 |
|
| ДОСИЕ |
стр.16, бр.4, година XV, 2008г. |
|
|
България - Казахстан: Дипломатически отношения и сътрудничество |
|
|
Мая Добрева, директор на Дирекция "Европа III",
МВнР на Р България |
|
Счита се, че същинската история на Казахстан започва на 14 октомври 1924 г., когато на сегашната му територия се създава Кара-Киргизката автономна област, в състава на Руската федерация. По-късно, на 5 декември 1936 г. автономната област е наречена Казахска ССР.
За начало на съвременен Казахстан се сочи 25 октомври 1997 г., когато Казахската ССР декларира своя държавен суверенитет, а на 16 декември 1991 г. се създава независимата държава Република Казахстан.
Тази година през месец юни се навършиха 16 години от установяването на дипломатическите отношения между Република България и Република Казахстан, подходящ повод за равносметка и оценка на състоянието и перспективите на българо-казахските връзки и сътрудничество.
България призна държавната независимост на Казхастан, нейния суверенитет и териториална цялост на 23 декември 1991 г. С това си решение нашата страна е сред първите държави, приели Казахстан в новата му самостоятелна роля в международните отношения. Това логично доведе до 5 юни 1992 г., когато двете страни подписват в Осло, Норвегия, Протокол за установяване на дипломатически отношения.
Разширяването и задълбочаването на двустранните отношения налага откриването на дипломатически мисии с ранг посолства и това бе извършено съответно: от България в Алматъ, бившата столица на Казахстан, през м. януари 1994 г. и от Казахстан в София през 2006 г. В момента българското посолство в гр. Алматъ се ръководи от посланик, а посолството на Казахстан в София - от управляващ.
България и Казахстан активно използват политическия диалог - главен фактор за развитие на двустранните отношения, включително и на най-високо равнище. За изминалите 16 години на самостоятелно и независимо развитие президентите на Република България Желю Желев и Георги Първанов бяха на официално посещение в Република Казахстан съответно през 1993 и 2003 г., а през 1999 г. президентът Нурсултан Назарбаев беше на официална двудневна визита в Република България. Президентите на двете страни многократно използваха международните форуми за срещи и разговори.
По време на разговорите на българския президент с държавния глава на Казахстан Нурсултан Назарбаев през 2003 г. в Астана бяха очертани съвременните общи цели на извършване на политически и икономически реформи, провеждане на прагматична външна политика в съответствие с националните интереси, както и за приноса на България и Казхастан в генерирането на стабилност на Балканите и в региона на Централна Азия.
Ние в България с интерес очакваме ответната визита на президента Нурсултан Назарбаев в София, на която ще бъдат очертани параметрите на бъдещото развитие на двустранните отношения в едни нови условия за двете страни: приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз и стремежа на Казахстан да се включи в семейството на 50-те най-развити държави в света.
България и Казахстан високо оцениха резултатите от посещението на казахстанския министър-председател Даниал Ахметов в София през юли 2006 г. и официалната визита на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин в Астана през септември 2007 г.
За изминалия не особено дълъг период двете страни създадоха солидна договорно-правна база за развитието на контактите и сътрудничеството в различни области и бяха постигнати значими положителни резултати.
Отбелязваме с голямо задоволство, че в Казахстан са създадени добри условия за запазване на българската идентичност на нашите сънародници - казахските граждани с български произход. Благодарим на казахските власти за съдействието им да се създадат Български културен център в Казахстан и три регионални центъра в страната, както и за предоставената възможност за изучаване на български език в средното училище в гр. Павлодар и в Института за международни отношения и чужди езици в гр. Алматъ.
Членството на България в Европейския съюз създава допълнителни възможности за сътрудничество с Казахстан, които, уверена съм, ще оползотворим с общи усилия. Считам, че осъществяването на Стратегия на ЕС за Централна Азия, в чието изготвяне България участваше активно, ще послужи за добра основа в реализацията на редица, включително и двустранни българо-казахски проекти. Това, заедно с участието в подготовката на бъдещото казахско председателство на ОССЕ през 2010 г., ще представляват едно ново предизвикателство пред бъдещите двустранни отношения.
В заключение, използвам приятния повод, за да изразя своята убеденост, че традиционните приятелски отношения между народите на нашите две страни, които имат свои корени в далечното минало, както и сътрудничеството между България и независим Казахстан, ще продължат да се изпълват с ново съдържание и да се развиват успешно.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
