 |
|
| ХЕРАЛДИКА |
стр.61, бр.4, година X, 2003г. |
|
|
ЦАРСКАТА ДИАДЕМА ЗА ИТАЛИАНСКАТА ПРИНЦЕСА МАРИЯ-ЛУИЗА БУРБОНСКА, ДУКЕСА ПАРМСКА |
|
|
|
| ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА - КОШЕЛЕВА |
 |
Княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза, основатели на царската династия при Третото българско царство
|
Свързването на Българското княжество с европейските кралски родове чрез подходяща женитба на княз Фердинанд I е идея на министър-председателя Стефан Стамболов, подкрепена и от княгиня Клементина, майката на княза. Целта е да се получат международни гаранции за короната на новоизбрания български княз и да се защити утвърждаването на държавността. След поредица консултации, преценки и препоръки за основателка на династията е избрана дъщерята на херцог Роберто де Бурбон Парма и на първата му съпруга Мария-Пия дьо Бурбон-Неапол - италианската принцеса Мария-Луиза-Пия-Тереса Анна-Франциска-Антоанета-Маргарита-Йозефина-Каролина-Франциска-Луция Аполония Бурбонска, дукеса Пармска, Плезонска и пр.
 |
Княгиня Мария-Луиза, 1893 г.
|
На 8 април 1893 г. в 11 ч. в частната капела на Пармския дук се извършва църковната венчавка, а следобед във Вила дела Пианоре княз Фердинанд I и принцеса Мария-Луиза подписват брачния договор заедно със свидетелите на младоженците, а също и минисър-председателя Стефан Стамболов, председателя на Народното събрание Димитър Петков и министъра на външните работи Димитър Греков. Така се слага началото на царската династия в новата българска история.
 |
Статистически справочник на Княжество България от 1893 г. с гербовете на младоженците
|
Основателите на династията на Третото българско царство получават многобройни подаръци от българските институции, граждански сдружения, от европейските кралски дворове. Сред тях най-почетно място заема голямата диадема, поднесена от г-жа Поликсена Стамболова на княгинята, дар от името на българския народ. Диадемата се състои от пет бурбонски лилии с четири по-малки между тях, подчертаващи кралския произход на младоженката и родствената връзка на княз Фердинанд по майчина линия с френския двор. Лилиите са украсени с брилянти, изумруди и рубини, образуващи българския трикольор. Тя е изработена от знаменития виенски дворцов майстор ювелир Е. А. Кьохерт и е на стойност от около 200 000 лв. За сватбата са отсечени и два възпоменателни медала. Автор на медала с двата герба е Александър Пинкус. Мария-Луиза разполага с личен печат с царска корона.
На 30 януари 1894 г. се ражда първородният им син княз Борис Търновски, събитие, посрещнато с всеобща радост от българите.
 |
Игла с вензел на княз Фердинанд
|
Проблемът с промяната на вероизповеданието на наследника на българския престол от католическо в православно се оказва разменната монета, за да получи княз Фердинанд подкрепата и признаване от страна на Русия. Последвалото второ кръщене на княз Борис и преминаването му в лоното на православната църква дълбоко засягат чувствителната българска княгиня. Тези събития, както и крехкото и здраве, са причината за ранната є кончина на 30 януари 1899 г., след раждането на четвъртото є дете княгиня Надежда, когато тя е едва 29-годишна. След официалните погребални церемонии в София останките на княгинята са пренесени в църквата “Свети Людовик” в Пловдив. По думите на Анна Станчова - съпруга на видния български дипломат Димитър Станчов и дъщеря на хофмаршала на двореца граф дьо Грено, “Цяла България тъгуваше за обичната княгиня, с тъга толкова дълбока, колкото и искрена”. Завинаги останала в България, Пармската принцеса и до днес се споменава с уважение и преклонение като първата княгиня на Третото българско царство.
 |
 |
 |
 |
|
Сватбената диадема, всенароден подарък за княгиня Мария-Луиза |
Възпоменателен медал за бракосъчетанието на Фердинанд - княз Български, и Мария-Луиза Бурбонска, принцеса Пармска, аверс и реверс |
Княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза след церемонията в Пианоре |
|
|
| горе |
|
|
|
|
