 |
|
| СПОРТ |
стр.51, бр.3, година XV, 2009г. |
|
ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК И ПОЛОВИНА, В СРЕДАТА НА XIX В., В РУМЪНИЯ СЕ ПОЯВЯВАТ ПЪРВИТЕ СПОРТНИ ДРУЖЕСТВА. ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ХХ В. СЕ РАЗВИВАТ БОКСЪТ, КОЛОЕЗДЕНЕТО И НЯКОИ ОТБОРНИ СПОРТОВЕ. ПЪРВИЯТ ФУТБОЛЕН МАЧ СЕ ИГРАЕ В ГРАД ТИМИШОАРА ПРЕЗ 1902 Г., А ПРЕЗ 1910 Г. В БУКУРЕЩ Е СЪЗДАДЕН ПЪРВИЯТ КЛУБ ПО РЪГБИ.
През 1912 г. в Букурещ е основана Федерацията на спортните дружества в Румъния, а през 1914 г. - Румънският олимпийски комитет. Първото в Румъния висше училище в областта на спорта - Национален институт за физическо възпитание, е открито през 1923 г. В междувоенния период румънските спортисти печелят първите си победи на международни състезания.
За първи път Румъния участва на Олимпийските игри през 1924 г., на осмото им издание, проведено в Париж, където отборът по ръгби се класира на трето място и печели бронзов медал. След това Румъния участва във всички олимпиади, с изключение на летните от 1932 и 1948 г. и зимната от 1960 г., като до днес има спечелени общо над 300 медала. На последната олимпиада в Пекин през 2008 г. Румъния печели 8 медала (4 златни, 1 сребърен и 3 бронзови) и се класира на 17-о място.
"Ойна" или "хойна" съществува повече от шест века и се смята за националния спорт на Румъния. Възниква като игра на овчарите. Правилата са сходни с тези на бейзбола, но при ойна двата отбора са с по 11 играчи (в бейзбола са по 9) и една игра отнема само 30 минути. Освен това бухалката е по-дълга и по-тънка. През 1899 г. тогавашният министър на образованието включва ойна в училищните часове по физическо възпитание и организира първите годишни състезания. Днес съществува Федерация по ойна със седалище в Букурещ.
Сред най-популярните и развити спортове в Румъния днес са футболът, спортната гимнастика, тенисът на корт, хандбалът, гребането, леката атлетика.
Националният футболен отбор на Румъния играе първия си мач през юни 1922 г. срещу Югославия, като печели с 2:1. През май 1923 г. Футболната комисия на Федерацията на спортните дружества в Румъния е приета за член на ФИФА. Румънската федерация по футбол е членка, основателка на УЕФА, от 1954 г. През 1990 г. Румънската федерация по футбол става независим ръководен орган на футболното движение в страната. Досега националният футболен отбор на Румъния взима участие на седем световни първенства по футбол, като най-добрите си резултати постига в периода 1990-2000 г., когато участва в три последователни световни първенства по футбол. През 1994 г., на световното първенство в САЩ, се класира на четвъртфиналите. След 2001 г. националният отбор преминава през лош период и не успява да се класира за световните първенста от 2002 и 2006 г., нито за европейското първенство от 2004 г., но се класира за европейските финали през 2008 г. Водач на "златното поколение" на румънския футбол от 90-те години е Георге Хаджи. Сред днешните по-известни румънски футболисти са Кристиан Киву, Адриан Муту, Богдан Лобонц, Дорин Гоян, Чиприан Марика и др.
Хандбалът води началото си от края на ХІХ и началото на ХХ в. в Дания, Чехия и Германия. В Румъния хандбалът идва от Германия през двайсетте години на миналия век. Става дума за големия хандбал с 11 играчи на футболно игрище, който доминира през целия междувоенен период над малките варианти със 7 играчи и по-малък терен от Дания и Чехия. За рождена дата на големия хандбал с 11 играчи в Румъния се смята 18 юни 1921 г., когато на централния стадион в град Сибиу ученици от мъжката гимназия "Брукентал" и ученички от девическата гимназия играят хандбал с 11 играчи под ръководството на Вилхелм Биндер, професор по физическо възпитание в гимназия "Брукентал". До Втората световна война големият хандбал се развива и в други големи градове в Трансилвания (Тимишоара, Лугож, Арад), в Южна Румъния (Букурещ, Плоещ) и Молдова. През 1936 г. мъжкият отбор на Румъния по "голям" хандбал участва на олимпиадата в Берлин, където се класира на пето място, а през 1938 г. - на световното първенство по хандбал, където също заема пето място. Паралелно, но доста плахо, в Румъния се разпространяват и датският и чешкият варианти на хандбала със 7 играчи и по-малки терени.
В Румъния истинският и модерен хандбал със 7 играчи се развива след Втората световна война и достига апогея си през 60-те и 70-те години на ХХ в., когато мъжкият национален отбор на Румъния печели четири световни титли. През последните години в Румъния женският хандбал се развива по-добре както на ниво клубове, така и на национално равнище, като женските отбори по хандбал печелят редица международни титли и медали. Сред най-известните румънски състезатели по хандбал са Георге Груя, Кристиан Гацу, Корнел Оцеля, Корнел Пену, Раду Война, Луминица Дину-Хуцупан, Рамона Майер, Адриана Некита, Нели Елисей и др.
Гребането като спорт в Румъния води началото си от втората половина на ХІХ в. в градовете Тимишоара и Арад в Трансилвания. През 1864 г. в Тимишоара се създава дружество "Регата". През 1890 г. в Арад се създава секция по гребане при Дружеството по гимнастика, а през 1909 г. е основан клуб "Регата", който съществува и днес. През 1925 г. в Арад е сформирана Комисия за водни спортове, която през 1931 г. се превръща във Федерация за водни спортове, а през 1936 г. се премества в Букурещ. До Втората световна война в цялата страна се създават множество клубове за водни спортове, които се развиват след войната - Букурещ, Тимишоара, Арад, Констанца, Търгу Муреш, Бакъу, Мангалия и др. Сред първите участия на Румъния на международни официални състезания са европейското първенство в Белград (1932 г.) и европейското първенство в Будапеща (1933 г.). Първите престижни международни златни медали по гребане Румъния печели на европейското първенство в Ганд (1955 г.), на световното първенство в Канада (1970 г.) и на олимпиадата в Москва (1980 г.). Сред най-известните румънски спортисти по гребане са Иван Пацайкин, Елисабета Липа, Джорджета Андрунаке, Дойна Игнат, Елена Джорджеску, Лиляна Гафенку, Петре Чапура, Валер Тома и др.
Тенисът на корт или "белият спорт на благородниците" се появява във Франция през ХІХ в., а оттам преминава във Великобритания, където много бързо печели популярност и става по-предпочитан от крикета. През 1887 г. се организира първият турнир по тенис на корт в Уимбълдън. В Румъния тенисът на корт идва от запада и за първи път се появява в Букурещ и Галац в края на ХІХ и началото на ХХ в. През 1971 г. Румъния играе във финала на купа "Дейвис" с Йон Цирияк и Илие Настасе, след което страната достига още два пъти до финала на купата, но без да я печели. Следващото поколение тенисисти Флорин Сегърчану и Вирджиния Рузич продължава да развива и популяризира този спорт в Румъния. Сегашното поколение румънски състезатели по тенис се представлява от Ирина Спърля, Руксандра Драгомир, Андрей Павел, Адриан Войня и Виктор Ханеску. Този спорт е един от най-популярните в Румъния.
Спортната гимнастика е един от най-добре развиващите се спортове в Румъния, в който страната има големи успехи. Надя Команечи е позната в целия свят. Други румънски гимнастички, които продължават делото на Надя, са Теодора и Корина Унгуряну, Симона Амънар, Аурелия Добре, Джина Годжан, Сандра Избаша, Лавиния Милошович и др. При мъжете сред най-добрите в спортната гимнастика в Румъния са Мариан Драгулеску, Дан Греку, Даниел Попеску, Дан Потра и др.
|
|
| Посолство на Румъния, отдел "Култура и печат" |
|
| горе |
|
|
|
|
