 |
|
| АРТ |
стр.46, бр.4, година XIV, 2007г. |
|
|
Холандска клавирна музика в България |
|
|
| Анжела Тошева |
|
Уникална е степента на развитие на индивидуалните възможности, идеи и творчески желания на холандските композитори днес.
В контекста на обучението по музика у нас не е честа практика да се открива и изпълнява съвременна музика, създадена от небългарски композитори. Музикалната къща "Orange Factory" в София е независима формация от двама свободни артисти - композитор и пианистка, които имат за цел да запознават по-младите поколения пианисти и композитори със съвременни творби за пиано, които да бъдат представяни пред българската публика за първи път от самите тях - изпълнителите са предимно студенти от Музикалната академия в София и ученици от средните музикални училища в страната и столицата.
На първия майсторски клас по съвременна клавирна интерпретация в София през 2000 г. започна представянето на неизвестни у нас автори от Америка, Франция, Германия, Нидерландия, изпълнени от младите пианисти. Всяка година вниманието се насочва към автори от различни страни. По отношение на холандските съвременни композитори "Orange Factory" показва явен интерес - тази година за трети път бяха представяни холандски клавирни пиеси на майсторските курсове по пиано и композиция, написани от композитори-съвременници. Преди това холандски творби са представяни през 2000 г. (Питър Шат и Тео Льовенди в изпълнение на Елица Харбова), и 2005 г. (Иво ван Емерик в изпълнение на В. Кръстанова и Роберт Зуидам в изпълнение на Вероника Чилингирян). Предишните две представяния на холандска клавирна музика явно са подсказали какво богатство и разнообразие се крие в съвременния холандски репертоар. Ето защо майсторският курс от 2-8 юли 2007 г. в София си постави за цел едно по-разширено представяне на тази водеща в съвременната европейска музика композиторска школа.
Уникална е степента на развитие на индивидуалните възможности, идеи и творчески желания на холандските композитори днес - зад гърба си те имат сложно многовековно композиторско минало, подплатено с наличието на едни от най-мощните институции в света в момента, поддържащи съвременната музика в дългосрочен план.
Според музиколога Тон Хартсуикер холандската музика е въплъщение на приказката за Спящата красавица - след процъфтяването на Нидерландската школа между 1450 и 1620 г. с месите и мотетите на Дюфай, Ян ван Окегем, Жоскен де Пре, Яков Обрехт, Орландо ди Ласо, Питер Свеелинк, което повлиява с модерността си развитието на цялата европейска музика на Ренесанса и барока, следват няколко века на приемственост от чужди влияния. Чак през ХХ в. в търсене на холандската идентичност започва голямо разгръщане на творческия потенциал на холандските композитори до степен, че в момента те заемат водещо място в съвременната европейска музика.
На Първия Великденски фестивал на съвременната камерна музика през 2007 г. в София интересът към холандската съвременна клавирна музика бе фокусиран още по-ясно чрез включения в програмата на фестивала клавирен рецитал изцяло с холандска музика. На него бяха изпълнени творби от Тон де Леув, Родерик де Ман, Дан Манеке, Енрике Раксах, Клас ди Врис, Джуп Страсер, Тристан Койрис и Тон де Кройф (в изпълнение на авторката на материала Анжела Тошева - бел. на ред.).
Творческата личност на Тон де Леув, един от най-значителните композитори на Нидерландия след 1945 г., неволно свързваме с България поради неговото многократно участие като преподавател в майсторските семинари по композиция през 80-те години в Боровец. Много български композитори, които са били млади надежди преди четвърт век, са се ползвали от неговите съвети и напътствия при посещенията му в нашата страна. В биографиите на десетки холандски композитори, които днес са водещи имена, четем доста често, че са ученици на Тон де Леув.
Монументалната поетична творба за пиано на Тон де Леув "Les Adieux" ("Сбогувания") бе представена на българската публика. Вътрешният усет на Де Леув към етномузикологията и нетипични ритмични деления, далеч от европейските традиции му помага да постигне синтез, в който преобладават източни елементи. Типично в стила минимал, в "Сбогувания" се редуват до лавинообразно силно, постепенно разгръщане няколко самостоятелни структури, които се появяват допълнени или непълни. Този вид развитие, далеч от каквато и да е късноромантична традиция в холандската музика след 60-те, срещаме и в творбите на Джуп Страсер ("Sonatiqua"), Тристан Койрис ("Fingerprints"), Дан Манеке ("Polychroon") и Клас де Врис ("Toccatta Americana"), независимо от техния напълно индивидуален облик.
Специално внимание трябва да се обърне на двете емблематични за холандската клавирна музика творби на Родерик де Ман - "Ivory landscape" ("Пейзаж от слонова кост") и "Auxochromes" ("Оксохроми") за пиано и електроника. "Пейзаж от слонова кост" на Де Ман е създадена с помощта на Фонд за създаване на музика за индонезийския пианист Ананда Сукарлан. Този пианист е гостувал в България със свой рецитал през 1996 г. - един от първите концерти, организирани от новосъздаденото по това време Посолство на Кралство Нидерландия в България. В написаната за Сукарлан творба се използват три различни, специално направени от автора дървено-оловни летви, посредством които внимателно се натискат беззвучно, определени, широко разположени един от друг клавиши. Върху този създаващ се ефект на задържан педал на пианото произведението се разгръща в средния и високия регистър. Употребата на тези задържани акорди заедно със солото в горния регистър създава впечатление за две пиана, звучащи едновременно. Другата творба на Родерик де Ман - "Оксохроми", е една от най-красивите пиеси за пиано и електроника, може би заради изключително ефективната употреба и взаимодействие между акустичния и конкретния звук. Терминът "оксохроми" според Encyclopedia Britannica означава: "Група атоми и електрони, съставящи част от органична молекула, променящи абсорбирането на светлината от даден хромофор така, че подсилват или изменят цвета на субстанцията".
Съвременната холандска клавирна музика създава впечатление за една много силно индивидуализирана школа, в която недвусмисленото впечатление за съвременност не засенчва представата за съприкосновение със същинските музикантски стойности.
Това бе и отправната точка за организирането на майсторския клас предимно с холандски съвременни творби, които бяха представени от млади пианисти на заключителния концерт. "Pezzetto" от Томас Вилдевалд (в изпълнение на Симеон Едуард, деветокласник в НМУ, София), Ноктюрно №5 от дадаисткия композитор Даниел Рюнеман (изпълнен от Антон Пиперов, 9-ти клас в НМУ, София), Шакона от сюитата "Аркана" на Едуард Ешер (от на Иван Павлов - НМУ в София), а фаворитката на концерта - Александра Радулова, изпълни две творби от най-актуалния холандски репертоар - "Замръзнал блус" на Роберт Насвелд и "Така запалих огън" от Ян-Петер Вагеманс.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
