 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.48, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Религиозни празници в Индонезия |
|
|
| |
|
Характерно за Индонезия е изобилието от културно наследство, произхождащо от различните етнически групи, пръснати из целия архипелаг. Това обяснява разнообразието от религиозни празници в страната.
Индонезия се състои от 17 508 острова, които се простират на площ от 5510 кв. км между Азия и Австралия и разделят Тихия от Индийския океан по линията на екватора. Пет от тях са основни - Суматра, Ява, Калимантан, Сулавеси и Папуа. Тук е съсредоточено около 70% от населението. Индонезийският архипелаг е най-големият в света с население от около 240 млн. души. В Индонезия има различни етнически, езикови и религиозни групи. Въпреки това на архипелага има официален език, етническо разнообразие и религиозен плурализъм с мнозинство на мюсюлманите. Етническите групи на архипелага са около 360 и всяка има своя култура, развивана през вековете и повлияна от Индия, някои арабски държави, Китай и Европа.
НЯКОИ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ В ИНДОНЕЗИЯ:
• Весак - будистки фестивал, който се провежда през май. Празнува се раждането, смъртта и мъдростта на Буда. Празненствата са в храма Боробудур, близо до Джогджакарта, на о. Ява.
• Галунган - важен фестивал, провеждащ се на о. Бали. Точният ден на празника се определя според хиндуисткия календар. На този ден се почитат предците и хората се прибират у дома при семействата си, за да изразят уважението си.
• Найепи - балийската Нова година. Тя също се определя от календара на хиндуистите. Преди Нова година балийците почистват статуите на боговете си. Правят специални церемонии, за да изгонят злите духове, а на самия празник не работят. Наименованието Найепи буквално означава тишина. На този ден всичко е затворено, хората си остават вкъщи и целият остров потъва в тишина.
• Рамадан - деветият месец от ислямския календар. По време на Рамадан мюсюлманите не се хранят и не пият нищо до изгрева на слънцето. Тогава те се съсредоточават върху молитвата си. На вечеря мюсюлманите хапват нещо малко и посещават приятелите си. За мохамеданите това е най-святият месец в годината.
• Идул Фитри - отбелязва се непосредствено след Рамадан. Мюсюлманите сядат около трапезата и искат прошка за грешките си през годината. Празникът продължава 3 дни. Много хора се завръщат у дома специално за Идул Фитри.
• Великден - празник на християните по целия свят. На този ден те отбелязват възкресението на Иисус Христос.
• Коледа - християнски празник, който отбелязва раждането на Христос.
• Китайската Нова година - празнува се от китайците ежегодно в края на януари или в началото на февруари.
В Индонезия освен религиозните хората спазват и други принципи като например моралните правила за взаимна помощ - "готонг ройонг" и съветване "мусаявара", за да се постигне консенсус или "муфакат".
ПРАЗНИКЪТ ЛЕБАРАН (ИДУЛ ФИТРИ)
Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна. Лебаран (още познат като Идул Фитри) е сред най-важните празници на мохамеданите. Той се отбелязва в края на свещения месец Рамадан и продължава до 2 седмици, като началото му зависи от фазата на луната. Празнуването на Лебаран в Индонезия е останало от предишните поколения. Всеки мюсюлманин го очаква с голямо нетърпение. Лебаран не е просто ежегодно религиозно събитие, а е част от индонезийската традиция. От географска гледна точка Индонезия е голяма страна и това е причината за различията в културата на отделните региони. Ето защо на Калимантан обичаите при отбелязването на Лебаран се различават от тези на о. Ява или на о. Сулавеси. Отбелязването на Идул Фитри е съобразено с местната традиция и се предава от поколение на поколение. На този ден мюсюлманите в Индонезия спазват определен ритуал.
По време на мюсюлманския празник Рамадан, който продължава около месец, мохамеданите постят. Рамадан е деветият месец в мюсюлманския календар и зависи от лунния цикъл, състоящ се от 29 или 30 дни. Началото на празника се отбелязва от новолунието. Всяка година правителството обявява започването на Рамадан и Идул Фитри и по този начин вярващите знаят кога да започнат и кога да спрат да постят.
По време на Рамадан мюсюлманите са задължени да постят и да изпитват състрадание към бедните и нуждаещите се, обречени на глад. Празникът е духовно и физическо пречистване. Постенето е прието и в други религии. В постите хората виждат възможност да се разграничат от материалното и да се свържат с бог, да приемат неговата воля в своя живот, да изградят самодисциплина и да станат по-добри.
В края на Рамадан мюсюлманите празнуват Лебаран, като се молят заедно в ранните часове на деня. Ритуалът продължава с искане на прошка от по-възрастните членове на семейството. Младежите се навеждат и се покайват за грешките си. След това семейството сяда около трапезата с приготвени ястия специално за случая, наречени "Кетупат" и "Опор аям".
Но не самата трапеза е основата на празника Лебаран, а събирането на семейството. Например хората в Понтианак, Западен Калимантан, спазват определен обичай, който не може да бъде видян никъде другаде в Индонезия - посещенията. За разлика от жителите на о. Ява, които посещават роднините си и съседите си за 1 или 2 дни по време на Лебаран, в Калимантан населението посещава по-широк обхват от хора и за повече от 2 дни. Всеки дом на мюсюлмани посреща гостите си с нещо за хапване и за пиене. Изпълнението на този обичай може да продължи дори и седмица. Прието е хората да си ходят на гости не само по време на Лебаран, а и на Коледа и китайската Нова година. Например по време на Лебаран християните посещават мюсюлманите, за да ги поздравят за празника им и обратно. Този обичай е част от местната традиция особено при отбелязването на религиозни празници, за да се затвърди обединеността и толерантността в обществото.
БАЛИ: РЕЛИГИЯ, ТРАДИЦИЯ И КУЛТУРА
Със своите поразителни пейзажи, прекрасни плажове, топли и приятелски настроени жители и различни култури Бали е наистина един магичен рай. Познат и с името "Земя на богове", островът привлича с чистата си природна красота: величествени вулкани и буйни терасовидни оризови ниви, които излъчват мир и спокойствие. Бали омагьосва посетителите си с типичните за острова танци, колоритни церемонии, изкуство и заняти, магнетични морски вълни и вълнуващ нощен живот.
По-голямата част от жителите на Бали са хиндуисти. Най-важният хиндуистки храм на острова е Бесаких, който се намира в подножието на планината Агунг. Бали е наричан "Островът на хилядата храма". Хиндуистите на о. Бали спазват ритуали в рамките на 210- дневен цикъл. Например важните празници като Галунган и Кунинган, които възхваляват победата на доброто над злото, се отбелязват на всеки 7 месеца. Друг календар - Кака - се използва, за да определи празника Найепи, който се чества в края на март и началото на април. По време на Найепи - ден, посветен на размисъл за себе си и медитация, целият остров потъва в тишина.
Въпреки че балийците издигат различни божества, те вярват само в един бог - Ида Санг Хаянг Уидхи. Хиндуистите на о. Бали вярват, че бог е навсякъде. Тази доктрина е довела до вярването в закона за кармата, според който действията на човека спрямо другите ще повлияят на собствената му съдба. Чрез превъплъщение душата на покойника ще се прероди в по-висша или по-нисша форма в зависимост от поведението му в предишния живот. Доктрината "Три Кая Парисудха" насърчава балийците да мислят, говорят и да се държат правилно, за да осигурят своето прераждане в по-висока каста или дори издигането си до рая.
Доктрината на "Бинека Тунггал Ика Тан Хана Дарма Манггура" повелява взаимно уважение между последователите на различни религии. Балийците са приели тази концепция присърце, защото в историята на о. Бали няма нито един религиозен конфликт.
На о. Бали изкуството е религия и религията е форма на изкуството. Според балийците вдъхновението на твореца е израз на силата на живота, произтичаща от бог. Художникът със своето платно или танцьорът и неговият танц не възхваляват бога по-малко от молещия се в храма. Дори ако картината се озове в галерия или някой плати на танцьора за неговия танц, изкуството не може да бъде отделено от религията. Всяка балийска форма на изкуството играе специфична роля в спазването на религиозния ритуал. Балийските танци и музика например имат за цел да приветстват божествата, които посещават храмовете. По време на много церемонии представленията и поклонничеството са едновременни и допринасят за сложността и изтънчеността на балийския ритуал.
Увеличаването на броя на туристите даде нова насока на традиционното балийско изкуство. Новите танци като "Кечак" и "Баронг" предлагат на посетителите да усетят балийската култура, а танцьорите получават значителна финансова подкрепа. Новите "туристически танци" са още една стъпка в процеса на преоткриването на балийското изкуство чрез подходяща социална и икономическа промяна на средата.
|
|
| Посолство на Република Индонезия |
|
| горе |
|
|
|
|
