 |
1990 - 2000,
ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА СВЕТОВНИТЕ
ФОРУМИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА
ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ
Ню Йорк, 1990 (децата)
Рио де Жанейро, 1992 (околна среда)
Виена, 1993 (човешки права)
Кайро, 1994 (население)
Копенхаген, 1995 (социално развитие)
Пекин, 1995 (жените)
Истанбул, 1996 (заселване)
Рим, 1996 (осигуряване на храна)
Киото, 1997 (околна среда)
Хага, 2000 (глобална промяна на климата)
Ню Йорк, 2000 (среща на върха на хилядолетието) |
| Снимки, наградени в организирания от Представителството на ПРООН фотоконкурс, илюстрират доклада "Цели на хилядолетието за развитие - България, 2003". |
 |
Какъв да бъде светът утре? През 2000 година, в разгара на настъпващото хилядолетие, Организацията на обединените нации даде своя отговор. На среща в Ню Йорк бяха формулирани целите на хилядолетието, върху които трябва да бъдат постигнати резултати до 2015 г.: ликвидиране на крайната бедност и глада, основно образование за всички, равенство на половете и права на жените, намаляване на детската смъртност и подобряване здравето на майките, борба срещу СПИН, малария и други болести, постигане на екологична устойчивост, глобално партньорство за развитие.
За обективно отчитане ООН изработи скала, критерии и механизми. Целите на хилядолетието обаче не изникнаха от нищото. Техният дух е във философията и практиката на Обединените нации.
На Световната среща по проблемите на децата, 1990, ООН за първи път ангажира президенти, министър-председатели и други държавни глави във форум, посветен на проблемите на бедността и екологията. За първи път бяха “сложени на масата” не само проблемите на мира и войната, а онези горещи въпроси, които всички си задаваме, но които далеч надхвърлят възможностите на националните държави и националните политици. Световните медии, бизнесмени, учени, неправителственият сектор бяха привлечени в глобален разговор за качеството на живота, бедността и природата.
На Срещата на Земята - Рио де Жанейро, 1992, 108 държавни глави се събраха да говорят за околната среда и приеха “Дневен ред 21”, посветен на устойчивото развитие. Хиляди градове и общини го възприеха като работна програма. 150 държави започнаха национален диалог по него. В резултат на това бяха подписани нови международни договори за промените в климата, биологическото разнообразие, пустините и риболова. В Рио България беше представена от президента Желю Желев.
На Световната конференция по човешките права - Виена, 1993, беше потвърден международният ангажимент към всички човешки права. Създадоха се механизми за тяхната защита. Беше назначен първият комисар на ООН по човешките права, който олицетвори една по-активна политика в тази област.
117 държавни глави обвързаха своите страни с амбицията да бъде унищожена бедността по време на Световна конференция за социално развитие - Копенхаген, 1995. “Това е етичен, социален, политически и икономически императив”, се каза в Копенхаген. Отвори се дума за тъмната страна на икономическата глобализация и преди всичко за задълбочаващата се пропаст между бедни и богати. В резултат на копенхагенския форум много държави обявиха собствени срокове за намаляване на бедността.
Световната среща за жените - Пекин, 1995, прие петгодишен план за социално, икономическо и политическо равноправие на жените, подобряване на тяхното здраве, образование и човешки права.
На срещата “Хабитат 2” - Истанбул, 1996, беше обявен глобален план и декларация за подобряване на жизнената среда в градовете и селата; за реализиране на правото на жилище.
Срещата на хилядолетието - Ню Йорк, 2000, формулира целите на хилядолетието за развитие. Генералният секретар на ООН Кофи Анан нарече тази среща “определящ за организацията момент” и беше прав. Десетилетие след края на студената война в Ню Йорк беше организирано най-голямото събиране на държавни глави в историята. Срещата далеч надхвърли скромните очаквания на песимистите. Доминираха целите на хилядолетието - но не само като фрази, а като конкретни параметри и срокове. ООН утвърди собствената си структура, за да посрещне трудните въпроси на глобализиращия се свят. Събраният в Ню Йорк престиж щеше да бъде особено необходим на световната организация в бъдеще. Българската делегация беше водена от президента Петър Стоянов.
Конференция за финансиране на развитието - Монтерей, март 2002. След успеха в Ню Йорк ООН трябваше да покаже, че глобалният дневен ред не е утопия. И го показа на обсъжданията в Мексико със сериозен акцент върху икономическите събития на деня - общото данъчно облагане, световната бизнессреда и финансирането на бедните икономики.
През август 2002 г. в Йоханесбург се състоя Световният форум за устойчиво развитие. В столицата на Южна Африка държавите и правителствата се договориха за конкретни ангажименти, които да се опитат да променят живота навсякъде по света. Отново доминираше загрижеността за бедността и екологията. Целите на хилядолетието започнаха да добиват плътност. “Йоханесбург е само началото”, каза Кофи Анан. Там беше и българският президент Георги Първанов.
Но нека погледнем глобалните конференции на ООН не от гледната точка на актуалната политическа врява, а от птичия поглед на десетилетията. Така ще открием, че в едно постепенно, понякога скучно, но затова пък сигурно развитие са се мобилизирали национални правителства и неправителствени организации, установявали са се световни стандарти, дебатирали са се нови предложения и най-важното: създала се е среда, в която правителствата поемат реални ангажименти и се отчитат пред световната организация.
И все пак какъв да бъде светът утре? Дали можем да отговорим на този въпрос с реални факти? Днес това е по-лесно от вчера. Защото глобалните форуми на ООН успяха да изработят приемливи критерии. По тях ще премерим качеството на живота - нашия, на нашите съседи, живота на всички хора на планетата.
ПЪТНА КАРТА ДО 2015 ГОДИНА
Декларацията от Срещата на хилядолетието през 2000 г. представи и разработената с всеобщо съгласие “Пътна карта”, описваща стратегията за постигане на целите, в която се дава приоритет на човешките права, доброто управление и демокрацията.
ИЗ "ДЕКЛАРАЦИЯ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО"НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ
Ние считаме, че главното предизвикателство пред нас днес е да гарантираме глобализацията да стане положителен фактор за всички народи в света. Макар че глобализацията открива големи възможности, ползите от нея и разходите за нея са разпространени твърде неравномерно. Ние признаваме, че развиващите се страни и страните с икономики в преход срещат особени трудности пред това централно предизвикателство. Следователно само чрез широки и устойчиви усилия да създадем споделено бъдеще, базирано на интереса на човешката общност в цялото є многообразие, глобализацията може да бъде направена интегрираща и справедлива.
Ние считаме, че много важно значение за международните отношения в XXI век имат редица фундаментални ценности. Към тях се отнасят:
Свобода. Равенство. Солидарност. Търпимост. Уважение към природата. Поделена отговорност.
Ние няма да пестим усилия да освободим човечеството, мъжете, жените и децата, от унижаваща човешкото достойнство крайна нищета, в условията на която днес са принудени да живеят повече от един милиард души. Ние заявяваме намерението си да превърнем правото на развитие в реалност за всички и да избавим целия човешки род от крайната нужда.
Използвайки тази историческа възможност, ние отново тържествено заявяваме, че Организацията на обединените нации е незаменим общ дом за цялото човечество и че чрез нея ние ще се стремим да реализираме своя общ стремеж към мир, сътрудничество и развитие. Поради това ние тържествено обещаваме да поддържаме изцяло тези общи цели и заявяваме нашата решителност да работим за тяхното постигане.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ "ЦЕЛИТЕ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ"?
След Срещата на върха на хилядолетието от септември 2000 г., последваха световни форуми, свикани под егидата на ООН, които доразвиха и конкретизираха осем цели, 18 конкретни подцели и 48 показателя за тяхното изпълнение в глобален мащаб. Всички 191 страни - членки на Организацията на обединените нации, се ангажираха с изпълнението им до 2015 г.
Всяка страна адаптира осемте цели към своето развитие, като формулира конкретни цели и специфични показатели за тяхното следене. Българската адаптация на целите отчита особеностите на националния преход и амбицията на страната да се доближи до нивата на развитие на Европейския съюз в недалечно бъдеще. Адаптирането на целите за България се извършва с участието на широк кръг от институции и експерти, така че “Целите на хилядолетието” да станат част от диалога за национално развитие.
КАКВА Е РОЛЯТА НА ПРОГРАМАТА НА ООН ЗА РАЗВИТИЕ?
Програмата на ООН за развитие, която оглавява Групата за развитие на ООН, пое водеща роля за координиране на глобално и на национално ниво на работата по популяризиране, мониторинг и изпълнение на “Целите на хилядолетието за развитие”. Българското представителство на ПРООН започна подготвителни консултации със своите партньори по проблематиката на “Целите на хилядолетието” през лятото на 2002 г. От началото на 2003 г. Представителството на ПРООН съвместно с кабинета на заместник-министър председателя и министър на труда и социалната политика координира сътрудничеството с всички заинтересувани страни за изготвянето на първия национален доклад за изпълнението на българските цели на хилядолетието за развитие.
ПРООН състави Проекта на ООН за хилядолетието, който ще породи нови изследователски инициативи и идеи, като мобилизира учените от развиващите се и развитите страни, които си сътрудничат с експертите от системата на ООН. Ръководена от проф. Джефри Сакс, специален съветник на генералния секретар по “Целите на хилядолетието за развитие”, тази глобална инициатива ще помогне да се набележат потребностите от политика, капацитет, инвестиции и финансиране за отделните страни, за да могат те да постигнат всички цели.
КОИ ОРГАНИЗАЦИИ ПОДКРЕПЯТ ПРОЕКТА "ЦЕЛИ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ"?
ПРООН работи с останалите агенции от системата на ООН, с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в много случаи със Световната банка и Международния валутен фонд, в подкрепа на докладите за “Целите на хилядолетието за развитие”, изготвяни във всяка отделна страна. Тези доклади все по-често са плод на сътрудничество между правителството, частния сектор и гражданското общество, посочват областите, в които страните напредват по изпълнението на “Целите...” или се нуждаят от спешна помощ, както и начините, по които са изразходвани средствата от официалната помощ за развитие.
ОФИЦИАЛНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД "ЦЕЛИ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ - БЪЛГАРИЯ, 2003"
На 27 март 2003 г. едно ново начало беше отбелязано сред древните реликви на Археологическия музей в София по случай официалното представяне на първия доклад за “Целите на хилядолетието за развитие - България, 2003”.
За събитието, което се проведе под патронажа на президента на Република България и заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика, се събраха над 200 участници - представители на международни институции, дипломати, неправителствени организации, политици и учени, журналисти.
Най-радостен беше фактът, че сред гостите на събитието бяха десетки млади хора - ученици от лубовете на ООН, студенти по журналистика и публична администрация, участници във фотографския конкурс, които визуализираха в снимки и постери осемте български цели на развитието. През 2015 г. младите днес ще бъдат активната част на българското общество. Може би затова си струва да бъдат привлечени като най-красноречиви адвокати на идеите за устойчиво човешко развитие, които лежат в основата на формулирането и придвижването към крайните цели на развитието.
С такова отношение към участието на младите хора в българския дневен ред за развитие ПРООН ще създаде детска/младежка версия на доклада за целите на хилядолетието за развитие. Адаптирани още веднъж през най-непосредствения поглед към света и човека, целите за развитие ще бъдат изговорени и илюстрирани от младите. Едва когато те имат възможност да се произнесат по това как ще изглежда България през 2015 г., българските предизвикателства пред развитието ще срещнат тези, които ще ги преодолеят.
2015 г. е важна дата за българския преход - дотогава България би желала да е пълноправен член на ЕС, който е общност на донори, а не на страни, потребители на международна помощ. В този смисъл адаптираните осем цели и техните конкретни подцели представляват рамка за постигане на членството на България в ЕС. Редовното отчитане на постиженията по “Целите на хилядолетието за развитие” в конкретни и измерими показатели може да способства за по-реалистична визия за развитието на страната през следващите 12 години. Докладът е първа стъпка в тази посока.
ГЛОБАЛЕН ДОКЛАД ЗА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ ЗА 2003Г. - "ЦЕЛИТЕ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ: ДОГОВОР МЕЖДУ СТРАНИТЕ ЗА ПРОДОЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА"
От 1990 г. насам, Програмата на ООН за развитие (ПРООН) всяка година инициира и възлага на независим екип от експерти изготвянето на Доклад за развитието на човека, който да изследва първостепенни въпроси от глобално значение.
Тазгодишния доклад предлага уникален анализ на световния напредък по отношение на достигането на Целите на хилядолетието и представя подробен план за действие за постигане на набелязаните цели - “Договор на хилядолетието за развитие”. Сред изложените основни препоръки са възприемането на широкомащабни стратегически реформи в развиващите се страни, съпроводени от подобрен търговски достъп и по-големи ангажименти за предоставяне на помощ от страна на богатите народи.
Докладът класира 175 страни според тяхното ниво на развитие на човека. Индекса за човешко развитие (ИЧР) измерва достиженията по отношение продължителността на живота, нивото на образование и доходите, като последната година, за която са обработени статистически данни е 2001. Глобалният индекс на човешкото развитие за 2003 г. поставя България на 57-ма позиция, с 5 по-напред от 2002 г., и пред Румъния (72-ра), Македония (60-та) и Албания (95-та). ИЧР нарежда България в категорията на “страни със средна степен на човешко развитие”. Класацията по ИЧР се оглавява от Норвегия, следвана от Исландия и Швеция. Докладът за развитието на човека за 2003 г. въвежда за първи път показател за оценка на овластяването на жените и тяхното участие в политическия и икономическия живот, според който нашата страна е на 51-во място, с 26,3% места в парламента заети от жени.
ЦЕЛ 1. Намаляване наполовина на крайната бедност и недохранването
България има най-ниския доход на глава от населението от източноевропейските страни с изключение на Македония и Албания;
Приходите в България са приблизително: 10 пъти по-ниски в сравнение със страните от Европейския съюз и 2 пъти по-ниски в сравнение с другите страни-кандидатки:
Безработицата е около 2 пъти по-висока в сравнение със страните от Европейския съюз.
Заложените конкретни цели за намаляване на бедността от 2001 г. до 2015 г. са:
Увеличаване на средните месечни доходи от 91 евро до 280 евро.
Увеличаване прага на бедността от 54,6 евро до 170 евро, като не повече от 15% от хората имат доходи под това ниво.
Намаляване на младежката безработица от 35,34% до 25%.
Намаляване на дълготрайно безработните от 9,59% до 7%.
ЦЕЛ 2. Подобряване на основното и средното образование
Българското общество има традиционно високи образователни ценности и въпреки трудностите на прехода продължава да поддържа сравнително конкурентна образователна система. Ето защо образователната цел за всеобщо начално образование е адаптирана за българските условия в по-амбициозната цел за “Подобряване на основното и средното образование”.
Конкретните цели от 2001 г. до 2015 г. са :
достигане на ниво от 100% начален етап на основно образование;
95% прогимназиален етап на основно образование;
85% средно образование.
Заложените цели са обърнати към изпълнение на задължителното обучение в училище до 16-годишна възраст, към съществено увеличаване на записваемостта, както и към значително подобряване на индексите на завършване на основно и средно образование.
ЦЕЛ 3: Насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване на жените
Българската жена печели едва 72 цента при 1 долар, който се заплаща на мъж;
Българските жени са заети в по-ниско ниско платени дейности, отколкото мъжете;
Много хора все още мислят, че по-голямо участие на жените в управлението не е необходимо. Делът на жените в сегашното 39 Народно събрание (26%) е най-висок за последните 50 години, а в сравнение с предходното 38 Народно събрание жените са два пъти и половина повече.
Адаптацията на тази цел за България предвижда постигането на две конкретни цели: социална и икономическа равнопоставеност на жените. За да постигне тези две цели, България следва да работи по преодоляването на половата неравнопоставеност в управлението и в икономиката на страната.
ЦЕЛ 4. Намаляване на смъртността сред децата
Конкретната адаптация на тази цел за България предвижда:
намаляване наполовина на смъртността сред децата от 0 до 5-годишна възраст до 2015 г. в сравнение с 1990 г.
През последните години детската смъртност в България се запазва на ниво, което е около три пъти по-високо спрямо това за страните от ЕС.
ЦЕЛ 5: Подобряване здравословното състояние на майките
Петата цел, адаптирана за България, е:
до 2015 г. майчината смъртност да намалее от 19.1 през 2001 г. до 12 на 100,000 живородени.
Майчината смъртност в страните на ЕС е около четири пъти по-ниска, отколкото в България.
ЦЕЛ 6: Ограничаване на разпространението на ХИВ/СПИН, сифилис и туберкулоза
ХИВ/СПИН вече отне живота на повече от 25 милиона души по света. Въпреки че смъртоносната болест все още не е достигнала епидемични размери в България, за да се поддържа това ниско ниво, е необходим план за предотвратяване на нейното разпространение.
Целите за България до 2015 година са:
да се спре епидемията от СПИН, преди тя да е имала шанс да започне;
двойно намаляване на заболяванията от туберкулоза;
четворно намаляване на заболяванията от сифилис с нивата им от началото на века.
ЦЕЛ 7: Осигуряване на устойчива околна среда
Много хора смятат, че решаването на проблемите, свързани с околната среда в България, може да бъде оставено на заден план, поради нарастващия проблем с бедността. Важно е обаче да се осъзнае, че околната среда сериозно ще повлияе върху напредъка на човешкото развитие в страната. България е сред най-богатите на биологично разнообразие европейски страни. В същото време тя трябва да преустанови загубата на природни ресурси. Значително трябва да се подобри животът на обитателите на бедните квартали и селата.
Заложените до 2015 г. цели са ориентирани към:
интегриране на принципите на устойчиво развитие в регионалните политики и програми;
намаляване броя на хората, които нямат достъп до чиста питейна вода и надеждна канализационна инфраструктура.
ЦЕЛ 8: Създаване на партньорство за развитие
България не се нарежда сред най-бедните или задлъжнели страни в света, които могат да очакват безвъзмездна хуманитарна помощ или намаляване на дълга.
Българската адаптация на тази цел е ориентирана към устойчиво партньорство с развитите страни под формата на:
привличане на чуждестранни инвестиции;
увеличаване на търговския стокооборот.
 |
В ДОСИЕТО са използвани материали от: видео клип посветен на Целите на хилядолетието за развитие;
първия национален доклад “Цели на хилядолетието за развитие - България, 2003”; Декларация на хилядолетието.
Материалите са подготвени от отдел “Комуникации” на Представителството на ПРООН в България. |
|
