 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.20, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Христос Хаджипапас, председател на съюза на кипърските писатели |
|
|
| |
|
Кипърци с българско образование
- Г-н Хаджипапас, какво ви доведе този път в България?
Гръцките факултети на няколко университета в България провеждат от 12 години насам конкурс за най-добър превод от гръцки език. Тази година в конкурса бе включен мой текст и бях поканен да връча наградите на отличилите се студенти от бакалавърските и магистърските програми. Церемонията се състоя в гръцкото посолство, и то в залата, носеща името на може би най-значителния преводач на гръцка литература в България - Стефан Гечев. Бях впечатлен от високото ниво на преводите, както и от факта, че в конкурса участваха много училища за изучаване на чужди езици. Този факт показва, метафорично казано, че в България съществува голям прозорец, отворен към останалия свят. Българският народ се отличава със стремежа си и с лекотата на усвояване на чужди езици. Това потвърждават и хилядите българи, живеещи в Кипър, които научават гръцки за не повече от няколко месеца.
Всъщност инициатор на посещението ми в България бе Нов български университет, където по покана на проф. Стойна Пороманска изнесох лекция за съвременната кипърска литература пред студентите и преподавателите в Катедрата за новогръцки език. Прочетени бяха творби на изтъкнати кипърски поети и бе представен кратък филм за историята на Кипър.
По покана на председателя на българския ПЕН клуб и директор на списание "Пламък"- поетът Георги Константинов, се срещнахме с изявени български поети и писатели, както и с представители на средствата за масова информация. На мен и на съпругата ми - поетесата Василка Петрова-Хадзипапа, ни бе дадена възможността да поговорим за нашата дългогодишна работа по представянето на българската литература в Кипър, както и на кипърската в България. През 2009 г. списание "Пламък" публикува специален брой, посветен на кипърската литература. Съставител и главен преводач бе съпругата ми. Свой принос към това начинание имаше и Съюзът на кипърските писатели. Сред книгите, които ИК "Пламък" издаде, са: "Четири кипърски новели" на Панос Йоанидис, поетическата сбирка "Мелница за сънища" на Йоргос Христодулидис, преведените на български разкази "Неуверена походка" на Христос Хаджипапас и поетичната книга на Василка Петрова-Хадзипапа "Орехови думи". Запланувани са и други издания на творби от кипърски автори.
- Каква е дейността на Съюза на кипърските писатели, на който сте председател?
- Освен т. нар. "синдикална" дейност за гарантиране на достойни условия за дейност на пишещите в Кипър, ние допринасяме и за разпространението и популяризирането на кипърската литература както в Кипър, така и извън острова. Организираме мероприятия за представяне на писатели и техните творби пред широката публика, посещения в училища, участие на наши членове в различни писателски форуми в Европа и света, в международните панаири на книгата, преводи на кипърски творби и др. От 2002 г. Съюзът на кипърските писатели е член на Европейския писателски конгрес със седалище в Брюксел, в който участват над 55 писателски организации от 30 страни. Съюзът е активен защитник на правата на писателите. Едно негово мероприятие бе организираната в Кипър Международна среща на европейските писатели под името "Маре Нострум", която се състоя през 2004 г.
- Превеждани ли са ваши творби в България?
- Да, през 2002 г. издателство "Балкани" публикува романа ми "В окото на змията", а през 2009 г. ИК "Пламък" издаде сборника с разкази "Неуверена походка". В последната сбирка има разкази, чието действие се развива в България, но и една цяла част, която отразява трудностите на българите, работещи в Кипър, главно преди влизането на България в Европейския съюз, когато трудово-правните отношения с чуждите работници не бяха регулирани. Съпругата ми е издала в България стихосбирките "Отложен живот" (2005) и "Орехови думи" (2009).
- Знам, че заедно със съпругата си сте превели български писатели и поети на гръцки език. Кои са те?
- Първото стихотворение, което преведох на гръцки, бе "Хаджи Димитър" на Христо Ботев още по време на следването си в България. То бе публикувано в кипърско литературно списание. По-късно заедно със съпругата ми приготвихме малка антология на българската поезия, която бе публикувана в литературното списание "Нова епоха". Преведохме и пиесата на Йордан Радичков "Опит за летене", която бе изиграна в Кипърския национален театър през 1981 г., както и "Последната нощ на Сократ", представена в "Сатирико театро" в Никозия. Превeждали сме и други стихотворения и проза от съвременни български писатели, публикувани в различни вестници и списания. Горд съм също, че стихотворението на Никола Вапцаров "Писмо" е широко известно в Кипър в наш превод. За това стихотворение по-късно писаха и кипърски автори.
|
|
| Интервю на списание "Европа 2001" |
|
| горе |
|
|
|
|
