 |
|
| ДОСИЕ |
стр.15, бр.3, година XVIII, 2011г. |
|
|
Българската полония |
|
|
ПОЛСКО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО "ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК" (ПКПД)
КАРОЛИНА БИКОВСКА, ЗАМЕСТНИК-КОНСУЛ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША В СОФИЯ |
|
Полската общност в България, наречена Полония, наброява приблизително 3000 души, от които около 2600 имат полско гражданство. Повечето от поляците живеят в големите градове на страната: София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Плевен.
Полония се е състояла главно от поляци, техните деца, внуци и правнуци, които идват в България след Втората световна война. През междувоенния период групата полски граждани и тяхното потомство, които се установяват в България, е съвсем малка. В днешно време в основата на Полония са най-вече полякините, омъжени за български граждани, и техните деца. През последните години броят на полските граждани в България бавно, но систематично намалява. Има все по-малко смесени брачни двойки, които избират България за място на живот. Освен това броят на децата от тези семейства е значително по-малък от този на поляците, които решават да напуснат България.
Под егидата на посолството на Република Полша в България функционират два училищни центъра за консултации - в София и във Варна. Двете институции са подчинени на полското Министерство на образованието, а работата им се координира от Центъра за развитие на полското образование в чужбина (Ośrodek Rozwoju Polskiej Edukacji za Granicą), който се намира във Варшава. Училищата в София и Варна имат за цел допълнително обучение и реализират програма, която отговаря на полското основно и средно образование. През учебната 2010/2011 година в центъра за консултации в София бяха записани 70 ученици, а в училището във Варна - над 50.
Първото полско училище в София отвори врати на 20 януари 1975 г. и вече повече от 36 години се радва на симпатия и подкрепа от страна на полската общност. Струва си да се подчертае, че и двата консултативни центъра в София и Варна са отворени не само за деца от полски произход, но също така и за деца на български граждани, проявяващи интерес към полските език и култура.
ПОЛСКОТО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО
Първата организация на Полония по българските земи е създадена през 1878 г. в София и носи името "Дружество за взаимна помощ" (Towarzystwo Wzajemnej Pomocy). В продължение на няколко десетилетия до избухването на Втората световна война дружеството води много активна дейност.
След почти четиридесетгодишно прекъсване представителите на новото поколение поляци, живеещи в България, отново изпитаха необходимост да създадат своя организация. Целта беше духовна и морална подкрепа, както и поддържане на полските традиции, сред които забранените по онова време в България християнски обичаи.
Официалното сдружение на Полония в България беше създадено на базата на по-малки формации, наречени полонийни клубове (Koła Polonijne), които започнаха да се появяват в България в началото на осемдесетте години. Първата подобна неформална организация беше полонийният клуб във Варна, създаден на 6 юни 1981 г. Същата година поляците в Добрич учредиха свое сдружение, а през 1982 г. се организираха и полските граждани във Велико Търново. В София първата организирана среща на представители на Полонията се проведе през 1980 г. Тази среща може да се счита за раждането на Полското културно-просветно дружество "Владислав Варненчик". Официалната дата обаче е 5 юни 1984 г., когато то беше регистрирано в Софийския районен съд. Вследствие на легализацията на сдружението създадените вече полонийни клубове се превърнаха в негови отдели. Днес официалната организация на Полония в България функционира в 7 града: София, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и Ямбол.
ДЕЙНОСТ - ЗАДАЧИ И ПРОГРАМА НА ПОЛСКОТО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО
Една от основните задачи на Полското културно-просветно дружество винаги е била да осигурява възможността за изучаване на полския език за децата от полски произход. През деветдесетте години на миналия век в отделите в Бургас, Стара Загора, Пловдив и Велико Търново функционираха съботно-неделни учебни центрове. Днес подобни центрове продължават да са отворени в Бургас и Пловдив, където всяка година се обучават около 15-20 деца. Останалите отдели бяха затворени, тъй като вече няма достатъчно деца, които да посещават занятията. Успешно функционират двата училищни центъра за консултации - в София и във Варна. Струва си да се подчертае, че от 1999 г. във филиала в София има подготвителен клас, а през 2008 г. беше създадена и предучилищна група. Годините, откакто е въведен подготвителният клас, показаха колко важно е децата да бъдат въвеждани в училищна атмосфера от ранна възраст и изтъкнаха значението на езиковата подготовка.
Програмата на различните отдели на Полското културно-просветно дружество е много разнообразна и варира в зависимост от местоположението на филиала. Интересен факт е, че по-малобройните центрове по-лесно осъществяват контакт с местните власти, което им позволява да популяризират полската култура сред българската общност. Може да се каже, че в сравнение с останалите филиали софийската Полония е облагодетелствана, тъй като от шейсетте години на миналия век в столицата функционира Полски културен институт. Той не само кани полски артисти и творци, но и предоставя на посетителите си множество възможности за опознаване на полската кинематография. Културният център разполага също с изключително богата библиотека, където могат да бъдат намерени повече от 15 хил. полски книги, както и неколкостотин филма.
Всеки отдел на Полското културно-просветно дружество се стреми да поддържа традиции, като организира срещи по случай националните празници на Полша и отбелязва важните дни от полския традиционен календар. Пример е празникът "Анджейки", на който в навечерието на деня на Св. Андрей (29/30 ноември) се извършват най-различни обреди за гадаене и предсказване на бъдещето. Друг празник, който традиционно отбелязва българската Полония, е "Мазният четвъртък". Това е последният ден преди началото на Великите пости, на който по традиция поляците си позволяват да се насладят на всевъзможни лакомства. Софийският отдел заедно с полското училище организират също и празненства с интеграционна цел. През свободните майски дни или през есента се провеждат излети и срещи, на които се канят всички представители на полската общност - деца, учители, родители, баби и дядовци. Друго важно събитие е балът по случай началото на карнавала, т. е. на периода на празненства, походи, маскаради и забавления, който предхожда началото на Великите пости. Това ежегодно забавление под формата на маскен бал събира над 100 участници. Освен това главното звено на дружеството всяка година се стреми да организира поне едно голямо пътуване. Пример е традиционното вече поклонничество до Екзархийното светилище на "Пресвета Богородица от Ченстохова" в Малко Търново.
Разбира се, Полското културно-просветно дружество не забравя и онези, които са ни напуснали. Преди празника Вси Светии на 1 ноември, на който по традиция в Полша се отдава почит на починалите, се почистват всички полски гробове в България. Освен това през 2010 г. бяха възстановени 8 гроба на поляци, живели по българските земи между XIX и XX в. Проектът беше финансиран от фондация "Помощ за поляците на изток" със средства, предоставени от Сената на Република Полша. Неговата цел беше да припомни на полските деца в България историята на техните предци, живели тук, както и да ги научи на уважение не само към починалите, но и към местата, където са положени техните тленни останки.
Първият от обновените гробове е на Станислав Вожницки (1857-1922) и неговия син, който носи същото име. Вожницки-баща е бил търговец и се е занимавал с продажба на мебели. Той е един от основоположниците на първата софийска фабрика за мебели. Вторият гроб е на Игнаци Мушлер (1851-1921), който се счита за най-добрия зъболекар в България в края на XIX в. Доктор Мушлер е също така единственият поляк, фигуриращ в речника с биографии на български медици. Тъй като оставя голяма част от своето имущество на бездомни деца, на неговия гроб е изписано "На големия благодеятел на сираците". Третият гроб, ремонтиран от полската общност, е гробът на проф. Александър Манковски (1870-1946) и неговата жена Юлия (1886-1922). Проф. Манковски е бил световноизвестен ембриолог и е преподавал в Софийския университет. Поредният четвърти гроб е на Ян Холевински, управлявал цялата телеграфска мрежа на Османската империя, и на неговата съпруга Емилия. След смъртта на Ян съпругата му решава да се установи в София. Петият гроб, за който се погрижиха представителите на дружеството, е на Михал Заморски, който умира през 1912 г., след като дълги години заема отговорния пост на началник на железопътния възел в Каспичан. Следващият реставриран гроб принадлежи на семейството на Миечислав Михалски, живял през втората полoвина на XIX в., служител на Столичната община. Седмият гроб e на семейство Зембжуски - един от най-старите и известни полски родове в България. Основоположник е роденият през 1826 г. Франчишек Зембжуски. Представителите на това знаменито семейство никога не забравят своята страна и винаги се опитват да й служат по добър начин. Двама негови членове загиват в Освиенцим. Те са изпратени там, тъй като в периода 1939-1941 г. организират група, помагаща на полски войници да се включат към Полските военни сили на запад. В осмия обновен гроб са положени д-р Игнаци Барбар (1848-1920 г.), неговата жена Дорота и синът им Станислав. В междувоенния период семейство Барбар не само играе активна роля в структурите на Полония, но също така служи отдадено на своята родина. Д-р Барбар участва в организацията на българското здравеопазване и служи в Българската армия, където придобива чин подполковник. Освен това той е един от основоположниците на Българския червен кръст и Българския лекарски съюз. Игнаци Барбар успява също да направи впечатляваща научна кариера, като публикува над 23 статии на тема военна медицина.
Друга значима дейност на дружеството е грижата за поляците в България, изпаднали в затруднено положение. Постоянното оказване на помощ е задължителен елемент от активността на Полония, тъй като част от нашите членове са вече на възраст и страдат от неизбежно свързаните с това здравословни проблеми.
Трудно е да бъдат изброени всичките най-важни събития от над 25-годишната история на Полското културно-просветно дружество, но ето някои от тях:
- 1989 г. - Официално отваряне на Дома на Полонията в Пловдив.
- 1998 г. - Конкурс за познания за живота и творчеството на Адам Мицкевич, проведен в цяла България; Честване на 150-та годишнина от смъртта на Юлиуш Словацки и Фредерик Шопен в Стара Загора.
- 2000 г.- Исторически конкурс "Варненчик и неговата епоха", проведен в цяла България.
- 2001 г. - Първи събор на млади представители на Полония.
- 2002 г. - Визита на папа Йоан-Павел II в България.
- 2003 г. - Отбелязване на Деня на Полония и поляците зад граница в Пловдив; Среща по случай 100 години от получаването на Нобелова награда от Мария Склодовска-Кюри и 136 години от датата на нейното раждане.
- 2004 г.- 20-годишнина на Полското културно-просветно дружество "Владислав Варненчик" във Варна.
- 2009 г. - 25-годишнина на Полското културно-просветно дружество "Владислав Варненчик" в София и организиране на изложба фотографии "25 години под знака на Варненчик".
- 2010 г. - Поклонничество до Екзархийното светилище на "Пресвета Богородица от Ченстохова" в Малко Търново (6-то подред) и концерт с музиката на Шопен, изнесен от Марчин Глух по случай Годината на Шопен.
Струва си да се отбележи, че от 2000 г. софийската Полония редовно участва в полонийните зимни игри, на които нашите състезатели постигат много добри резлутати и дори печелят златни медали.
Освен това от 1999 г. нашето дружество е член на Съюза на европейските полонийни общности.
КОНТАКТИ И СЪТРУДНИЧЕСТВО С ИНСТИТУЦИИ В ПОЛША И БЪЛГАРИЯ
Полското културно-просветно дружество си сътрудничи и е финансирано главно от средствата на дружеството "Полска общност" (Wspólnota Polska) в Полша, както и от фондациите "Помощ за поляците на изток" (Pomoc Polakom na Wschodzie) и "Семпер Полония" (Semper Polonia).
ИСТОРИЧЕСКИ СЛЕДИ ОТ ПОЛЯЦИ В БЪЛГАРИЯ
София - камък с таблица, възпоменаваща посещението на папа Йоан-Павел II в България през 2002 г.
София - таблица върху сградата на Посолството на Република Полша, възпоменаваща дипломатите на Българското царство и на Полската Република, които като членове на конспиративната "Група Б" в периода 1939-1941 г. са помагали на полски войници да се включат към Полските военни сили на запад.
Бургас - камък с релеф на Адам Мицкевич в Морската градина. В периода 1853-1854 г. в околностите на Бургас е бил организиран полски легион, който е трябвало да се включи във военните действия на Турция против царска Русия. През 1854 г. големият полски поет Адам Мицкевич посещава легионерите в Бургас, а камъкът, поставен в Морската градина, напомня на жителите на града за това събитие.
Варна - мавзолей на Владислав Варненчик, в който се намира символичен гроб на полския крал, в памет на битката край Варна през 1444 г. В музейната част на мавзолея има постоянна експозиция, посветена на епохата на династията на Ягелоните в Полша.
Белово (община Пазарджик) - експозиция в регионалния исторически музей в памет на военния поход на Владислав Варненчик през 1443 г.
Септември (община Пазарджик) - от 2005 г. местният археологически музей е кръстен на името на проф. Миечислав Домарадзки, бележит полски археолог, който в периода 1988-1998 г. открива и изследва древния емпорион Пистирос. Проф. Домарадзки е също така създател на информационната система "Археологическа карта на България".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
