 |
|
| АРТ |
стр.45, бр.3, година XV, 2009г. |
|
КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА
През втората половина на ХІХ в. класическата музика от западен тип прониква и в Румъния. Под влияние на романтизма и на появата на национални школи в музиката се утвърждават две направления - по образец на западната класическа музика и използване на народната музика и фолклора като втори източник за вдъхновение.
ЕСТРАДНА МУЗИКА
Естрадната музика в Румъния се появява около 1860-1870 г. посредством оперети, фанфари, валсове, романси и стари градски или цигуларски песни, вдъхновени от австро-унгарски композитори от това време. Освен това тогава в Румъния съществуват много цигуларски тарафи (инструментална група), като например този на Барбу Лаутарул. Най-добре познат румънски композитор на естрадна музика от този период е Йосиф Иванович. Към края на ХІХ в. се развива и школа на румънски певци, пианисти и цигулари, които се радват на голям успех и в чужбина.
Сред най-значимите естрадни, а по късно поп и рок румънски формации от близкото и далечно минало са "Фьоникс", "Холограф", "Ирис", "Вама Веке", "Кристал", "Кроматик", "Мондиал", "Червено и черно", "Сфинкс" и др.
ОПЕРА
Една от най-големите опери в Румъния е Националната опера в Букурещ, която е основана през втората половина на ХІХ в., като през 1921 г. Дружество "Опера" се превръща в Румънска опера. Други по-големи опери са Румънските национални опери в Яш, Тимишоара и Клуж-Напока, Маджарската опера в Клуж-Напока, Националният оперетен театър "Йон Дачиан" в Букурещ. През 2004 г. в Констанца е създаден Национален театър за опера и балет, а в Букурещ функционира и Национален танцов център.
Сред по-известните румънски оперни певци - от по-старите поколения до днес - са Феличия Филип, Анджела Георгиу, Мариана Николеску, Лудовик Шпис, Давид Оханесиан, Зенаида Пали, Арта Флореску, Николае Херля, Дан Йордакеску, Елена Черней, Виорика Кортез, Иляна Котрубаш, Йон Дачиан, Хариклея Даркле и др.
ФИЛХАРМОНИЯ
Една от първите филхармонии в Румъния - "Джордже Енеску", е създадената през 1868 г. в Букурещ. Днес по-големи са Филхармонията на румънското радио в Букурещ, Филхармония "Молдова" в Яш, "Банат" в Тимишоара, "Трансилвания" в Клуж-Напока, "Олтения" в Крайова, "Константин Силвестри" в Търгу Муреш, "Дину Липати" в Сату Маре, "Михаил Жора" в Бакъу, "Паул Константинеску" в Плоещ, "Йон Думитреску" в Ръмнику Вълча, "Мунтения" в Търговище, филхармониите в Арад, Орадя, Сибиу, Брашов, Ботошани, Питещ и Гюргево.
МУЗИКАЛНИ ФЕСТИВАЛИ
Ежегодно в Румъния се провеждат редица музикални фестивали. От 30 август до 26 септември се провежда международният фестивал и конкурс за класическа музика "Джордже Енеску" (през 2009 г. е 19-ото му издание). Освен това се организират многобройни международни и национални фестивали за естрадна музика ("Мамая", "Златният елен" в Брашов), за джаз, за китара, арфа и други музикални инструменти, за камерна музика, за опера и балет.
КОМПОЗИТОРИ И ДИРИГЕНТИ
Композиторът и цигулар Чиприян Порумбеску е роден през 1853 г. и получава възможност да учи освен в Румъния и във Виенската консерватория. Докато учи музика и цигулка в Сучава (Румъния), ръководи Културно дружество "Арбороаса", а във Виена - Студентското дружество "Млада Румъния". Автор е на 20 хорови патриотични песни за румънските студенти. Заради политическата си дейност е арестуван, но в затвора написва най-хубавите си творби. Умира едва 30-годишен в село Ступка, което днес носи името му. Най-обичаната му творба в Румъния е "Балада за цигулка и пиано".
През първата половина на ХХ в. популярност добива композиторът Джордже Енеску (1881-1955), който успешно смесва румънска народна музика с тенденциите на класическата музика на своето време (късния романтизъм). Джордже Енеску е смятан за най-добрия румънски композитор на всички времена. Освен това е диригент, цигулар, пианист, педагог. Учи във Виенската консерватория и в Париж. На 6 февруари 1898 г. дебютира с първата си композиция в Париж - симфоничната сюита "Румънска поема". Същата година се завръща в Букурещ, където често е канен в двореца Пелеш в Синая от кралица Елисабета, княгиня Марта Бибеску и ценителката на изкуството Кармен Силва, за да свири на цигулка. Сред най-важните трудове на Джордже Енеску са "Румънски рапсодии", сюити за оркестър, симфонии, камерна симфония за 12 инструмента, симфония за виолончело и оркестър. Автор е и на камерна музика, операта "Оедип". Къщата му в Букурещ днес е превърната в музей.
Зено Ванча (1900-1990) е сред най-значимите румънски творци и изследователи - пише многобройни материали по музикознание и два тома за историята на румънската музика през ХІХ и ХХ в. Преподава в консерваториите в градовете Търгу Муреш, Тимишоара и Букурещ. Творбите му са в областта на инструменталната и полифонична музика, автор е и на много литургии.
Серджу Челибидаке (1912-1996 г.) получава най-голямото си признание извън пределите на родината си. След като звършва Берлинската музикална академия, през 1945 г. става диригент на оркестъра на Берлинската филхармония. До 1952 г. изнася над 400 концерта и се налага като един от най-добрите за времето си млади диригенти в Европа. От 1954 г. до 1978 г. е диригент на известни симфонични оркестри в Европа (Франция, Италия, Швеция, СССР, Австрия, Холандия, Великобритания, Германия, Дания, Румъния) и света (Израел, Бразилия и Аржентина). От 1979 г. до края на живота си Серджу Челибидаке е диригент на оркестъра на Филхармонията в Мюнхен. Има и няколко свои композиции - един реквием, концерт за пиано и оркестър и четири симфонии.
Константин Силвестри (1913-1969) дебютира като пианист едва на десетгодишна възраст, а на 17 години е първата му изява като диригент със симфоничния оркестър на Букурещкото радио. През 1935 г. става директор на Румънската опера в Букурещ, а през 1953 г. - на Букурещката филхармония. През 1957 г. емигрира във Великобритания. Там дирижира Лондонския симфоничен оркестър и оркестър "Филхармония", където и постъпва на работа. По-късно изнася концерти в Германия, Щвейцария, Италия, Холандия. В Париж получава Голямата награда на Академия "Шарл Крос".
Лауренцю Профета (1925-2006) е дългогодишен директор в Румънското радио, работи в Министерството на културата и в Съюза на румънските композитори. Творчеството му включва различни музикални жанрове - мюзикъли ("Ощетените" и "Наследството на Кадър"), балети ("Принц и просяк", "Таке, Янке и Кадър"), комичната опера за деца "Приказка за малкия Пан", вокално-симфонични приказки за деца ("Случка в градинката", "Самотната елха", "Шест хумористични пиеси"). Но Профета остава предимно композитор на естрадни песни - "Някогашно танго", "Цигански песни" и др.
Роденият през 1942 г. Флорин Богардо учи пиано още от предучилищна възраст, а след това следва в Консерваторията "Чиприян Порумбеску". В началото пише прелюдии за пиано, хорова и камерна музика, но от 1963 г. се отдава на естрадната музика. Негови песни се изпълняват от големи имена на румънската естрадна музика - Маргарета Пъслару, Стела Енаке, Аурелиан Андрееску, Михаела Михай и др. Той композира над 300 естрадни песни. Повечето от тях са по стихове на известните румънски поети Михай Еминеску, Лучиан Блага, Василе Александри, Марин Сореску и др. и получават много награди на различни музикални фестивали. Флорин Богардо пише и филмова музика за филми като "Гимназисти", "Обяснение в любов" и др.
Марюс Цейку (1945) е композитор, вокален и инструментален изпълнител (пиано, обой), оркестратор и диригент. След 1990 г. става професор в няколко университета Композира предимно естрадна музика (над 450 песни), мюзикъли за деца, филмова музика и музика за телевизионни и оперетни спектакли. Той самият изпълнява много от песните си и свири в различни естрадни състави. Подготвя и лансира доста имена от познатите румънски естрадни изпълнители - Анджела Симиля, Дида Драган, Мирабела Дауер, Олимпия Панчу, Михай Константинеску, Адриан Ромческу, Моника Ангел и др.
|
|
| Посолство на Румъния, отдел "Култура и печат" |
|
| горе |
|
|
|
|
