 |
|
| КУЛТУРА |
стр.55, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Артист от европейска величина |
|
|
| Огнян Стамболиев |
|
|
130 години от рождението на САВА ОГНЯНОВ
Изкуството на актьора е мимолетно, остава в ефира. А за артист като Сава Огнянов, напуснал земния свят преди седем десетилетия, днес трудно можем да си създадем реална представа - липсват записи, филмови ленти, не са живи и съвременниците му. И все пак, знаем, че е бил сред първомайсторите на българската сцена, че името му се нарежда до имената на Васил Кирков, Адриана Будевска и Кръстю Сарафов.
Роденият на 24 май 1876 г. в Кюстенджа (днес Констанца), но израснал в Русе, Сава Огнянов (театърът на дунавската ни столица с гордост носи неговото име!) е притежавал творческа индивидуалност от ранна възраст. Още като ученик в мъжката класическа гимназия “Борис I” той изумява русенци с проникновената си интерпретация на една от най-сложните Шекспирови роли - Шейлок от “Венецианският търговец”. Ето какво пише писателят Константин Мутафов за това необикновено събитие: “На финала публиката бе занемяла, притаила дъх от ужас и захлас. Да, никога през живота си не бях чувал такива викове и ръкопляскания, както онази вечер след сцената на Шейлок и Порция. Дълго време в града се приказваше само за Шейлок на гимназиста Огнянов, който наистина игра като голям, завършен артист...”
През 1896-та двайсетгодишният Сава Огнянов заминава за Мюнхен, където учи в прочутото драматично студио на Ото Кьоних. После се прехвърля в Берлин и става редовен студент в тамошната академия. През 1902 г. дебютира в столичната трупа “Сълза и смях” като Мортимър от “Мария Стюарт” на Шилер. После специализира в Прага, Виена, Москва и Париж. През целия си живот учи, никога не се осланя на великолепните си природни данни: глас, фигура, пластика, музикалност. Работи неуморно върху словото, дикцията, жеста, върху комплексното изграждане на всеки образ. Достолепната му осанка, отлично овладяната мимика и школуван глас, емоционалният и патетичен тон на неговата реч, умението да съчетава майсторски съзнателното, интелектуалното отношение към ролята с емоционалното и вълнуващото начало - всичко това придава на неговите превъплъщения истинска завършеност. Негови съвременници твърдят, че е бил артист наистина от европейска величина.
През 1920 г. е в Рим, където само след една главна роля в киното (в суперпродукцията “Отец Савелий”) е обявен от италианската критика за... “звезда на италианското кино”! Очаква го европейска кариера в киното. Но въпреки предложенията за нови филми и театрални роли, той се завръща в родината си, защото е убеден, че “камъкът тежи на мястото си”.
За три десетилетия на сцената Сава Огнянов пресъздава 115 роли, от които близо 40 централни. Голяма част от тях остават еталонни за българския драматичен театър. Хамлет, Кориолан, Цезар, Борис Годунов, Рогожин от “Идиот” на Достоевски, Д-р Ранк от “Нора” на Ибсен, Филип Втори от “Дон Карлос”, Вурм от - Коварство и любов”, Клавдий от “Хамлет”, Иван Асен II от “Борислав”, Наполеон от “Мадам Сан Жен”, Макбет...
Сава Огнянов е недостижим не само на сцената, той е великолепен и като рецитатор. Ще си позволя да цитирам един спомен на големия български оперен диригент Асен Найденов по този повод: “Незаменимият, единственият Сава Огнянов, артист от Народния театър в София, един от най-големите български актьори на всички времена, беше и забележителен в своите рецитации в невероятно акустичната зала на Военния клуб... Каква тайнствена и завладяваща сила се излъчваше от неговата неповторима рецитация, от трепетните и вълнуващи емоции на всеки стих, на всеки куплет, от цялото стихотворение или поема. Защо тази тайнствена сила така спонтанно ме завладяваше, че и днес всичко е останало като живо в паметта ми?”...
Напуска този свят на 22 март 1933 г., млад, 57-годишен, в разцвета на силите и таланта си, след инфаркт - сърцето му не издържа напрежението, интригите и борбите в театъра. Неговият първи биограф, историкът на българския театър, професор Пенчо Пенев си спомня величественото погребение: “Тогава още един път разбрах колко е обичан този артист от българския народ, защото множеството на поклонението направо ме смути - толкова хора, дошли да си вземат последно сбогом с този велик наш артист! Да, неговото величие се почувства в мълчанието на хилядното множество, в преклонението на хората пред изумителния му творчески гений, в плахите и смирени погледи, които отдаваха почит и признание на един неповторим творец.”
Като всеки истински, чувствителен артист Сава Огнянов твърде остро е усещал противоречието между прекрасния възвишен свят на сцената и посредствеността и завистта на заобикалящата го среда. Но може да се каже, че наистина е оставил след себе си незаличима, златна диря в българския драматичен театър.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
