|
|
ОБЩЕСТВО |
стр.18, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Алексис Зирас - изследователят на две литератури с един корен |
|
|
Здравка Михайлова |
|
Изследванията върху кипърските литературни произведения се множат и това е добре, тъй като те внасят нови предложения за идентичността на литературата на острова.
На 29 май 2012 г. гръцкият "ПЕН" Клуб връчи годишната си награда за есеистика на Алексис Зирас за книгата му "Аспекти на кипърската проза 1900-2000" Тя е съвместно издание на "Епия" и "Папирос".
"Епия" е издателство към Културния център на Кипър в Атина в сътрудничество с гръцки издателства като "Парусия" и "Папирос". Целта му е да допринесе за по-дълбокото опознаване на съвременната кипърска култура и открояване на многопосочните връзки между Гърция и Кипър. Някои от заглавията с неговата марка са сборникът "За Йоргос Сеферис" под редакцията на Елени Андониаду, Йоргос Георгис и Костас Лимбурис, "Кипърски записки" на поета Титос Патрикиос, "Изследвания върху кипърската литература" от Теодосис Пиларинос и др. Следваща в поредицата ще бъде книгата на известния кинокритик Нинос Фенек Микелидис с избрани текстове, поместени в кипърски печатни издания.
Сред издателските събития в Гърция от последните две години се откроява солидната "История на съвременната кипърска литература" от Йоргос Кехайоглу и Лефтерис Папалеондиу. Предшестват я студии на Лефкиос Зафириу, Панделис Вутурис и др. Вторият амбициозен опит в тематиката, свързана с кипърски изследвания, е "Аспекти на кипърската проза 1900-2000" на Алексис Зирас. Авторът е ангажиран творчески с кипърската литература вече 35 години. Непрекъснатите му контакти с Кипър - чрез публикации, посещения, участия в конференции и културни прояви, лични познанства с творци, натрупаните трайни знания, съчетани с критическа проницателност, го открояват като един от най-авторитетните гръцки критици, занимаващи се системно с кипърска литература. Характерен пример за тази професионална меродавност е включването на стотици статии за кипърска литература, автор на много от които е самият той, в огромния том "Речник на новогръцката литература", който е подготвен под негова редакция.
Алексис Зирас е роден през 1945 г. в Атина. Следвал е икономически и политически науки в Солунския университет и е изучавал балкански езици в Института за изследвания на Балканския полуостров (ИМХА) в Солун. Литературен критик, есеист и преводач, той е работил като консултант на програми в Гръцкото национално радио и телевизия (1982-1993) и като колумнист и литературен критик в гръцките ежедневници "Тесалоники", "Авги", "Катимерини" и "Елефтеротипия". От 2011 г. е член на журито за литературните награди на списание "Диавазо", отговорен редактор на Литературния речник (изд. "Патакис"), редактор на Биографичния речник на Атина и на Енциклопедия "Папирос-Ларус-Британика". Член е на редколегии на гръцки и кипърски литературни издания. От 2009 г. е председател на Сдружението на писателите (Атина). Автор е на няколко стихосбирки, студии за гръцка и чуждестранна литература, превеждал е класически европейски автори. Член е и на организационния комитет на провеждания ежегодно в град Патра Поетичен симпозиум. Критическата му студия "Един сънародник в чужбина. Прочити на други литератури" е удостоена с Държавната награда на Гърция за есеистика (2003) и с наградата "Петрос Харис" на Атинската академия. На българския читател е познат като автор на послеслова към българското издание на "Неуверена походка" (изд. "Пламък", 2010) от завършилия висше образование в България Христос Хаджипапас - председател на Съюза на кипърските писатели.
Две литератури с един корен - елинската и кипърската. Освен множество допирни точки (език, образователни традиции, социокултурен фон и др.) според автора с течение на времето те проявяват и някои различия в съдържанието и формата, които "може би не променят дълбоката същност на нещата, като и каналите за общуване между двете литератури остават действени и непокътнати, но все пак се нуждаят от проучване", както казва и самият Зирас.
В труда си "Аспекти на кипърската проза 1900-2000" Зирас обединява и обработва свои по-стари публикации и прави пълноценна теоретическа разработка за развитието на кипърската проза през XX в. Подложени са на преценка голям брой тези, насочващи читателя към нови проблематики и подходи. Критичните бележки в изданието, плод на дългогодишните занимания на гръцкия критик с кипърската словесност, допринасят за разбирането на кипърската проза от XX в. в нейния исторически контекст. В пространния предговор авторът маркира основните постановки. Върху тях почива критическият му подход, както и елементите, придаващи на кипърската литература от XX в. специфична идентичност, отбелязвайки точките на приближаване и отдалечаване между едноезичните и израстващи от един корен еладската и кипърска литература. Макар и едноезична и имаща много общи корени с нея, кипърската литература се е развила отчасти далеч от гръцкия канон.
Изследвайки отражението на бурната съвременна кипърска история в литературното слово, той различава три основни периода: от английското владичество от края на XIX в. до 50-те години на XX в.; периодът на независимостта, включващ авторите, дебютирали малко преди или малко след 60-те години, и периодът след 1974 г. и турското нашествие.
Изданието надхвърля обикновеното отразяване на литературната дайствителност на Кипър и предлага поглед на познавач, като дава на читателя ключ към интерпретиране на духовните, обществените и историческите брожения, оставили отпечатък върху кипърската литература. Кипърската словесност е представена не като затворен, интровертен и себереференциален свят, а като възприемчива към нови течения и идеологически търсения вселена, влизаща в диалог със своето време.
Изследването се състои от няколко тематични раздела. Първият от тях - "Кипърската проза през XX в. Измерения, противоречия, граници" играе ролята и на встъпителен теоретичен текст. Следват текстове, анализиращи конкретни автори. Например "Ранната кипърска култура" включва разработка, посветена на Кимон Михайлидис (с кипърски произход, родом от Смирна) - издател на значимото атинско списание "Панатинеа" от началото на XX в. Разделът, озаглавен "Междувоенният период и задушаващото английско владичество", разглежда прозата на Лукис Акритас, Костас Монтис и Йоргос Филипос Пиеридис. Главата "От маргиналното към авансцената на историята" хвърля светлина върху творчеството на Иви Мелеагру и Ники Марангу. Критически студии за литературното претворяване на атмосферата от 1974 г. са събрани в "Нашествието от 1974 г. и неговите серийни следи". Тук са обединени текстове за прозата на Христос Хаджипапас, Савас Павлу, Костас Лимбурис и Георгиос Харитонидис. Накрая "Притчови разкази" включва размисли за творчеството на Евтерпи Араузу и Мариос Михайлидис. Плътно са осветени често поставяни от критици и изследователи на гръцкоезичната литература въпроси като този за идентичността и границите на кипърската литература, неведнъж провокирали дискусии и разминавания във вижданията, подхранвани и от политическа закостенялост, и от идеологически схеми.
Още в началото на книгата Зирас заявява намерението си "да не дава политически отговори", макар след почти 35-годишно съприкосновение с Кипър авторът добре да съзнава, че без политическо и историческо измерение трудно могат да бъдат обяснени културните реалности на острова. В това отношение заслуга на студията е, че трезво развива нишката на сложната проблематика по многобройни въпроси и предлага собствени отговори.
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|