 |
|
| АРТ |
стр.43, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
Поколение: изгубени и намерени |
|
|
| Мария Ангелова |
|
Подобно на името на филма, обединяващ шест късометражни разказа за постсоциалистическото поколение с неговите радости и проблеми ("Поколение: изгубени и намерени"), може да се определи и новата генерация румънски режисьори, чиито произведения печелят награди всяка година - от Кан до Берлин и София.
Нови румънски филми участват на София Филм Фест от самото начало на провеждане на фестивала и печелят награди в различните му конкурси. Тази традиция не се нарушава и на 13-ия Международен София Филм Фест - 2009, когато две от наградите са присъдени на филми от Румъния - и двата режисирани от един от най-перспективните млади творци в румънското кино - Раду Жуде. Наградата на "Фипресси" е присъдена на филма "Най-щастливото момиче на света", който разказва за 18-годишно момиче от малък румънски град, което печели скъп автомобил от томбола на компания за производство на сок. Щастливото момиче, придружавано от родителите си, заминава за столицата, където ще бъде заснет видеоклип, който да покаже, че фирмата за напитки спазва обещанията си. По пътя към Букурещ се заформя семеен конфликт - родителите настояват да продадат колата и с парите да започнат малък бизнес, а момичето иска да задържи наградата си. Но в крайна сметка всички остават доволни или поне изглеждат щастливи с това, което имат.
Наградата на 6-ия конкурс "София мийтингс" за най-добър пичинг (публично представяне на филмов проект) в основната програма през 2009 г. е спечелена от филма "Всички в семейството", също режисиран от Раду Жуде. Младият режисьор завършва филмовия факултет на Университета за медии в Букурещ едва през 2003 г., а вече е асистент-режисьор на няколко пълнометражни и режисьор на няколко късометражни филма, включително и най-награждавания късометражен филм в историята на румънското кино - "Лампата с шапка" (2006). "Най-щастливото момиче на света" е дебютът на Жуде в пълнометражното кино.
Като част от документалната програма на София Филм Фест участва "Мостът на цветята" на Томас Чулей, който освен режисьор на лентата е също продуцент, оператор и сценарист. Филмът проследява живота на баща и трите му деца в село Акуи, Република Молдова. Преди три години жена му е заминала за Италия, за да търси работа, и оттогава не се е връщала. Бащата на децата преживява трудно. Работата в скромната семейна ферма е тежка, но освен с нея той трябва да се справя и с ролите си на майка и на баща. Децата се грижат за козите и гъските, сеят, а въпросите около завръщането на майка им стават все повече. Филмът е заснет между януари и април 2007 г.
"Апокалипсис на колела" на Александру Соломон е още един пример за румънското майсторство в документалния филм. Това не е филм за това как изглеждат колите или пътищата в Румъния, а за това какво влияние оказва движението върху човека и човек ли е наистина той, когато е на път. Режисьорът проследява петима най-обикновени хора при ежедневните им пътувания из града: доставчик, полупарализиран човек, перуанка, баща, чиято дъщеря наскоро е загинала при катастрофа, и полицай, който преди декември 1989 е бил пребит от милицията.
През 2008 г. наградата "No man’s land" ("Ничия земя") за най-добър балкански филм на 12-ия София Филм Фест е присъдена на румънския филм "4 месеца, 3 седмици и 2 дни". Действието в него се развива в Румъния, в последните дни на комунизма. Студентките Отилия и Габита делят стая в апартамент в Букурещ, а Габита е бременна. Момичетата си уреждат среща в евтин хотел с г-н Бебе. Той трябва да извърши нелегалния аборт на Габита, но отказва парите им и настоява да му се плати по друг начин. Всъщност през 1966 г. Чаушеску забранява абортите в Румъния, за да има много деца, които да изпълняват очакванията на комунизма, което води до раждането на много непланирани бебета в началото. "Аз самият съм се появил на белия свят така и затова считах за важно да направя този филм... Заради натиска на режима жените и семействата им бяха толкова загрижени да не бъдат заловени, че правят нелегален аборт, че не им оставаше време да се замислят за моралната страна на проблема...", споделя режисьорът Кристиан Мунджиу. Филмът печели много награди, сред които "Златна палма" на фестивала в Кан през 2007 г. Мунджиу е и един от режисьорите на "Поколение: изгубени и намерени" - филм, съставен от няколко късометражни новели. Шестима млади кинематографисти от региона на посткомунистическите държави в Централна и Източна Европа представят своите гледни точки за първото поколение след промените. Сред новелите има отдаване на почит към традиционните ценности в свят на бързи технологични промени ("Ритуалът") или към прагматичния, несломим дух на по-старото поколение ("Великолепната Вера"). Има и надежда - в историята на две босненски момичета от различните страни на град, разделен от етническа и религиозна пропаст, както и в съдбата на двама унгарски близнаци, сблъскали се с тежкото си минало след смъртта на майка им. Затрогваща е приказката за румънско момиче, раздвоено между любовта към майка си и към домашната пуйка! Връзката между всяка от новелите е късометражна анимация от Естония.
През 2008 г. на кинофестивала в София е представен и филмът "California Dreamin’ (Endless)" като поредното доказателство за възхода на новото румънско кино. Създаден е по действителен случай. През юли 1999 г. свръхсекретна радарна система на НАТО пътува с влак към раздираното от война Косово. Спешната мисия е спряна от Дояру - началник-гара в румънското градче Капалнита. Въпреки че е получил разрешение от правителството, той настоява да се попълнят всички митнически документи. Докато се оформи бумащината, американците убиват времето си с местните девойки, сред които е и дъщерята на Дояру - Моника. Но пет дни престой са предостатъчни, за да се случи нещо опасно, особено когато всички местни хора си блъскат главите как да извлекат изгода от американците. Първоначалните закачки с чужденците бледнеят пред политическата буря, която се развихря.
Режисьорът Кристиан Немеску поставя културния сблъсък между румънците и американците като комедия - едните са съсипани от годините на лишения и корупция, а другите са нафукани и арогантни. Трябва да се отбележи обаче един тъжен факт - Немеску загива при автомобилна катастрофа на 24 август 2006 г. Почти на 27 години, той загива преди игралният му дебют да е завършен. Филмът е награден посмъртно в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан през 2007 г.
Струва си да се споменат и няколко румънски късометражни филма от програмата на София Филм Фест. "Животът е тежък" ни представя една история, с която всеки може да се сблъска всеки ден: жена, която е лош шофьор, мъж, който знае всичко за шофирането, но не знае как да се държи с жената, и една кражба. В "Мегатрон" 8-годишният Максим получава като подарък за рождения си ден от майка си, с която живее в едно доста отдалечено село... обяд в "Макдоналдс". В "Александра" е разкрита драмата на Тави - мъж, наближаващ 40-те, който открива, че неговата 4-годишна дъщеря Александра вече не го нарича "татко". Красива западноевропейка моли циганин да наглежда детето й, преди тя да изчезне в морето във филма "Вълни". "Цигари и кафе" разказва една тъжна история, родена от съвременните нрави. Възрастен мъж влиза в букурещки ресторант. Той сяда на маса, на която млад мъж с вид на преуспяващ бизнесмен тъкмо яде десерта си. Разговорът им се върти около възможност за работа за възрастния мъж, който е бил безработен в последните две години. Все пак, ако търсите работа в наше време, не е добре да се явявате с празни ръце. Дори и точно вашият син да провежда интервюто.
Макар и съвсем да не могат да се определят като комерсиални, продукциите на румънските режисьори през последните години са изключително качествени и се нареждат сред най-добрите в европейското кино.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
