архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.4, година XV, 2009г. Известни личности от Кипър    ЗЕНОН ОТ КИТИОН (363/322 - 264/261 г. пр. Хр.)    Oсновоположникът на стоицизма Зенон, известен като Зенон-Стоика, e роден в Китион на остров Кипър между 363 и 322 г. пр. Хр. и умира между 264 и 261 г. пр. Хр. Съществува предположение, че е от финикийски произход, като тази теза се лансира от кръгове, стремящи се да омаловажат стоицизма. Авторитетни учени като A. A. Лонг обаче категорично смятат, че "в стоицизма няма нищо, което би могло да наложи хипотезата за симитски влияния". Според Диоген Лаерций на младини Зенон се запознава със сократическата философия. Тъй като неговият баща е заможен търговец, около 314-311 г. той посещава с него Атина. Понеже корабите им потъват, те остават да живеят там и благодарение на това обстоятелство Зенон получава отлично философско образование. По-късно, около 300 г. пр. Хр., основава в Атина собствена философска школа, наречена "стоическа". Първо учи при циника Кратитас Тивански (от когото се научава на умереност и въздържаност като предпоставка за човешката свобода), но слуша и беседите на философите Стилпон от Мегара и Диодорос Кронос от Мегара (които го запознават с диалектическия метод), както и на Ксенократ и Полемон, чийто ученик е бил в продължение на 20 години (по десет при всеки от тях). Изучава също математика и физика.    Около 313 или 300 г. пр. Хр. (според приетата година на раждането му) с изразително, саркастично и ярко слово Зенон започва да преподава при "Шарения Портик" (на гръцки Пикили Стоа) на атинската агора, прочут със своите изписани стени, откъдето получават името си философската школа и течение "стоицизъм". Доказателство за качествата и значимостта на Зенон, първия от гръцките философи, дръзнал да определи не просто целта и предназначението на човешкото същество, а същевременно и метода и начина за постигането му, е не само големият брой на неговите ученици, но и сериозният му авторитет в целия гръцки свят. В издялан върху камък текст в негова чест се споменава, че е имал предимно млади последователи, на които със собствения си начин на живот е давал отличен пример за постигането на добродетелта.    Според Диоген Лаерций от множеството трактати на Зенон-Стоика са оцелели само отделни фрагменти, които най-общо са групирани като принадлежащи към сферата на физиката, логиката и етиката. Сред тях най-известни са били "За съгласувания с природата живот", "Питагорейските въпроси", "Всеобщите въпроси", "Етика", "Логика" и "Държавата".    ЛЕОНТИЙ МАХЕРА    Леонтий Махера е кипърски хронист, живял в края на XIV-XV в., написал обемист средновековен летопис "Повест за сладката земя Кипър", обхващащ шест книги (българско издание: Леонтий Махера, "Кипърска хроника", изд. за Балканистика при БАН/ изд. на Отечествения фронт, София, 1974 г., превод, подбор и бележки проф. Петър Тивчев). Хрониката проследява събития от управлението на император Константин Велики и идването на майка му Св. Елена, отбила се в Кипър на път за Божи гроб, до смъртта на крал Янус-Жан II (1458), съпруг на Елена Палеолог. Кипърско-гръцката фамилия Махерас била свързана с управляващата династия Лузинян и мнозина нейни представители били на служба в кралския двор, а владеенето на френски език осигурява на Махера достъп до държавните архиви. Въпреки тесните си връзки с латинските управници той никога не се отрича от националността и православната си вяра, а езикът, на който пише, е вулгаризиран кипърски диалект на гръцкия език, макар и в него да има множество френски и италиански заемки.    Хрониката хвърля светлина и върху средновековната българска история, тъй като дава сведения за обсадата на Кирения от генуезците, сред защитниците на която имало и много българи, сражавали се на страната на Кипърското кралство. Тяхната храбра отбрана допринася за отпора срещу завладяването на острова от генуезците. По-късно, вследствие на междуособните борби между кралица Елеонора и антиохийския принц Жан дьо Лузинян, те стават жертва на предателско избиване в крепостта Агиос Иларион. Кипърската хроника повдига изобилие от проблеми, което я прави един от най-важните извори за средновековната история на Кипър. В центъра на вниманието на автора са политическите и църковно-религиозни събития, но летописът съдържа и социално-икономически и демографски данни, сведения за правото, културата, природни бедствия, етнографски - за вяра в магии, поличби, знамения, божието провидение, колоритни, дори пикантни описания на живота в кралския двор и др. Махера е считан за един от родоначалниците на новогръцката народна традиция в прозата. Общоприета от филологическата наука е голямата значимост на неговата "Хроника" като исторически източник, езиков и литературен паметник, но и като носител на конкретна идеология за историята на Кипър през този период, когато той представлява независимо християнско кралство в Източното Средиземноморие, с което се съобразяват останалите европейски владетели.    Копия от ръкописа на Махера се съхраняват в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в библиотека Марчиана във Венеция и в Равена. Копието на Оксфордския ръкопис е направено в Пафос през юни 1555 г., съгласно допълнителния параграф в края на хрониката. Хрониката е публикувана от Константинос Сатас като част от неговата "Средновековна библиотека" във Венеция през 1873 г. "Кипърска хроника" от Франческо Амади и Диомеде Страмбалди, издадена от Рене дьо Мас Латри в Париж през 1891 г., е превод на хрониката на Махера на италиански. Хрониката е издадена отново в превод на английски от Ричард М. Доукинс в Оксфорд през 1932 г.    АРХИЕПИСКОП МАКАРИОС (1913 - 1977)    Aрхиепископ Макариос е роден със светското име Михаил Мускос на 13 август 1913 г. в с. Панагия, провинция Пафос.    Макариос е архиепископ на автокефалната Кипърска православна църква от 1950 г. до смъртта си и първият президент на независимата кипърска държава в периода 1960-1977 г.    През 1926 г. става йеромонах в светата Кикоска обител, където получава и ранното си образование. Учи в Никозия, а през 1942 г. завършва богословие в Атина. През 1948 г. със стипендия на Световния съвет на църквите заминава на специализация в Бостънския университет в САЩ. През 1948 г., докато е в Америка, е избран за епископ на Китион и се завръща в Кипър.    В качеството му на председател на Кабинета на Етнарха (религиозен и политически водач на нацията) през 1949 г. посещава Гърция, където води разговори по кипърския въпрос с краля, министър-председателя и други официални лица. По негово предложение на 15 януари 1950 г. Светият синод на Кипърската църква организира общокипърски референдум, на който 97 % от гръцкокипърското население на острова гласува за Еносис (Обединяване) на Кипър с Гърция.    Отрано се открояват качествата на Макариос като харизматичен църковен лидер, получил заслужено признание и с издигането му за държавен глава на независим Кипър. На 20 октомври 1950 г. той е избран за архиепископ и етнарх, наследявайки Макариос II. Веднага след избирането си на архиепископския трон той основава Общокипърската национална младежка организация. Подобно на други кипърски ръководни фигури от 40-те и началото на 50-те години Макариос е горещ поддръжник на Еносис с Гърция. При посещенията си в Атина успява да убеди гръцкото правителство да постави кипърския въпрос пред ООН.    През октомври 1952 г. заминава за Ню Йорк на сесията на ОС на ООН, за да привлече вниманието към кипърския въпрос на международната сцена. Завръщайки се в Кипър, отправя послание към английския генерал-губернатор, в което настоява за разширяване правото на самоопределение на острова, но получава отрицателен отговор и критикува политиката на Великобритания спрямо острова. През август 1953 г. отправя искане към генералния секретар на ООН въпросът за правото на самоопределение на кипърския народ да бъде включен в дневния ред на международната организация.    Поради обтегнатите му отношения с британските колониални власти на Кипър през март 1956 г. британският режим на управление го заточава на Сейшелските острови, където остава до април 1957 г., след което отива в Атина. От юли 1957 г. в своите изявления Макариос започва да се отдалечава от борбата за Еносис и да се обявява за независимост на Кипър. Около година след освобождаването му британското правителство кани Макариос в Лондон за преговори, а през 1959 г. са подписани Лондонско-Цюрихските споразумения, с които на 16 август 1960 г. е обявена независимостта на Република Кипър. Макариос поема президентския пост, след като спечелва изборите на 13 декември 1959 г. с 66,29 %.    През февруари 1968 г. Макариос е преизбран на президентския пост.    На 8 март 1970 г. е извършен опит за покушение върху живота на Макариос, но той остава невредим. Голямо значение архиепископът отдава и на религиозните си задължения като предстоятел на Кипърската православна църква.    През февруари 1973 г. печели трети президентски мандат.    На 15 юли 1974 г. военната хунта в Атина прави опит за преврат в Кипър, който цели свалянето на Макариос. Оцелял като по чудо, архиепископът напуска Кипър през суверенната територия на британската военна база в Акротири и през остров Малта стига до Великобритания, а впоследствие заминава за САЩ, където се изказва пред Съвета за сигурност. Докато режимът на полковниците в Атина тръби, че "Еносисът наближава", държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър отхвърля предложение да подкрепи законността в Кипър в лицето на Макариос. Позицията на Великобритания е резервирана, а Турция поставя армията си в бойна готовност и прави изявления за отменяне на конституционния ред. След няколко дни, на 20 юли, използвайки като претекст гръцкия военен преврат, Турция нахлува в Кипър и окупира приблизително 36 % от територията на независимата република, като 28 % от гръцкокипърското население е прокудено от родните си места, избити са мирни граждани и са причинени огромни щети.    Макариос умира на 3 август 1977 г.    Признание за академичните и политически качества и заслуги на Макариос са титлите доктор хонорис кауза, присъдени му от Богословските факултети на Бостънския и Атинския университети, Юридическите факултети на университета в Керала, Солун, Богота, Колумбия и Малта, както и на университета за политически науки "Пандион" в Атина. Удостоен с върховни отличия на повечето Църкви и държави.    МИХАЛИС КАКОЯНИС (1922)    Роден е през 1922 г. в Лимасол. Завършва право и драматично изкуство в Лондон, където се посвещава на актьорска кариера, но в крайна сметка го спечелва режисурата. През 1953 г. пристига в Гърция и снима едни от най-хубавите филми на гръцкото кино, като е сред първите режисьори, извадили гръцкото кино извън тесните му национални рамки. Създател на редица международни кинопродукции, той е удостояван с множество престижни награди. Снимал е няколко интересни екранизации на древногръцки трагедии (трилогията "Ифигения", "Троянки", "Електра"). Други известни негови кинотворби са "Черешова градина" (1999), "Отгоре, отдолу и отстрани" (1993), "Мила родина" (1987), "Когато рибите изплуваха" (1967), "Ероика" (1960).    През 1964 г. снима филма "Алексис Зорбас" по едноименния роман на Н. Казандзакис, който постига международен успех със заглавието "Zorba the Greek", разнася надлъж и нашир името на Гърция и утвърждава Казандзакис като световен автор. Филмът печели награди, сред които три "Оскара". През 1974 г. Какоянис снима документалния филм "Атила 1974" за турското нахлуване в Кипър. Той и Тодорос Ангелопулос са гръцките режисьори, направили познато в света гръцкото кино.    МАНОС ЛОИЗОС (1937 - 1982)    Лоизос е гръцки композитор с кипърски произход по бащина линия. Роден е в Александрия, умира в Москва през 1982 г. Член е на Гръцката комунистическа партия, застъпник за правата на работническата класа. Песните му се свързват с народните борби. Политически ангажиран творец в годините на хунтата и след възстановяването на демократичния режим в Гърция през 1974 г., той върви по пътя на качествената гръцка песен, начертан от Микис Теодоракис и Манос Хадзидакис.    Работил е с известните гръцки поети и автори на текстове на песни Лефтерис Пападопулос, Фондас Ладис и Янис Негрепонтис. Последната му плоча "Писма до любимата" е по стихове на турския поет Назъм Хикмет в превод на гръцкия поет Янис Рицос. Композирал е музиката за филма "Евдокия" на Алекос Дамианос. Първият запис на една от най-известните му песни "Ах, лястовице моя" е с певеца Йоргос Даларас. Една от най-популярните му плочи е "Добър ден, слънце" по стихове на Д. Христодулу. През 2007 г. в Гърция и Кипър бе чествана "Година на Лоизос", с което бяха отбелязани 70 години от рождението му и 25 години от смъртта му.    МАРИОС ТОКАС (1954 - 2008)    Роден e в Лимасол през 1954 г., през 2008 г. умира от рак. Токас е талантлив музикант и композитор на традиционна музика, творец с изключителна чувствителност и душевна щедрост, чиито творби са изпълнени със страст към Кипър. По време на турското нашествие през 1974 г. се сражава срещу окупаторите. През 1975 г. заминава за Атина, за да следва във Философския факултет, като едновременно учи и в Националната консерватория, тъй като го влече кариерата на музикант. През 1978 г. прави музикалния си дебют с "Песни на компанията", като избира за изпълнител Манолис Мициас, с което се утвърждава в съзнанието на взискателната музикална публика. С диска си "Лададика" в изпълнение на друг известен гръцки певец - Димитрис Митропанос, Токас записва своята златна страница в музикалната история. Работил е с много звезди на гръцката музикална сцена като Харис Алексиу, Янис Париос, Димитра Галани и др., подарявайки им едни от най-хубавите си композиции.    Счита друг известен композитор от кипърски произход - Манос Лоизос, за човека, помогнал му най-много при първите стъпки. През 2004 г. Токас и неговият шестчленен оркестър изнасят концерт във Виена. горе