|
|
ГРАДОВЕ |
стр.36, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Денпасар - столица на изкуствата |
|
|
Д-р Красин Химирски |
|
Денпасар е столица на о. Бали, който е отделна провинция на Индонезия. През последните десетилетия населението му расте динамично и наброява 788 000 души. Тук живее всеки 5-и жител на 3,9-милионното население на о. Бали.
Денпасар е разположен върху площ от 123,9 кв. км, има добра планировка и е благоустроен. Бил е седалище на един от десетте раджи на острова от рода Памечутан. Древната традиция на хиндуисткото население на острова е запазена и днес. За героичното минало на свободолюбивите балийци напомнят много паметници в Денпасар.
Централният площад на града "Алун-алун Пупутан" е назован в чест на героичната постъпка на раджата на Бадунг (старото име на Денпасар) - Густи Нгурах Геде Памечутан. При настъпването на холандските войски на 20 септември 1906 г. раджата нарежда да бъде подпален дворецът и всички придворни, облекли бяла празнична премяна, излизат пред въоръжените нашественици. Той дава своя свещен крис (бел. ред. - индонезийски кинжал) на брамина, за да го убие, което е сигнал за всички присъстващи да извършат масово самоубийство. Загиват над 300 души. При последвалата масова кремация много от останалите живи предпочитат да скочат в пламъците и да изгорят, вместо да приемат положението на роби. В памет на трагичните събития днес се извисява паметник, изобразяващ трима балийци с копия в ръце. В центъра на площада е поставена и осморъката каменна статуя на четириликия Брахма, който изпълнява ролята на пазител на града.
Над 3,5 млн. чуждестранни туристи посещават ежегодно о. Бали. Международното летище, което носи името на героя на националноосвободителното движение Нгура Рай, е второто по натовареност след джакартското летище "Сукарно-Хата". Намира се на 13 км от Денпасар. Капацитетът му от 9 млн. пътници годишно не е достатъчен за растящия поток от туристи. В момента то се разширява. Наричат Бали "Островът на боговете" или "Островът на десетте хиляди храма". Според традицията на религията хинду-Бали всеки дом си има свое светилище. Дворецът Ксатрия, Кралският храм в близост до площада и храмът Пура Агунг Джагатната са отворени за посещение и молитва за всички богомолци и посетители.
Може би най-точното название на Бали е "Островът на изкуствата". Тук ежегодно през юни и юли се провежда фестивал на изкуствата. Танцът, скулптурата и живописта на Бали са средство за общуване с боговете. Те са израз на религиозно-философското възприятие на реалния свят, в което хиндуистките елементи се съчетават с будистки. Танцовото изкуство е симбиоза между танцовата пластика, театралните форми, традиционното пеене, мелодичната музика на балийския гамелан и класическите текстове на староявайски или балийски език. Всичко това е обединено в своеобразна балийска мистерия. Танците се изпълняват вечерно време пред храмовете от млади момичета или момчета. Сюжетите са заимствани от древноиндийските епоси "Рамаяна" и "Махабхарата", преведени на балийски и съобразени с местните традиции и начин на живот. Развитието на туризма променя часовия график и мястото на представленията, но не засяга формата, съдържанието и високото професионално майсторство на танцуващите.
В Денпасар има множество музеи на изобразителното изкуство, дърворезбата, ювелирното изкуство и батика. Изключително богат е големият държавен музей на провинцията - "Бали Музей". Открит е през 1910 г., но седем години по-късно е разрушен от силно земетресение. Музеят е възстановен от местния раджа Чокорда Агунг Сукавати с участието на германския художник Валтер Спайс. Разположен в няколко павилиона в балийски стил, музеят излага богата колекция от древни каменни скулптури, произведения от бронз, дърворезба, текстил, религиозна утвар и старинни костюми. В него има постоянни представления на театъра на сенките.
В началото на XX в. много чуждестранни художници се преместват да живеят в Денпасар. Ателиетата на най-видните от тях като Убуд, Санур са превърнати в музеи. На о.Бали те откриват вдъхновение и обекти за своето изкуство, а някои от тях се женят за балийки. Както Гоген открива Таити, така белгийският художник Льо Майор, холандците Ханс Снел, Рудолф Бонне и Ари Смит, германецът Валтер Спайс, филипинецът Антонио Бланко и мексиканецът Мигел Коварубиас откриват Бали и оставят дълбока следа в развитието на балийското изкуство. Тяхното балийско творчество им донася световна слава. Наскоро картина на мексиканския класик М. Коварубиас се продаде на аукцион от лондонската къща "Кристис" за 1 млн. долара.
В Денпасар е добре развито образователното дело. Най-авторитетен, с най-добра учебна и научна база и квалифициран преподавателски състав е държавният университет "Удаяна", основан през 1962 г. В него се обучават 10 000 студенти в 11 факултета. Университетът носи името на балийския раджа Удаяна от X в. Пред сградата на университета се издига статуя на древната богиня на мъдростта Сарасвати. Втори по значимост е частният университет "Махасарасвати", основан през 1946 г., в който се обучават около 5000 студенти. "Вармадева" е другият частен университет, основан през 1982 г., наречен в чест на балийски раджа от преди преселването на имперските раджи на Маджапахит от о.Ява. През 1993 г. е открит Хиндуисткият университет, чиято мисия е изследване и развитие на балийския хиндуизъм. В Денпасар е разположена Академията за танцово изкуство, която изследва и съдейства за развитието на богатата съкровищница на традиционното балийско танцово наследство и осъществява активен международен обмен. Индонезийският институт по изкуствата включва няколко факултета: изящни изкуства, приложни изкуства, танцово изкуство, кукловодство, музика, интериорен дизайн, визуални комуникации и фотография. Националният педагогически университет подготвя учителски кадри.
Медицинското обслужване в Денпасар е на необходимото ниво. Най-големите медицински центрове са Държавната денпасарска обща болница и частните болници "Прима медика", клиниката "Майчина любов", "Сурия Хусада" и др. В Денпасар живее и гуруто на школата "Санди Мурти" - Нгура Харта, който поддържа активни връзки със стотиците български членове на организацията. През 2012 г. Нгура Харта за втори път посещава нашата страна и демонстрира своето изкуство.
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|