 |
|
| ДОСИЕ |
стр.17, бр.4, година XIV, 2007г. |
|
|
Бъдещето на ЕС: границите на интеграцията |
|
|
проф. Яп де Зваан
директор на Холандския институт
за международни отношения "Клингендал", Хага |
|
Аз съм директор на независим институт.
Подобно на Българския дипломатически институт, и ние сме тясно свързани с Министерството на външните работи, но аз се чувствам напълно свободен да изразявам личното си мнение. Мога да видя само предимства от това да бъдеш част от Европейския съюз.
Щастливи сме, че България и Румъния се присъединиха към ЕС през януари тази година. С това бе заличено разделението на Европа след Втората световна война. Вероятно българите все още не осъзнават всички предимства, които имат чрез членството си в ЕС. Надяваме се, че към основните ценности мир и стабилност ще можем да добавим и ценността благоденствие, от която българското население ще може да почерпи като постижение, постигнато с вашето членство в ЕС.
Последното ми посещение в България беше през 1998 г. Изумен съм от промените след последната ми визита. Не толкова от сградите, архитектурата, която е прекрасна. София очевидно е много стар град с интересна култура. Човек вижда повече положително настроени хора, и много коли по улиците. Ясно е, че това ново положение си има и неудобства. Уличните задръствания не могат да бъдат избегнати. Нещо се случва в тази страна и мисля, че е нещо положително.
Разбрах, че скоро сте имали избори за членове на Европейския парламент. Това също е положителна крачка, защото, освен че сте членки на организацията, вие вече сте интегрирани с работата на нейните институции. Жалко, че само
29 % от избирателите са гласували. Може би причината е необходимостта да се обясни на обикновения гражданин какво означава сътрудничество в ЕС. Kогато сравним този процент с процента на гласуващи в Нидерландия виждаме, че в Нидерландия е малко по-висок от българския, но не много. Независимо от това, процент под 30 е малко нисък, но нека кажем, че все пак е едно добро начало. Вашата страна сега е в процес на изпълнение на фундаментални икономически и административни реформи и по този начин заздравява основните ценности и принципи, на които се гради сътрудничеството в ЕС. И по-конкретно принципите на добро администриране, върховенството на закона и борбата с престъпността. Вашите усилия са високо оценени. ЕС не може да просъществува, ако страните-членки прилагат различни варианти на основните стандарти, на които се крепят нашите общества.
Европейският съюз е един успешен проект. Скоро чествахме 50-ата годишнина от подписването на Договора на европейските общности. С годините сме се разраснали от 6 до 27 страни-членки и в бъдеще ще станем още повече. Европейското сътрудничество започна със създаването на вътрешния пазар, но постепенно обхватът на неговите дейности се увеличи. Договорът от Маастрихт въведе някои нови конституционни структури - например Европейският съюз като отделна организация с храмова структура, която й позволява по-широко сътрудничество, тъй като общата външна политика за сигурност, правосъдието и вътрешните работи бяха включени към отговорностите на Европейския съюз. Договорът от Маастрихт въведе икономическия и валутен съюз и общата валута. Можем да кажем, че европейската интеграция ни е позволила да живеем повече от 50 години в период на мир и стабилност. Очевидно е, че европейското сътрудничество е не само икономически проект, а също така и проект за мир.
Европейската интеграция е в застой и това е тясно свързано с несигурността и объркването по повод бъдещето на Kонституционния договор. Той бе подписан от всички страни-членки през октомври 2004 г. Неговата цел бе да допринесе преди всичко за повече демокрация и ползотворност на европейско ниво. Той спомогна за опростяване структурите на европейското сътрудничество. Нещо повече, подсили мащаба на човешките права в нашето сътрудничество. Вашата страна явно е разбрала целите на този договор, тъй като вие не само приехте условията за приемане в ЕС, но също така ратифицирахте този Kонституционен договор. Страната ви знае какви са положителните страни на Kонституционния договор, действително става дума за повече демокрация и ефективност и също така за по-опростена структура на организацията. Предполагам сте любопитни как се получи така, че Нидерландия, страна - основател на ЕС, отхвърли този договор в резултат на референдум, който бе организиран на 01. 07. 2005 г. Тази ситуация не е лесна за обяснение, защото няколко аргумента изиграха своята роля в този дебат. Може да се спори дали в Нидерландия се опасяват, че европейското сътрудничество се развива твърде бързо. Ние също така почувствахме, че членството се е превърнало в твърде скъпо занимание, по-специално за нашата страна. Съществуваше мнение, че поради скоростта, която се е развила в Брюксел, и разширяването страните-членки губят твърде много от тяхната суверенна власт. Нидерландия, като процъфтяваща страна, се опасяваше, че свободното движение на хора може накрая да представлява заплаха за възможностите на пазара на труда, следователно за много хора възникна въпросът дали да прекъснем и се концентрираме по-нататък върху това, което по терминология на Брюксел, се нарича "задълбочаване" на процеса.
През последните години Нидерландия преживя и някои сериозни и бурни политически събития и национални избори. Сред обикновените граждани се развиваше едно силно антиполитическо отношение, съпротива срещу политиците и хората бяха малко уморени от политика. Така че ставаше въпрос за комбинация от причини, които породиха обстоятелството в такава богата страна като Нидерландия да се каже "не" на тази последваща стъпка на интеграцията. Всъщност съдържанието и детайлите на Kонституционния договор бяха малка част от дебата. Обществената сфера, нашият парламент, а също и правителството един вид се провалиха в това да обяснят както трябва на гражданите за какво ставаше въпрос при Kонституционния договор.
В този контекст холандското правителство наскоро представи идеи, чиито резултат ще бъде един нов договор, който ще избегне каквото и да е отнасяне до конституционните въпроси или конституционните идеи. Името трябва да бъде променено и също така отнасянето до символите и идеите. Положителното нещо на тези нови холандски предложения е това, че в известен смисъл значението и същността на Kонституционния договор могат да бъдат запазени в много голяма степен. Нашата позиция ще се сравнява с тази на Франция. Президентът Никола Саркози също е за завършване на един нов договор и в голяма степен холандската и френската позиция са успоредни. Има и други пречки, които трябва да бъдат преодолени - позициите на Полша, Чехия и Обединеното кралство. Трябва всички страни, също така и онези, които междувременно ратифицираха Kонституционния договор, да положат всички усилия, за да намерят отново един общ път на развитие.
А когато проблемът относно Конституцията бъде разрешен, ЕС би трябвало да се развива по-нататък. Ясно е, че глобализацията и интернационализацията като световни тенденции ще продължат. На световната сцена вече са се появили нови суперсили и те вече са предявили своите претенции. Китай е една преуспяваща икономика, Индия също се развива много бързо, други страни и региони също се представиха на международната сцена. Бразилия и Русия са едни от тях. Европа също се намира пред необходимостта за едно ново бъдеще, а въпросът е как това да бъде организирано по-нататък. По тази дискусия има два аспекта на размисъл: единият е географският, а другият се отнася до съдържанието на нашата бъдеща програма за работа. Географският аспект се отнася до разширяването.
Балканските страни могат да станат членове на ЕС, след като изпълнят минималните изисквания за членство, а те се отнасят до пазарната икономика, която трябва да бъде организирана, а също така, и може би това е по-важно, до зачитане правата на човека, изграждане на една парламентарна демокрация, добро управление, правото на закона. Когато тези изисквания са изпълнени и има молби за членство на страни, които могат да бъдат квалифицирани като европейски, ЕС трябва да гледа благосклонно на по-нататъшното разширяване. Преговорите са на път с Хърватска и Турция, а Македония е вече официално призната като страна с молба за членство в ЕС, въпреки че преговорите все още не са започнали.
Турция е един интересен пример. Интересно ми е какво е мнението тук в България, в министерството, сред академичните кръгове, каква е вашата позиция по този въпрос. Трябва да имаме предвид вашето минало, вашата история. Също така в културно отношение и икономически има аргументи в защита на членството на Турция. Важен аспект са сигурността и стабилността. Турция е една от оснавателките - членки на НАТО. Считам, че дотолкова, доколкото светската природа на турското общество може да бъде запазена, не можем да изтъкваме исляма като сериозна пречка за членство. Ние в Нидерландия сме свидетели на това как от средата на XX в. много турски граждани са идвали по покана в старите страни - членки на ЕС. Например в Нидерландия, 2-3 поколения хора, които са турци по произход, са напълно интегрирани в нашето общество като обикновени граждани. Тяхното присъствие квалифицира нашето общество като общество на много култури. Така че става въпрос за комбинация от аспекти, свързани с мултикултурната природа на обществото, както и икономически, политически, културни и исторически аргументи. Това са все силни доводи в подкрепа на желанието на Турция да се присъедини в подходящия момент.
Преговорите трябва да продължават и предвид дори институционалните модалности вероятно ще има нужда от определени промени. Къде географски е краят на Европа? Албания, Молдова, Украйна принципно са страни, които може да бъдат включени, защото от географска гледна точка са европейски страни. Беларус също. Русия е друг случай. Поради това, че Русия гледа на себе си като на суперсила от свое собствено естество, тя няма интерес да става член на ЕС. Можем също така да споменем ситуацията на Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Но те са отделни случаи със своите специфични трудности. Кавказ - мислили ли сте за съдбата на страни като Азербайджан, Грузия и Армения? Те отнасят ли се към европейските? Мисля, че зависи от атласа, с който се консултирате. Моят атлас ги включва географски в Европа.
От историческа, културна и дори политическа гледна точка има аргументи в полза на членството на тези страни, които трябва да бъдат взети предвид. Но това мнение не се споделя. Всъщност има и много мотиви в полза на твърдението, че тези страни са неевропейски. Мисля, че е трудно, и считам, че особено когато преговорите относно членството на Турция най-накрая ще доведат до успех, тогава ще бъде много трудно от политическа гледна точка за ЕС да откаже членство на тези страни, след като те (и това трябва стриктно да се съблюдава) са изпълнили гореспоменатите минимални изисквания за членство - права на човека, правото на закона, добро управление и т. н.
Сега да обърнем внимание на другия въпрос - ограниченията пред отговорностите, които трябва да поеме ЕС. Несъмнено тук, а мисля и в министерството, може да се позовем на тези принципи - принципите на субсидиарността и пропорционалността трябва да бъдат водещи в този дебат. Според принципа на субсидиарност Съюзът трябва да предприема действие тогава, когато целите на определена дейност не могат да бъдат задоволително постигнати от страните-членки и следователно целта - или обхватът, или ефективността на определената дейност, може да бъде постигната от ЕС - това е формулировката на договора. А пропорциалността се предполага в ситуация, когато ЕС наистина ще предприеме действие. Това трябва да бъде направено по един балансиран, пропорционален начин. Сега може да възникне спор дали дневният ред, предложен от Конституционния договор - всъщност нашето бъдеще - предлага един задоволителен дневен ред. Това, което Европейската конституция искаше да постигне, е в голяма степен да обедини политическите въпроси, които вече бяха в списъка на отговорностите на ЕС. Всъщност основната промяна се отнасяше до бъдещето на сътрудничеството между правосъдието и вътрешните работи, а също и до храмовата структура на ЕС и нейното премахване. Защото наистина, когато храмовата структура на ЕС бъде отменена, правосъдието и вътрешните работи, поне по мое мнение, ще придобият наднационален характер, нещо, с което не разполагат в момента, особено по отношение на полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на криминалното право. Другото съвсем малко нововъведение, направено с Конституционния договор, се отнася до новите източници на енергия. Но нека да спрем дотук по този въпрос.
Бих искал да споделя с вас определен опит, натрупан в Нидерландия, когато виртуално обсъждах с обикновените граждани техните идеи за бъдещето на ЕС. Докато, от една страна, обществените избиратели не приеха Конституционния договор, от друга страна, когато дискутирахме по интернет какво според тях трябва да се промени в ЕС, холандците застанаха зад една ясна позиция в полза на засилено европейско сътрудничество. Бих искал да назова нови, жизненоважни области, като промените на климата, във връзка с проблемите за енергията и околната среда, също така имиграцията, външната политика и отбраната. Така че според мнението на обикновените холандски граждани - а техният брой бе твърде голям - тези политически методи трябва да бъдат закрепени в един нов договор. Подобен вид предложения са правени също и от моето правителство с цел да бъдат преодолени пречките пред Конституционния договор в този определен момент.
Какво означава всичко това за бъдещето на ЕС? Първо, ние трябва да намерим подходящата основа на законодателно уреждане, за да преодолеем безизходното положение относно Конституционния договор. По въпроса за разширяването - къде свършва Европа? И какво трябва да бъде направено, за да бъде създадена една по-обширна област на мир, стабилност и благоденствие. Колкото се отнася до окончателната форма, аз се съмнявам, че ЕС, поне в близките години, ще се превърне във федерация. По мое мнение трябва да обмислим тези термини. Мисля, че когато сте свидетели как се е развивал интеграционният процес, сте разбрали, че това е един процес на развитие; това е процес, който помага на държавите-членки да обмислят нови стъпки, които следва да бъдат предприемани. Няма една крайна цел - целта не е определена, и считам, че това е правилно. Все пак можем да се възползваме от инфраструктурата на ЕС, за да улесним нашето взаимно сътрудничество и това е полезно за всички нас. Но федерация - според мен не трябва да употребяваме термини като този. Съществува аргумент за въздържане от употреба на конституционни обозначения и понятия в новия договор, който трябва да постигнем.
В един разширен ЕС трябва да помислим, от една страна, относно инструментите и процедурата, а от друга - относно възможностите наистина да накараме Европа да прогресира. Така че на първо място, когато приемем, че ЕС все още не е достигнал своята крайна форма, когато става въпрос за брой на държавите-членки, бих искал да апелирам в тази ситуация, че е изключително важно да представим подходящите инструменти и подходящите процедури за вземане на решения, за да позволим на ЕС да постигне своите цели и очевидно те до голяма степен трябва да бъдат свързани с мажоритарното гласуване и пълна законодателна власт за Европейския парламент. В този смисъл трябва да гарантираме, че самият ЕС е осъществил изискванията за демокрация и продуктивност.
Аз съм по-скоро за един проект, който ние наричаме разширено сътрудничество, което позволява да бъде осъществен напредък най-напред между ограничен брой страни-членки. Считам, че може би в бъдеще ще сме изправени пред необходимостта да имаме повече такива проекти. Бих искал да апелирам в полза на разширеното сътрудничество като една подходяща формула, която да позволи на ЕС наистина да постигне своите цели, а може като вариант на това, да се концентрира върху проекти за регионално сътрудничество - в сферата на околната среда и общественото здраве, правосъдието и вътрешните работи. Съществуват редица политически въпроси, които не са директно свързани с вътрешния пазар, но трябва да сме по-гъвкави в това да позволим на подобен вид проекти да се развиват в рамките на ограничен брой страни-членки.
|
|
Из лекция, произнесена
на 07. 06. 2007 г. в Дипломатическия институт към МВнР, София |
|
| горе |
|
|
|
|
