 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.36, бр.4, година XV, 2008г. |
|
|
Казахстански градове: Атърау, Актобе, Уст-Каменогорск, Туркестан, Алматъ
Съдбата на всеки град е неповторима като съдбата на всеки човек |
|
|
| |
|
АТЪРАУ
Град Атърау е разположен в Каспийската низина, при устието на р. Урал, където тя се влива в Каспийско море.
Атърауската земя е сурова, но и щедра. Каспийско море и р. Урал са богати на риба, а земята - на нефт. Затова и основните богатствa на региона са червената риба и черният хайвер, нефтът и газът. Eсетрата и нефтената кула неслучайно красят герба на града.
В близост до града може да се наблюдава каспийският тюлен, който обитава Каспийско море от незапомнени времена. Обикновено тюлените живеят далеч от устието на р. Урал, зимата прекарват по островите, по-близо до полуостров Мангъшлак, където през февруари и март създават потомство. През пролетта мигрират на юг и прекарват лятото в по-дълбоките и по-студени води на средно и южно Каспийско море. През лятото са пръснати из акваторията му, а през останалите сезони се събират на големи групи. По бреговете и островите, върху ледниците се събират десетки хиляди животни.
Река Урал е естествената географска граница на Европа и Азия. Тя е имала много имена. През V в. пр. Хр. се е наричала Ликос, тюркското й име е Даик, казахското - Жайък, монголското - Яик. Реката е наречена Урал в чест на планината, от която извира. "Урал" е тюркска дума и означава "Каменен пояс".
АКТОБЕ
Град Актобе е разположен на левия бряг на река Илек — ляв приток на Урал. Градът е възникнал на мястото на крепостта Актюбе (Белият хълм), основана през 1869 г.
Етническият състав на населението на града, както обикновено в Казахстан, е интернационален, но за разлика от останалите области в страната казахите тук са абсолютно мнозинство. Има много руснаци, в града живеят и татари, украинци, немци, корейци, молдовци, уйгури, евреи, арменци, чеченци и др.
В града има два музея от републиканско значение, Дворец на спорта, стадион, отговарящ на стандартите на УЕФА. Актобе има и свой футболен отбор - шампион на Казахстан и носител на републиканската купа.
Има две джамии, един православен храм (проектира се втори), католическа енория.
Актобе е неофициалната столица на рока и пънка в Казахстан. Ежегодно се провежда фестивал на независимата музика "Суховей". Концепцията на фестивала е разработена от известния местен музикант Ермен Ержанов от групата "Адаптация". За фестивала пристигат много зрители от ОНД. През последните години на фестивала са гостували над 20 групи от 15 града на ОНД.
УСТ-КАМЕНОГОРСК
Уст-Каменогорск е един от най-големите градове на Източен Казахстан. А в началото това е била една мъничка крепост. През пролетта на 1720 г. генерал Иван Лихарьов е командирован с отряд на изток да укрепи руските граници и да проучи златните находища по горното течение на р. Иртиш. Лихарьов достига мястото, където р. Улба се влива в Иртиш. Невъзможно им е да продължат по-нататък по вода - нивото на Иртиш съвсем е спаднало поради жегата. Тук отрядът полага основите на крепостта Уст-Каменна, наречена така, защото тук реката се измъква от устието на каменните планини и по-нататък тече по равнинна местност. Там били положени основите на града. В днешен Уст-Каменогорск нищо не напомня за онази крепост, но една от улиците е наречена в чест на генерал Лихарьов.
В Уст-Каменогорск в миналото живеели много златотърсачи. И днес градът е център на добива на злато в Алтай и Калбинските планини.
Заприщената с бентове р. Иртиш образува Уст-Каменогорския и Бухтарминския язовир. Водите на последния се сливат с най-голямото в областта езеро Зайсан. Второто по големина защитено езеро е Маркакол, което се намира в планините на повече от 1400 м надморска височина.
В града има три музея, драматичен театър с руска и казахска (от 2000 г.) трупа, Дом на дружбата между народите, Дворец на спорта, два стадиона.
През 1998 г. националният отбор на Казахстан по хокей, почти изцяло състоящ се от играчи на Уст-Каменогорското "Торпедо", воден от олимпийския шампион Борис Александров, се нареди сред осемте най-добри отбора в света на Олимпийските игри в Нагано, а през 1999 г. стана шампион на Зимните азиатски игри. През 2007 г. Уст-Каменогорск отбеляза своята 287-а годишнина.
ТУРКЕСТАН
Особен интерес буди историята на град Туркестан. Основан е през 490 г., споменаван е под името Ясъ като столица на вилаета Шавгар, а след XVI в.- със сегашното си име.
Ясъ достига най-големия си разцвет през XII в. Тогава градът е пъстър и многолюден, пазарите му преливат от стоки, керваните нямат край по Пътя на коприната. Славата на града се носи из целия мюсюлмански свят.
Появата на суфиста Ахмед Ясауи ходжа в Ясъ радикално променила статута на града. Той вече бил не само един от основните пунктове на керванджийската търговия, но и средище на суфизма - "истинното учение". Градът дължи голямата си известност в мюсюлманския свят не само на гроба на знаменития суфист Ясауи, но и на построения върху него огромен мавзолей, издигнат при управлението на Тимур.
Ахмед ходжа е роден в град Сайрам през 1103 г. Негов пръв духовен наставник и възпитател е знаменитият шейх Аръстан-баб. След смъртта му Ахмед ходжа се мести в Бухара и преминава трудния курс на суфисткото учение, а в Ясъ разгръща проповедническата си дейност.
В проповедите си Ахмед Ясауи ходжа призовава хората да бъдат добри, учи ги да презират користта и алчността. Стиховете му са много популярни, наизустяват ги и ги изпълняват далеч извън пределите на Кипчакската степ.
Според преданието в знак на траур за починалия на 63 години Пророк Мохамед, когото поетът смятал за свой учител, Ахмед Ясауи ходжа, навършвайки същите години, се настанява в подземна килия на джамията и живее там до края на живота си. Погребан е с огромни почести в построения за него неголям мавзолей, който постепенно се превръща в място за масово поклонение на мюсюлманите. Трикратното му посещение се равнявало на хаджилък в Мека.
Сегашният мавзолей на гроба на Ахмед Ясауи е построен 233 години след смъртта му. Той е с размери 46,5 на 65,5 м. Около централната му зала - казанлък (по името на ритуалния казан в нея), са групирани над 35 помещения с различно предназначение. Казанлъкът е покрит с най-големия от запазените в Казахстан и Средна Азия тухлени куполи с диаметър над 18 м. За тюрките казанът е символ на обединение и гостоприемство, затова размерите и външното му оформление са от особено значение. Туркестанският ритуален казан е с диаметър 2,45 м, тежи два тона и е изработен от сплав, съдържаща седем метала. Дверите към гробницата са резбовани, с фина инкрустация от кост.
По мащаб мавзолеят на Ахмед Ясауи ходжа е съизмерим с джамията на Биби Ханъм в Самарканд.
АЛМАТЪ
Алматъ, южната столица на съвременен Казахстан, се намира в самия център на Евразийския континент. Тя е красива през всички сезони със своите просторни площади, широки улици, съвременни архитектурни ансамбли, градинки и булеварди, сливащи се с парковете на крайградската зона. Неслучайно този великолепен град е известен като "град градина". През пролетта, когато южните покрайнини потъват в цъфналите ябълкови, кайсиеви и вишневи градини, градът заприличва на приказка.
Ограден е от три страни с планини, разположен е в подножието на северните склонове на Заилийски Алатау, най-северния хребет на Тян-Шан. Градските улици се спускат от височина 500 м на север, в степта, в полупустинята. В южните жилищни комплекси, на височина 1500 - 1700 м надморско равнище, в областта Медео и на Каменското плато се долавя диханието на ледниците.
Името Алматъ произлиза от думата ябълка. Точно тук вирее знаменитият алматински сорт апорт. Според някои източници точно на това място в древността по трасето на знаменития керванджийски Път на коприната се е намирало селището Алматъ. През XIII в. е разрушено от ордите на Чингиз хан, а през 1854 г. близо до руините на древния град възниква град Верни. В годините на съветската власт е преименуван на Алма Ата, а от 1929 г. до 1997 г. е столица на Казахстан.
Околностите на Алматъ са част от Иле-Алатауския национален парк, на територията на който има природни резервати. Множеството редки птици и животни, които ги обитават, фигурират в Червената книга на Казахстан. Сред тях е снежният леопард (ирбис), който днес краси герба на Алматъ.
В Алматъ се намират прочутата в цял свят високопланинска пързалка "Медео" и ски курортът Шъмбулак.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
