиан’02, Палм Спрингс’03 и номинации за “Оскар’03” и “Сезар’03”
Имиджмейкърите на държавата Финландия твърдят, че прекрасната визия за страната, която те изграждат с години и в мъчителен труд, се разрушава тутакси, щом на екран се появи филм на Аки Каурисмаки. И въпреки това - какво би била Финландия без братята Аки и Мика Каурисмаки? Скучна северна страна. А какво би било киното без тях? При всички случаи по-бедно на емоции.
Това, дето го казват имиджмейкърите, си е чист рекламен трик. Защото почти всички западноевропейски туроператори, предлагащи екскурзии до Финландия, включват в маршрутите си и разглеждане на местата, където Аки е снимал филмите си, посещение в кръчмата, чийто собственик е той, и по питие в пъба, където свирят легендарните “Ленинградски каубои”, герои от киното му.
Аки Олави Каурисмаки е роден на 4 април 1957 г. в Ориматила, градче близо до Хелзинки. Записва да учи литература и масови комуникации. По време на следването си издава вестник на факултета, а за да се издържа, работи като келнер и пощаджия. Мие чинии в хотел в Стокхолм и по същото време пише кинокритика за финландските културни списания. По това време по-големият му брат Мика завършва киноучилището в Мюнхен. През 1980 г. Аки пише киносценарий със заглавие “Лъжецът”, брат му го снима, а Аки изпълнява главната роля. Оттук нататък се свързва завинаги с киното. Прекъсва образованието си и се присламчва към това, което прави Мика. През 83-та снима филм по “Престъпление и наказание”, който се смята за самостоятелния му дебют. Днес той не е в разпространение и не се показва по многобройните му панорами, които непрекъснато се организират по света.
На международен екран Аки излиза през 1986 г. с филма “Сенки в рая” - историята на боклукчия, който се влюбва в касиерка в супермаркет. Още с този филм Каурисмаки изгражда среда, която по-късно кинокритиката ще определи като типична за режисьора - лоши социални условия и герои, стремящи се към щастието, въпреки че целият свят е насочен срещу им. “Сенки в рая” е първата част от трилогия, посветена на вечно губещите хора, която Аки нарича “спомени за финландската действителност”. Следват “Ариел” и “Малката кибритопродавачка”.
От 1989 г. Каурисмаки се посвещава на “Ленинградските каубои”, шантава финландска рокгрупа. Музикантите са облечени в пъстри дрехи, с коси, издадени напред като рог, и носят островърхи шутовски ботуши. Самите те се рекламират като “най-лошата рокгрупа в света”. Каурисмаки снима “Ленинградските каубои отиват в Америка”. Следва “Ленинградските каубои срещат Мойсей”, който няма успеха на първия филм. През 1993 г. прави документалния “Тотално балалайка-шоу - концерт в Хелзинки”, за който отново получава силни аплодисменти.
И световните фестивали, и критиката приемат с възторзи всеки от следващите му филми: “Бохеми” (1991), “Надалеч отплуват облаците”(1996), “Юха”(1999). И тъй като “Юха” е ням, следващата му творба “Мъжът без минало” (2002) се разпространява, придружена от следното режисьорско обяснение:
“Многоуважаема публика!
Последният ми филм бе черно-бял и ням, което идва ясно да покаже, че мога да мисля икономически. Ако следвам неотлъчно този път, би трябвало да означава, че следващия път ще се откажа и от картината. Но какво тогава би ни останало: само сянката.
И тъй като съм готов на компромиси, реших да отстъпя. Затова направих този филм с много диалози и изобилие от различни цветове. В момента премълчавам другите комерсиални трикове.
Признавам, че някъде дълбоко в подсъзнанието ми крееше надеждата, че след тази стъпка ще бъда възприет като “нормален”. Надявам се, че въпреки всичко филмът отразява възгледите ми за социалната, икономическата и политическата ситуация в обществото ни, както и тези за морала и любовта.
С уважение
Ваш Аки Каурисмаки.”
“Мъжът без минало” е втората част от трилогия за Финландия. Между първата част и тази обаче са минали няколко години. Какво е правил през това време Каурисмаки? “Бях за риба”, гласи отговорът.
Героят в “Мъжът без минало” още с пристигането си в непознат град бива нападнат, ограбен и жестоко бит. Когато мъжът се съвзема, вече не знае кой е. Ирма, сътрудничка в Армията на спасението, му помага да започне живота си отново. Между двамата плахо се настанява любовта. Мъжът случайно се замесва в конфликт с полицията, оттам публикуват снимката му и така се разбира кой е. Което е по-лошото - оказва се, че е женен. Ох, били в развод. И мъжът, вече разбрал своето минало, се връща при Ирма.
Филмът носи онзи меланхоличен хумор, характерен за Каурисмаки, при който не се заливаш от смях, но цялото ти същество се смее. И е светло, и е радостно... “Преди да се появя на терен, атмосферата в екипа е чудесна. Пристигам, изведнъж всички започват да се смеят. Старая се да изчезна по-бързо, за да спрат да се смеят.” Така е и със зрителите по целия свят. Всички се радват, гледат ли Каурисмаки.
Каква е представата му за щастие, питат го в едно интервю. “Бензин за кадилака ми и цветя за моята прекрасна лейди”, отвръща той. Обича красивите изречения. “Да, животът е твърде кратък, за да се изразяваме зле.”
А как измисля героите си. “Много просто. Седя по баровете, пия и по някое време усещам, че те се зараждат в мен и избиват.” Иначе Каурисмаки постоянно страдал от депресия. Даже не можел да си представи какво правят хората, които не са в депресия.
“Портретирам родината си, казва режисьорът. Все някой трябва да разкаже в каква мръсотия са принудени да живеят хората. Не бих направил филм за богатите, чийто единствен проблем е каква риза да облекат. Просто не ми идват наум диалози. Не мога да си представя какво си говорят.”
След като взима Голямата наградата на журито на фестивала в Кан за “Мъжът без минало”, отсича, че отличията не го интересуват. Посещавал Кан, за да продаде добре филма си. Нали е продуцент и трябва да плаща заплати. “Животът е по-жесток от киното, обяснява Каурисмаки пред SUBWAY Magazin. - Винаги намирам за героите си някаква радост и място, където да пренощуват. В действителността който губи, губи докрай. Но всеки филм е малка приказка, която трябва да завърши щастливо.” Веднъж прочел Библията. Тъжна книга, защото главният герой умира. Е, да, възкръсва, но само в Холивуд.
Въпреки че е най-известният финландец, от няколко години Каурисмаки предпочита да живее в слънчева Португалия. Какво има там, което така го привлича? Слънцето, отговаря. И светлината, която винаги ми е липсвала в дългите финландски зими. А киното се прави със светлина в душата.
Ако един ден се окаже, че може да заснеме само още един-единствен филм. Какъв ще бъде той? “Кратка история на Робинзо Крузо. Пет минути. Нищо повече не ми трябва.”
Ето как Каурисмаки формулира философията си:”Искам да съм свободен. Нямам добро мнение за армията и полицията. Предпочитам да живея затворен в моя свят, даже и да е скучен и тъжен, но да знам, че съм свободен. От тази позиция искам да разказвам весели истории. Времето на тъгата отмина. Преди години Джим Морисън каза: “This is the end.” Но този край все не идва. Значи имаме още време, в което да осъществим мечтите си.”
|
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
