 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.3, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Димитрис Христофиас, президент на Република Кипър |
|
|
| |
|
- Официалното Ви посещение в България през 2008 г. (5-7 октомври) в качеството Ви на президент на Република Кипър, посещение на най-високо ниво, каквото не бе осъществявано през последните 20 години и може би закъсня, потвърди традиционно добрите и приятелски отношения между двете страни. България неотклонно е подкрепяла справедливата кауза на кипърския народ срещу незаконното окупиране на северната част на острова от турските войски след 1974 г., гласувайки всички резолюции на ООН, осъждащи нахлуването и окупирането на 37 % от територията на една независима европейска държава. В навечерието на предстоящото официално посещение в Кипър на българския президент г-н Георги Първанов през октомври 2009 г. и планираната Седмица на българската култура в Никозия, как бихте оценили най-важните моменти в развитието на българо-кипърските отношения?
- Както отбелязахте, отношенията между Република Кипър и Република България са традиционно много добри и приятелски. Ако се върнем назад в миналото, съм уверен, че ще открием редица моменти и примери, доказващи изключително доброто ниво на тези връзки. Искам да подчертая, че Република Кипър и лично аз високо ценим факта, че Република България подкрепя борбата на нашия народ за намиране на решение на кипърския проблем, което ще сложи край на окупационния режим и де факто разделението на острова и ще обедини неговата територия, народа, институциите и икономиката му. Тази подкрепа почива върху принципи, каквито са резолюциите на ООН за Кипър. На тези резолюции основаваме борбата и усилията си, както и на принципите на международното и европейското право, но и на договореностите на високо ниво от 1977 и 1979 г. между тогавашните ръководители на двете кипърски общности - гръцкокипърската и турскокипърската.
Нашето желание и очакване е отношенията между Република Кипър и Република България да се развиват и стават още по-тесни. Считам, че официалното посещение, което осъществих в София през октомври 2009 година, постави основите за продължителност в развиването на тези връзки. Официалното посещение на президента на България г-н Първанов в Кипър ще даде по-нататъшен тласък за укрепване на отношенията на основата на взаимното уважение и взаимната полза.
- След нашествието през 1974 г., когато процентът на безработицата бе много висок, България прие няколко хиляди кипърски работници. Трийсет и пет години по-късно при твърде различни икономически условия много българи живеят и работят в Кипър. Свързани ли са по някакъв начин тези два факта?
- Разбира се, че има връзка. Ярък пример за добрите ни отношения в миналото е този с осигуряването на работа от страна на българската държава на голям брой кипърци, когато Кипър се озова във водовъртежа на трагедията, предизвикана от турското нашествие и окупиране на голяма част от територията на нашата страна. Благодарни сме за този жест на държавата и народа на България. Днес много българи живеят и работят в Кипър. Това не е случайно. То е резултат от приятелските връзки и взаимното доверие, съществуващи между нашите народи. Много българи идват в Кипър, за да работят, тъй като знаят, че в нашата страна ще срещнат позната среда. Знаят, че тук ще срещнат мнозина кипърци, следвали в България, които знаят и езика. Присъствието на голям брой българи в нашата страна е още един фактор, който би могъл да спомогне за по-нататъшното укрепване на връзките между двете страни.
- По време на предизборната Ви кампания бяхте обещали, че ще бъде намерено решение на кипърския проблем. Докато с по-умерения лидер на кипърските турци Мехмет Али Талят имахте точки на сближаване, победата на поддръжника на крайна политика Дервиш Ероглу на «парламентарните избори» през април 2009 г. в признатата само от Анкара Севернокипърска турска република, затруднява още повече опитите за сближаване на гледните точки на гръцкокипърската и турскокипърската страна. Каква е вашата визия за една бъдеща обединена кипърска държава? Оптимист ли сте относно изхода от преговорите, възможно ли е да бъдат прехвърлени мостове?
- Никой не би могъл да обещае решение, защото то не зависи само от кипърските гърци и кипърските турци. До голяма степен то зависи от окупационната сила, която е Турция. Тя държи в ръцете си ключа към решаването и ще трябва да го сложи в ключалката, за да отключи вратата към него. Онова, което обещахме, са сериозни усилия и непрекъсната борба, почиваща на принципите на консолидирана и цялостна политика за постигане на решение, обслужващо правилно разбираните интереси на целия народ - кипърските гърци и кипърските турци. Работим именно в тази посока. Непосредствено след поемането на президентския пост ние предприехме конкретни инициативи за възстановяване на междуобщностния диалог и слагане край на стагнацията. Техният резултат бе започването на директни преговори, след като първо бе препотвърдена основата за решаване на кипърския въпрос, тоест двузонална, двуобщностна федерация с политическо равенство, както това е постановено в съответните резолюции на ООН, с един-единствен суверенитет, гражданство и международен субект. Преговорите са трудни, това ни бе известно от самото начало на нашите усилия. От септември 2008 г. са проведени много срещи с г-н Талят. Обсъдили сме главните аспекти на същността на кипърския проблем, каквито са управлението, имущественият въпрос, европейските въпроси, икономиката, териториалният въпрос, сигурността, заселниците и продължаваме преговорите. Досега сме отбелязали известен напредък, който за нас е незадоволителен, тъй като остават основни разногласия и разминавания по важни въпроси. Във всеки случай обаче ние убедено продължаваме опитите за намиране на решение. Не се разочароваме, нито се отказваме от преговорите. Продължаваме да бъдем сдържани оптимисти. Ще продължим с решимост и последователно придържане към принципите започнатите трудни опити за решаване на кипърския въпрос с очакването за постигане на решение в най-скоро време. Нашата визия е обединена кипърска държава в рамките на двузонална, двуобщностна федерация, демилитаризирана и активна членка на ЕС, в която законните жители на Кипър ще се радват на възстановени и гарантирани човешки права и основни свободи и ще живеят заедно в хармония, благоденствие, траен мир и сигурност. За реализирането на тази визия в най-скоро бъдеще ще продължа да отдавам всичките си сили.
- Република Кипър е пълноправен член на Европейския съюз от 1 май 2004 г. Какви са очакванията на кипърското ръководство за подкрепа от страна на Съюза за намиране на жизнеспособно решение на кипърския въпрос?
- Ролята на ЕС може да се окаже от катализиращо значение. На фона на преговорния процес с Турция Европейският съюз е в състояние да упражнява въздействие върху нея, така че тя да разбере, че е и в неин интерес да сътрудничи за решение, основаващо се на резолюциите на ООН и на принципите на международното и европейското право. Посредством упражняването на влияние върху Турция Европейският съюз може да изиграе своята политическа роля по отношение на кипърския въпрос. Разбира се, от голямо значение е предоставянето на помощ от страна на ЕС по технически въпроси, отнасящи се до функционирането на Съюза в двете кипърски общности, преговарящи за постигането на решение. Това решение трябва да може да отговори на принципите и ценностите на самия Европейски съюз и Обединената федеративна република Кипър да бъде в състояние да функционира в европейската рамка.
- Позицията по отношение кандидатурата на Турция за присъединяване към ЕС представлява стратегически избор както на Никозия, така и на Атина. Как бихте я коментирали с оглед предстоящото през декември 2009 година оценяване на хода на преговорите за членство на Турция в ЕС?
- Именно защото ходът на преговорите и перспективата за пълноправно присъединяване на Турция могат да представляват стимул за нея, но и лост за упражняване на въздействие да прояви кооперативност за справедливо при дадените обстоятелства, жизнеспособно и функционално решение, ние подкрепяме нейната европейска перспектива. Естествено, тази подкрепа не е "бял, непопълнен чек", нито е безусловна. Турция трябва да изпълни поетите от нея задължения спрямо самия Съюз и неговите страни членки, включително Република Кипър. За съжаление до момента тя не е изпълнила никое от тези задължения. Не е отворила пристанищата и летищата си за Република Кипър, нито е осъществила стъпки към нормализиране на отношенията си с нея. За нас е пределно ясно, че Турция не може да продължи безпрепятствено преговорния процес, без да изпълни обещанията си, тъй като тогава няма да се съобрази с потребностите и повелите на принципите и ценностите на ЕС. Още повече че Турция не може да стане член на ЕС, бидейки окупирала незаконно територия на друга негова страна членка. Очакваме от Европейския съюз, че ще зачете собствените си решения и ще подскаже на Турция, че трябва да се съобрази с всички поставени пред нея изисквания.
- Каква според Вас би трябвало да бъде ролята на ООН при преговорите за решаване на кипърския въпрос? Трябва ли те да продължат без арбитраж и график във времето?
- Ролята на ООН при опитите за решаване на кипърския проблем се определя от съответни резолюции на самата организация. Тази роля е спомагателна, насърчителна и предоставяща подкрепа на двете преговарящи за намиране на решение общности. Съгласно тези резолюции преговорите между гръцкокипърската и турскокипърската общност се провеждат под егидата на генералния секретар (ГС) на международната организация и в рамките на Обединените нации. Процедурата, която се следва сега при преговорите, е договорена с ГС на ООН. Това е процедура - кипърска собственост, двете общности са главните действащи лица в разговорите за кипърския проблем и решават как да бъде управляван процесът. Имайки предвид развитието и завършека на инициативата на ГС на ООН през 2004 г., решихме процедурата да не предвижда строг времеви график и арбитраж и каквото и споразумение да бъде постигнато, когато и да бъде постигнато, то да бъде взаимно приемливо и за двете общности. Само договорено и взаимно приемливо решение ще бъде представено за одобрение от страна на гръцките кипърци и турските кипърци на отделни и едновременно провеждащи се референдуми.
- Кипър упорито отказва да бъде отворена преговорната глава "Енергия" поради опитите на Турция да попречи на проучванията на Никозия за енергийни залежи в Изключителната икономическа зона. Съществуват обаче и настроения от страна на някои мощни кръгове в ЕС тази глава да бъде отворена и обсъждана. Каква е позицията на Република Кипър относно тази перспектива?
- Република Кипър упражнява своите суверенни права, пристъпвайки към сондажи в Изключителната си икономическа зона, както повелява морското право, без да предизвиква или да заплашва някого. Напротив, със съседните си страни тя работи така, че да е налице сътрудничество. За Република Кипър няма никакъв проблем глава "Енергия" да бъде отворена, ако Турция не предприемаше провокативни и смущаващи действия в неин ущърб, правейки опити да попречи на проучванията. Ако Турция поеме ангажимент спрямо Европейския съюз, че няма да продължава с това свое поведение, тогава Република Кипър ще отмени възраженията си.
- Вие сте роден в Дикомо, недалеч от Кирения, която някога беше перлата на туристическата индустрия на Кипър. Какви чувства изпитахте, когато посетихте за пръв път родното си място след отварянето на "зелената линия"?
- Трябва да призная, че посещението в родното ми село преди няколко години бе заредено със силни и противоречиви чувства. Преобладаваха вълнението, горчивината и дълбоката тъга. Вълнение, понеже след много, много години се завръщах по местата, където съм се родил и израснал. Горчивина и печал, поради това, че видях едно съвършено различно място, особено в квартала, където се намираше родната ми къща. Нищо не е останало от този квартал, днес на мястото му има парк. Посещението бе среща с миналото, множество обстоятелства отключиха спомените. Мигове на радост, мъка, съзидание. В такива мигове човек се замисля дълбоко какво представляваше Кипър преди 1974 г., преди трагедията, и в какво се е превърнал след това. Това са мигове, когато човек още по-силно изпитва потребността кипърският проблем да намери своето разрешаване, Кипър да се обедини, а неговият народ - кипърски гърци и кипърски турци - заедно да творят и изграждат бъдещето си в тяхната обща родина.
|
|
| Интервюто взе и преведе от гръцки: Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
