 |
|
| ДОСИЕ |
стр.9, бр.3, година XVIII, 2011г. |
|
|
Българо-полските отношения
ДИРЕКЦИЯ "ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ" МВнР на Р България |
|
|
| |
|
Връзките между нашите народи водят началото си от далечното минало - още от 1444 г., когато младият полски крал Владислав ІІІ - Варненчик води битки на територията на България и дава живота си край Варна за свободата на българите и общите християнски ценности. Историческата съдба на България и Полша е сходна, редуваща периоди на културен и държавен разцвет с периоди на чуждо владичество - съдба, наситена с драматична борба за отстояване на независимост и идентичност. България възстановява своята държавност едва в края на XIX век след тежко петвековно иго, а Полша в края на XVIII век губи своята независимост и така двата народа едновременно в продължение на около век живеят в пределите на чужди империи. От този период и особено след средата на ХІХ век, когато българи и поляци преживяват период на национално възраждане, се пораждат и чувствата на съпричастност и взаимна симпатия, които са живи и днес.
След възстановяването на българската държавност и особено след признаването на независимостта на страната ни от Османската империя връзките между народите ни получават нов тласък в развитието си. Kатализатор за това се оказва създаденото по решение на Краковския върховен народен комитет през пролетта на 1915 г. Бюро по печата в София. То осъществява широка дейност за популяризиране идеите за възстановяването на полската държавност не само на страниците на своя орган - "Полски преглед", но и с многобройни публикации в българския печат. В основата на тази дейност стои едно от големите имена на полската славистика и българистика Тадеуш Станислав Грабовски от Ягелонския университет в Краков, който е основоположник на литературната българистика в Полша. На 22 ноември 1918 г. той получава номинация за първи дипломатически представител, а от 12 февруари 1925 г. и за посланик на Република Полша в София. Полската дипломатическа мисия в София се открива на 2 януари 1919 г., като Грабовски връчва акредитивните си писма няколко дена преди това - на 30 декември 1918 г. С тези актове се поставя началото на официалните отношения между нашите страни. През пролетта на следващата 1919 г. се взема решение за откриване на българска мисия във Варшава, което се реализира през есента на същата година, а през ноември 1920 г. във Варшава пристига и първият български дипломат - Георги Маджаров, активен деец на създаденото в края на 1918 г. в София Полско-българско дружество. Същия месец се осъществява и първото официално посещение на български министър-председател - Александър Стамболийски - във Варшава. Установяването на официални дипломатически отношения поставя нов етап в отношенията ни. Мисиите в София и Варшава развиват разнообразна информационна и културна дейност. Контактите между политическите и културните дейци стават редовни. Дипломатическите отношения са официално прекъснати в началото на март 1941 г. след влизането на България в Тристранния пакт, за да бъдат отново възстановени през октомври 1944 година.
В тоталитарния период, предвид принадлежността и на двете страни към т.нар. източен блок, характерното за предходния над двадесетгодишен период плодотворно културно и научно сътрудничество намира своето продължение в редица научни и културни форуми. С развитието на туризма страната ни е посещавана от големи групи полски туристи, което спомага за взаимното ни опознаване и за създаването на лични приятелства и връзки. Културното и научното сътрудничество е запазено и в периода след демократичните промени в двете страни, като специално място в него заемат полската българистика и българската полонистика, които мобилизират широки кръгове, съответно приятели на България и приятели на Полша. По брой на студенти, изучаващи български език (по данни на Министерството на образованието, младежта и науката), Полша заема първо място сред страните от Европейския съюз, като през предходната 2009-2010 учебна година техният брой достига 521 души. В столиците на двете страни разнообразна дейност развиват културните центрове, привличайки в залите си свои приятели и съмишленици.
В последните десетилетия на XX век двата народа търсят пътя към демократизация на своите общества. Стимулираща пътя към промени в целия източноевропейски регион е дейността на Независимия профсъюз "Солидарност", довела през 1989 г. до символичното събаряне на Берлинската стена. В следващите две десетилетия държавите ни осъществяват своя преход към пазарна икономика и демократична система на управление, довел до приемането на страните ни в НАТО и Европейския съюз.
В края на 80-те години Полша е сред най-значимите търговски партньори на България. След 1988 г. се наблюдава спад в обема на взаимния стокообмен. В началото на 90-те години тази тенденция се задълбочава поради намаляване на производството и осъществяваните реформи в икономиките, свързани с изграждането на пазарно стопанство и интегриране към европейските структури. От 1995 г. обаче се забелязва плавно увеличение на търговския обмен, а за периода 2000 - 2010 г. взаимният ни стокообмен нараства с над 5 пъти, като през 2010 г. достига 670,38 млн. евро.
България традиционно е предпочитана дестинация за полските туристи. След края на 80-те обаче посещението на поляците бележи рязък спад и едва в края на 90-те започва постепенно увеличение - тенденция, която продължава и до днес, като за периода 2000-2010 г. броят на туристите се е увеличил над 10 пъти, а през 2010 г. достига 253 962 души.
През есента на 2008 г. с представянето на концертна програма в столиците на двете страни тържествено беше отбелязана деветдесетата годишнина от установяването на дипломатически отношения, а във Варшава по този повод при голям интерес и активност беше проведена Първа общополска среща на българистите.
Между страните ни няма открити въпроси. След влизането на България в ЕС е направен пълен преглед на договорно-правната база и е подписан Протокол между правителствата на двете държави. Политическият диалог между страните ни се характеризира с висока интензивност. През последната половин година бяха разменени работни посещения на премиерите на Полша и България, а в края на 2010 г. българският министър на външните работи Николай Младенов също посети Варшава. Редовно се провеждат двустранни политически консултации и срещи по въпроси от взаимен интерес.
Европейското и евроатлантическото ни партньорство е важен елемент от сътрудничеството между двете страни. В контекста на предстоящото полско председателство на Съвета на ЕС от 1 юли до 31 декември 2011 г. и неговия дневен ред позициите ни са идентични или сходни. Българската страна намира разбиране и поддръжка по отношение на своите стремежи за пълноправно участие в структурите на ЕС и интегрирането ни в европейското пространство, в това число и във връзка със скорошното ни присъединяване към Шенгенската зона, а полската страна може да разчита на пълната подкрепа на България за реализирането на едно успешно и резултатно председателство.
ЛИТЕРАТУРА:
Дамянова, Е. 1982 г. България и Полша 1918-1944 г. С., Изд. "Наука и изкуство".
Замойски, А. 2006 г.. Полският път. Велико Търново, Изд. "Абагар".
Balcerak, W. (radaktor naukowy) 1982 г.. Dokumenty i Materialy do Historii Stosunkow Polsko-Bulgarskih - Tom I, 1918-1944 г.. Warszawa: Wydawnictwo Polskiej Akademii Nauk.
Rusek, J. (redaktor) 1985 г. Od Wisly do Maricy (От Висла до Марица). Krakow: Instytut Slowianoznawstwa Polskiej Akademii Nauk, Towarzystwo Przyjazni Polsko-Bulgarskiej.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
