 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.3, година XVIII, 2011г. |
|
|
Йоан-Павел II - теолог, философ, папа |
|
|
| ПОЛСКИ ИНСТИТУТ В СОФИЯ |
|
Карол Юзеф Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, в семейството на Карол Войтила и Емилия Качоровска. Баща му е чиновник във военната администрация, а майка му - домакиня, която работи от време на време като шивачка. Когато Карол се ражда, по-големият му брат Едмунд е на 14 години. Карол не познава сестра си Олга, тъй като тя умира шест години преди това. Когато Лолек, наричан така в детството си, е на 9 години, едва 45-годишна умира майка му.
Семейство Войтила е изключително религиозно. По време на литургия момчето е министрант. Придружава баща си на поклонение в Ченстохова. През 1930 г. тръгва на училище в Държавното силезийско училище "Марчин Вадовита" във Вадовице. Тук участва в училищния и енорийския театрален кръжок. През 1932 г. умира от скарлатина брат му Едмунд.
Година преди избухването на Втората световна война Карол завършва училище с отличие и заедно с баща си се мести в Краков, където следва полска филология в Ягелонския университет. Опитва се да пише, проявява интерес към театъра и актьорската игра, играе футбол и ходи на мачове. Когато избухва Втората световна война, започва работа като куриер, а по-късно работи във фабриката за сода Солвей. В свободното си време играе в представленията на Рапсодичния театър, осъществявайки по този начин голямата си мечта. Тогава за първи път се появява мисълта за служене на Бога. През 1941 г. умира баща му. Както по-късно си спомня бъдещият папа, на 20 години изгубва всички, които е обичал.
През 1942 г. Войтила започва следването си в Краковската духовна семинария, която тогава е нелегална. През 1945 г. следва в Богословския факултет на Ягелонския университет, където като младши асистент води занятията по догматика. На 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник, а на 2 ноември отслужва първата си литургия във Вавелската катедрала. По-късно заминава за Рим, за да следва в Папския доминикански университет - Angelikum. Там подготвя докторската си дисертация и през 1948 г. се завръща в Краков. Скоро става викарий в енорията "Св. Флориан" в Краков, където ръководи и хор. Освен това организира занимания за студентите, чете лекции в Богословския и Философския факултет на Католическия университет в Люблин, пише основно стихове, рецензии, понякога театрални пиеси. Обича планината, ски спорта, колоездене и плуване с каяк. В свободните си мигове пътешества заедно с младежите по Татрите, Горце и Бескидите.
През 1958 г. Войтила е избран за епископ на архидиоцеза Краков. Тогава той е най-младият член на полския епископат, а през 1962 г. става национален духовен пастир на творческите среди и интелигенцията. През 1964 г. той е избран за архиепископ митрополит на Краков, a на 26 юни 1967 г. - за кардинал. Съгласно традицията получава една от римските катедрали - Сан Цезарео ин Палатито.
През 1978 г. умира папа Павел VI и Войтила заминава за Ватикана, за да участва в тържественото погребение. За нов папа е избран Йоан-Павел І, чийто понтификат продължава едва 33 дни. На 3.10.1978 г. Войтила отново заминава за участие в папското погребение и в конклава, на който е избран за папа и приема името Йоан-Павел ІІ.
Като папа той пристига за първи път в Полша през 1979 (2-10. VI.). На летище Окенче той коленичи и целува земята. Днес е смятан за вдъхновител на големи социални промени в Полша. Второто му апостолско посещение, от 6 до 23 юни 1983 г., съвпада с военното положение и с оглед на този факт придобива още по-голямо значение за хората, които масово идват, за да чуят думите на своя папа. От 8 до 14 юни 1987 г. продължава третото апостолическо посещение, по време на което Йоан-Павел ІІ силно подчертава голямата роля на свободата при взимане на решения по отношение на собствената страна. На 1 юни 1991 г. папата пристига за пореден път, но сега вече в свободна Полша. Поредните апостолически посещения се осъществяват през 1995 г. , 1999 г. и 2002 г.
Йоан-Павел ІІ е наричан папа-поклонник. Със своите 102 папски посещения той е посетил 135 страни; произнесъл е 898 слова. От 334 римски епархии е посетил 301. Пропътувал е над 1,6 милиона км, автор е на 14 енциклики и 43 апостолически писма. Успява да осъществи мечтата си да посети Светата земя, но не успява да посети Русия. От 23 до 26 май 2002 г. Йоан-Павел ІІ посещава България. По време на визитата си той провежда многобройни срещи: с президента и премиера на Република България, с патриарха на Българската православна църква, с апостолическия нунций, с представители на католическата църква, на Българската православна църква, на българската култура, наука и изкуство. Среща се с еврейската общност и представители на мюсюлманската общност в България. Участва в церемонията по канонизиране в катедралата "Свети Людвик" в Пловдив, по време на която за блажени са обявени трима български свещеници - Петър Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. В Пловдив в същата катедрала Йоан-Павел ІІ се среща с български младежи.
На 13 май 1981 г. по време на всеобща аудиенция на площад "Свети Петър" в Рим папата е прострелян в корема и ръката от турския атентатор Мехмед Али Агджа. Трагедията става в същия час, в който е станало първото явяване на Богородица от Фатима през 1917 г. Няколко дни по-късно папата посещава атентатора, който го моли за прошка. До ден днешен не е известно кой е поръчал покушението.
Папата боледува от паркинсон. Последните два месеца от живота си той прекарва основно в болницата. Заболява от грип, правят му трахеотомия. На 2 април 2005 г. в 21.37 ч. личният лекар на Йоан-Павел II Ренато Бузонети потвърждава смъртта му след 9666 дни понтификат. Целият свят потъва в скръб.
Около 300 хиляди вярващи и 200 президенти и премиери участват в погребението на папата на площад "Свети Петър" в Рим. Папата е погребан в подземието на базиликата "Свети Петър" в криптата на папа Йоан ХХІІІ, обявен за блажен през 2000 г. На 13 май 2005 г. папа Бенедикт XVI разрешава започването на процес по канонизиране на Йоан-Павел ІІ. Тържеството, ръководено от папа Бенедикт XVI, се състоя на 1 май 2011 г. на площад "Свети Петър" в Рим.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
