 |
|
| ДОСИЕ |
стр.9, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Двустранните отношения между Република Кипър и Република България |
|
|
| |
|
БЪЛГАРО-КИПЪРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЕ РАЗВИВАТ СТАБИЛНО В ДУХ НА ПРИЯТЕЛСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО ОТ УСТАНОВЯВАНЕТО ИМ НА 30 ОКТОМВРИ 1960 Г. ДОСЕГА. В ОСНОВАТА ИМ СА ВЗАИМНОТО ДОВЕРИЕ, СТРЕМЕЖЪТ КЪМ КОНСТРУКТИВЕН ДИАЛОГ, ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО, КАКТО И ОБЩИТЕ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ.
На 16 август 1960 г. Република Кипър обявява своята независимост. Българското правителство признава този акт и изявява готовност за установяване на дипломатически отношения. Проведени са преговори за регулиране на двустранните връзки (25-30 октомври 1960 г.) от управляващия българската легация в Гърция - Коста Ламбрев, които завършват с подписването на съвместно комюнике за установяване на дипломатически отношения с ранг посолства. През 1961 г. в Никозия е открита дипломатическа канцелария, ръководена от Коста Ананиев. На 1 април 1970 г. Никос Кранидиотис, първият посланик на Република Кипър в България със седалище в Атина, връчва акредитивните си писма. През 1971 г. в Никозия се открива българско посолство начело с Н.Пр. Константин Попов.
След събитията от 1974 г. Кипър фактически е разделен. През 1975 г. северната част на острова (37% от територията на страната) е обявена за Турско-кипърска федеративна държава, а на 15 ноември 1983 г. - за Севернокипърска турска република, призната единствено от Турция. Три дни по-късно българското правителство обнародва декларация, в която изказва категоричното си несъгласие с едностранното провъзгласяване на Севернокипърската турска република. Позицията остава непроменена и до днес.
ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ
В двустранните си отношения с Кипър България се стреми да реализира следните приоритети: поддържане на активен политически диалог на най-високо и високо равнище, установяване на тясно сътрудничество между отрасловите министерства на двете страни и увеличаване на стокообмена и туристическия поток. Цели на дипломатическото сътрудничество са и интензивен културен и образователен обмен, задълбочаване на сътрудничеството с Кипър в европейските институции и осъвременяване на договорно-правната база в съответствие с европейските норми.
ПОЛИТИЧЕСКИ ДИАЛОГ
Посещението на българския президент Георги Първанов през м. октомври 2009 г. бе в отговор на визитата на президента Димитрис Христофиас в София през м. октомври 2008 г. Председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева участва в годишната среща на председателите на парламентите в рамките на ПАСЕ (10.06-13.06.2010 г.). На 12 декември 2011 г. по покана на министър Николай Младенов официално посещение в България направи министърът на външните работи на Република Кипър Ерато Козаку-Маркули.
Между двете страни има изградена добра договорно-правна база с над 30 двустранни споразумения. Полагат се постоянни усилия за осъвременяването й в съответствие с европейските норми. Между по-важните договори са: Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на гражданите на двете страни (2000 г.); Споразумение за сътрудничество в борбата срещу тероризма, незаконния трафик на наркотици и организираната престъпност (2002 г.); Спогодба за социално осигуряване (2006 г.); Протокол за засилено сътрудничество между МВнР на България и МВнР на Кипър (2008 г.); Съвместна декларация за двустранните отношения между Република България и Република Кипър (2009 г.); Споразумение за сътрудничество между НОИ на България и Осигурителната дирекция на Кипър за размяна на посещения на експерти/служители от двете институции, както и Меморандум за обмена на служители на дипломатическите служби (2011 г.).
ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Търговско-икономическите отношения между България и Кипър през последните години се развиват активно. Кипър е един от водещите инвестиционни партньори на България. За периода 1996-2010 г. Кипър заема 6-о място по вложени инвестиции в България. За 2010 г. Кипър е на 50-о място в общия стокообмен с България с дял от 0,2% от общия обмен, с 0,29% заема 42-ро място в износа и с 0,14% заема 48-о място от общия внос.
През последните години в отношенията в областта на туризма между България и Кипър се наблюдава тенденция на по-засилен интерес от българска страна и броят на българските туристи, пребивавали в Кипър, е по-голям от този на кипърските граждани, посетили България.
Възможностите за кипърски инвестиции в България са значително по-големи, отколкото за български - в Кипър. Интересът на кипърските инвеститори би могъл да бъде насочен към директни приватизационни сделки, участия в търгове, проекти, концесии, учредяване на смесени фирми за производство, за работа на ишлеме, за трансфер на ноу-хау или авторски права, за излизане на пазари на трети страни. От взаимен интерес са най-вече договори в леката промишленост, обувната, текстилната, електродомакинските уреди, изделия от кристал, порцелан, мебели, хотелско и канцеларско оборудване и в хранителната промишленост - производство на сокове и концентрати от цитрусови плодове, доматен концентрат, винарска промишленост и др. Към това следва да се прибави и възможността от привличане на потенциални кипърски туристи в България и особено в зимния (ски), балнеоложкия, еко и ловния туризъм.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
В периода 1981-1991 г. България е имала свой културен институт в Никозия. Тогава са активизирани културните връзки между двете страни. Поради икономически съображения през 1991 г. Българският културен институт в кипърската столица е закрит. Кипърската страна неколкократно и на различни равнища е поставяла въпроса за неговото откриване наново. Отказът на българската страна се основава изцяло на финансови аргументи, а не на политически. Спогодбата за сътрудничество между правителствата на Република България и Република Кипър в областта на науката, културата и образованието и тригодишните програми към нея са основата, върху която се развиват отличните отношения между двете страни в тази област. За България Кипър е изключително важен партньор не само в двустранните отношения в областта на културата, но и в сътрудничеството си в рамките на ЕС, на Съвета на Европа и на ЮНЕСКО. Общото географско положение, общата историческа съдба, сходните култура и културно-историческо наследство, както и православието са предпоставка за близостта на двата народа.
|
|
февруари 2012 г.
Дирекция "Съседни страни" на МВнР |
|
| горе |
|
|
|
|
