|
|
АРТ |
стр.45, бр.4, година XVII, 2010г. |
|
|
Изкуството на Южна Африка |
|
|
|
|
ИРМА СТЪРН (1894 - 1966)
Творбите на Ирма Стърн са най-скъпо продаваните от всички южноафрикански художници. В живота си има над 100 самостоятелни изложби в Южна Африка и Европа.
Методът й на работа в ателието е свързан с интензивна концентрация. Често слагала знак "Не безпокойте", докато рисува, редувайки пушене със силно черно кафе.
Ирма описва процеса си на творене по следния начин: "Работя дълго време върху една картина в главата си... Никога не докосвам платното, след като е завършено."
Изключително разнообразна като творец, тя работи в редица техники, включително маслени бои, акварел, гваш, въглен, както и керамика и скулптура, но най-известните й творби са големи актови платна.
Образци на керамиката на Ирма могат да бъдат видени в дома й в Кейптаун, превърнат в музей на изкуството й. Създадени между 1949 и 1954 г., те включват големи керамични вази, украсени с женски фигури, и неглазирани чинии с лица и нейни рисунки.
Домът, който Ирма Стърн създава, е пълен с предмети на изкуството, които тя събира при многобройните си пътувания из Европа и Африка.
Джерард Секото (1913 - 1993)
"Автопортрет", 1947
Джерард Секото е южноафрикански художник и музикант, признат за пионер на градското изкуство и социалния реализъм на черното население.
Прекарва детството си във фермата "Вондерхук" и до края на живота си с удоволствие си спомня за годините на детството си на село, които са оформящи за личността му.
Секото започва да рисува рано. Периодите, в които живее в кварталите Софиатаун в Йоханесбург, Шести район в Кейптаун и Ийстууд в Претория, създават живи и силни творби, които пресъздават както цветната културна дейност, така и напрежението в тези региони. Картините му от това време са исторически записи на един начин на живот, който вече не съществува. И трите района са сринати с булдозери през 50-те и 60-те години.
През 1974 г. Секото решава да замине за Париж и - както много доброволни и принудителни изгнаници - никога не се завръща в Южна Африка. Франция му носи ново вдъхновение и художникът открива нови теми, всичките пронизани от дълбоко чувство за хуманизъм.
Изкуството му започва да печели признание към края на живота му. През 1989 г. Художествената галерия в Йоханесбург го удостоява с ретроспективна изложба, а Университетът във Витватерсранд го прави почетен доктор.
Уилиям Кентридж (1955)
Уилиям Кентридж, роден в Йоханесбург, е може би най-популярният южноафрикански съвременен художник, особено известен със своите анимационни филми и "видео изкуство". Въпреки че продължава да излседва нетрадиционни изразни средства и медии, основата на изкуството му винаги е била рисуването и принтовете.
Първият си анимационен филм, "Йоханесбург, вторият най-велик град след Париж", Кентридж създава през 1989 г. като част от поредицата "Рисунки за прожектиране". За сериите той използва техника, която по-късно става характерна за работата му - последователни рисунки с въглен само на един лист хартия, противоположно на традиционната анимационна техника, при която всяко движение се рисува на отделен лист. Кентридж просто изтрива част от изображението и го променя. Анимациите му се занимават с политически и социални теми от лична гледна точка, тъй като авторът често включва свой автопортрет в произведенията си.
"Рисунките ми не започват с "красив знак", пише Кентридж, размишлявайки върху принтирането като дейност, при която ръката води мозъка, а не мозъка - ръката. "Трябва да е знак на нещо, което е част от света. Не е нужно да е точна рисунка, но трябва да обозначава някакво наблюдение".
Работите на Кентридж са сред най-търсените и скъпи в Южна Африка и света.
През 2009 г. Кентридж и неговата изложба "Пет теми" бяха включени в "Тайм 100" - годишен списък на стоте топ хора и събития в света.
Дилан Люис (1973)
Дилан Люис е впечатляващ млад южноафрикански творец, който е част от най-изтъкнатите фигури в съвременната скулптура. Първоначалано Люис се фокусира главно върху котките в света (гепарди, лъвове) като субект и създава несравнима колекция от скулптури на животни от Африка.
Израснал в семейство на творци и вдъхновен от майка си и баба си, Дилан Люис първо става художник, а със скулптура започва да се занимава чак след смъртта на баща си, известния скулптор Робин Люис.
Скулптурите му докосват първичното, природните елементи и света на легендите и магията. Слабостта на Люис към дивия свят е очевидна във възможността му да предаде същността на хищниците. Скулптурите му сега включват и други животни, а напоследък - и хора.
От една страна, бронзовите му скулптури възхваляват силата и движението на най-големите животни в Африка, а от друга, структурите, които създава, пресъздават неравните пейзажи в страната му.
Творбите му са в частни колекции във Великобритания, континентална Европа, САЩ и Австралия. През юни 2007 г. прави самостоятелна изложба в "Кристис" в Лондон.
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|