 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.11, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Енергийните ресурси и енергийна интензивност на европейските икономики |
|
|
| Kостадин Даскалов |
|
 |
| граф. 1 |
Съществен принос за европейския икономически растеж през 60-те години е оказал евтиният и обилен внос на енергия от Близкия изток. Нефтената криза през 1973 г. обаче напомня на европейците за всички рискове, свързани с чуждестранните енергийни доставки. Най-решителна в предприемане на стратегически мерки против енергийната зависимост се оказва Франция с масивно разширяване на ядрената си енергетика. През 2003 г. 78 на сто от електроенергията във Франция се добива от ядрени централи, при 50 на сто за Швеция. Така Франция се явява втори производител на електроенергия от ядрени централи и първи износител в света на електроенергия през 2003 г.
Запасите на Европейския съюз по отношение на енергийни ресурси все повече намаляват. Kъм това се прибавят и високите производствени разходи за добив на въглища и петрол, значително по-високи от същите в Близкия изток. Петролната криза от края на 2004-та и особено през лятото на 2005 г. в значителна степен повтарят ситуацията от 1973 г., но при нарастващото влияние на един нов, колосален играч в световното енергопотребление и по-конкретно бурно развиващите се икономики на Индия и най-вече на Китай. По прогнозни данни зависимостта на ЕС от вносни енергийни ресурси през 2020 г. ще достигне 70 на сто, а зависимостта от течни горива или от т. нар. черното злато - 90 на сто. Ето защо въпросите за алтернативните източници, за повишаване на енергийната ефективност и намаляване енергоемкостта на икономиките в ЕС се извеждат на едно ново още по-високо равнище, което за България важи в не по-малка степен, отколкото за богатите страни от Стария континент с високия си жизнен стандарт.
Най-големите производители на природен газ, чийто ръст на потребление изпреварва останалите енергийни източници през последните десетилетия, са Русия, САЩ и Kанада. Ако се съди по присъствието на страните в първата десетка по добив на петрол и природен газ, става ясно, че една мощна икономическа система каквато е ЕС, ще се нуждае във все по-голяма степен от енергийни ресурси, което означава все по-голяма зависимост от външните доставчици. Обединеното кралство (Великобритания) и Нидерландия (Холандия) все повече се ориентират навън поради намаляващите запаси и нарастването на разходите за добив на енергийни ресурси от Северно море.
В това отношение Норвегия е една от най-малко зависимите страни от енергийните доставки. Почти 100 % от електроенергията в страната се добива от водни източници. Всичко това я прави не просто енергийно независима, а нещо повече - голям нефтен износител (граф. 1).
Анализите на енергийните агенции сочат, че въглищата и природният газ най-вероятно ще останат най-важните горива за производство на електроенергия в света. Kаменните въглища като енергиен източник в общи линии се запазват около една четвърт, а за природния газ - над една пета от общите енергийни източници в света и през следващите десетилетия. Предвид петролните кризи и ограничеността на запасите, от една страна, както и от изпреварващия ръст на потребление в транспортния сектор, делът на петрола като енергиен източник намалява и ще запази участието си до около 35 на сто. Що се касае до енергията, добивана от ядрените централи, макар и с увеличен дял, ще запази участието си около 5-6 на сто дял от общите енергийни източници. Предвид ограничеността на енергийните ресурси и замърсяването на околната среда напоследък се правят засилени проучвания и се инвестират значителни средства за изграждане на алтернативни и в. т. ч. (възобновяеми) източници, с което се цели освен енергийно обезпечаване, така също и опазване на околната среда.
Според направени експертни проучвания растежът в пазара на слънчева топлинна енергия на ЕС през 2004 г. продължава да е твърде бавен, за да достигне критериите на ЕK от 100 кв. м на инсталационен капацитет до края на 2010 г. Въпреки нарастването на инсталационния размер с приемането на 10-те нови страни - членки на ЕС, общият инсталационен капацитет достига едва 15,4 кв. м.
Страни в Европа с най-голяма консумация на петрол през 2004 г. са Германия,Франция, Великобритания, Италия и Испания.
 |
| граф. 2 |
Според прогнозите на Международната енергийна агенция (МЕА) за периода 2010 - 2030 г. делът на течните горива ще се запази на около 35 на сто; при въглищата се предвижда лек спад до около 20-22 на сто, за сметка покачването на дела на природния газ до около 25 на сто и на алтернативни източници на около 10-12 на сто. В дългосрочна перспектива ядрената енергия като източник се предвижда да намалява като дял в рамките на 4-5 на сто, при 6,5 за 2003 г., но в последно време тази прогноза най-вероятно ще претърпи известна корекция (граф. 2).
През последните години се забелязва рязко нарастване в потреблението на природен газ при относително бавно намаляване в потреблението на топлоенергия и електроенергия вследствие на покачването на цените на енергийните ресурси в световен мащаб. Производството на въглища бележи лек спад за периода 1995-2004 г.
Нарастването на личните доходи в страните от ЕС довежда до желание за по-висок стандарт на живот, което рефлектира в нарастване на собствеността като жилищни пространства (повече стаи, по-голям комфорт) и обновяване на личните автомобили, което допринася до по-голямо крайно енергийно потребление. С други думи в бъдеще транспортът ще се явява като водещ консуматор на крайна енергия, следван от индустрията, домакинствата и услугите.
За да се анализира енергийната ефективност, се съпоставят енергийните ресурси, вложени в икономиката за създаване на единица брутен вътрешен продукт (БВП). Енергията, която се отделя от всеки ресурс, се привежда в съизмерими единици, като тази единица е приета да съответства на отделяната енергия от единица течно гориво.
Брутният вътрешен продукт (БВП) за съответната година може да бъде приет/отчетен: по текущи цени за съответната година; по цени на базисна година, освен това - в национална валута, щатски долари или евро. От своя страна покупателната сила на определена валута е различна в различните страни и години и по тази причина за коректно съизмерване на определени икономически показатели, с цел анализ и вземане на определени решения, се прибягва до т. нар. условна валута по паритет на покупателната способност (ППС).
Едно от най-големите предизвикателства пред икономиката на България се явява значителната енергоемкост (енергийна интензивност) в сравнение с останалите европейски страни. За създаване на 1000 единици брутен вътрешен продукт българската икономика разходва 0,34 т нефт, или 340 кг за период, когато китайската икономика за същия краен продукт разходва 230 кг; словенската - 190 кг; гръцката - 150 кг, а ирландската - 120 кг. От горното безспорно става ясно, че българската икономика е обременена с по-висока енергоемкост. В различни публикации могат да се срещнат различни цифри за превишение на българската енергоемкост по отношение на същата в ЕС-25, или ЕС-15, в т. ч. от порядъка на 8-9 пъти. В този случай са ползвани данни от Евростат, в които не са отчетени различията в ценовите равнища по отделни страни за съответната година. Все пак положителното за страната ни е, че за периода 1995-2003 г. енергоемкостта на българската икономика е спаднала значително.
 |
| граф. 3 |
На граф. 3 е онагледено съотношението в годишното потребление на електроенергия на човек от населението в квтч. по страни, както и величината на първичната енергийна интензивност за 2003 г. За създаване за 100 млн. долара съизмерим брутен вътрешен продукт България изразходва енергия, еквивалентна на 34 000 т течно гориво, Словения - 19 000 т, а Ирландия - 12 000 т, т. е. близо 3 пъти по-малко. В същото време електроенергията, падаща се на човек от населението в България, е в пъти по-малка отколкото в ЕС. С други думи енергийната ефективност зависи в много голяма степен от създадената добавена стойност в съответната икономика. Колкото добавената стойност е по-голяма величина на единица ползвана енергия, толкова енергийната ефективност е по-висока.
Така приоритетните цели на българската икономика, респективно на енергийния сектор, могат да се обобщят в 3 главни направления:
а) повишаване на конкурентоспособността;
б) сигурност на енергоснабдяването;
в) спазване изискванията за опазване на околната среда.
Енергийната стратегия на Република България има следните главни цели:
- насърчаване на инвестициите в енергийната ефективност при крайните потребители;
- насърчаване развитието на по-икономични от електрическата енергия възможности за отопление и подобряване на достъпа на населението до тях;
- пренасочване на електрическата енергия към по-високи технологични нужди на икономиката;
- изграждане на ефективни системи за газификация или топлофикация;
- подобряване ефективността в процесите на преобразуване на енергия;
- намаляване на енергийните загуби.
Изводът, който би могъл да се направи, е, че въпреки спада в енергоемкостта (енергийната интензивност) на българската икономика през последното десетилетие, нивото все още ще е значително по-високо от средното за страните от Европейската общност.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
