 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.62, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Страна на чудесата и хилядолетните традиции |
|
|
| |
|
Народното творческо наследство на Кралство Мароко е невероятно богато и е получило международно признание. Сътворени от предците, грижливо пазените през вековете традиции, изкуства и занаяти на Мароко са начин за претворяване на неговата история. Мароканците отделят постоянно и специално внимание на опазването на това наследство, на неговото обогатяване и разцвета на творческия талант.
ПЕСНИ И ТАНЦИ
Музикантите, наречени "chiouks", пазители на традицията, оживяват селските празненства (сватби, кръщенета и други). Под жизнерадостните или меланхолични звуци на музикални инструменти като бендир и флейта те пеят антични поеми, религиозни текстове и житейски истории.
Най-известният танц в региона е Лаалауи (Laalaoui). Той е много ритмичен, богат на звуци от ударни инструменти и на изразни средства. Изпълнява се в група, като единият от танцьорите е водещ. Всички се държат един за друг плътно под ръка, изпълнявайки отсечени движения. Това изразява неразрушимото единство на някогашните воини пред лицето на врага.
В този регион има много фолклорни групи от въоръжени конници за надбягване с коне по време на празненства ("Goums") и уникални групи от воини, въоръжени с пушки, чийто танц завършва в кръг, в който се взривява барут.
Тази област в Мароко се отличава и с андалузкия музикален жанр "гарнати" (Gharnati). В музея "Лала Мерием" в град Ужда се провежда ежегоден фестивал.
ЗАНАЯТЧИЙСТВО
Първите известни жители на Мароко – берберите, поставят основите на занаятчийството, най-вече по отношение на обработката на вълната (килими), желязото и среброто (накити) и разни глинени сечива (грънчарство). След ислямизацията и идването на арабите са се развили и други форми на занаятчийство: обработката на мед (за различни сечива), дърво, сребро, фина хартия, изработена от алфа, и глина (грънчарство). На практика занаятчийството обхваща цялата територия на Мароко, като всяка област се е специализирала в определени занаяти, в зависимост от наличните в големи количества суровини. Но най-изявени в занаятчийството са градовете Фес (мед, кожа, сребро, злато, платове), Маракеш (кожа, мед, килими), Есауира (дърво, килими, сребро), Рабат-Сале (грънчарство). Областите Агадир и Тафилалет също могат да се похвалят със стойностно занаятчийство.
ДЪРВООБРАБОТКА
Дървообработката достига своя апогей през XIII в. под господството на династията на Меринидите (XIII–XV в.). Както проличава и от град Фес и красивите му къщи, тази династия често е използвала щук и дърво за фина декорация.
Въпреки това съществуват някои регионални особености. Градовете Фес, Тетуан, Сале и Мекнес са прочути със своята живопис върху дърво, наречена "зуак", и решетки за прозорци в стил "мушараби". Това е работа, изискваща голяма точност, при която обработени парчета дърво се сглобяват, за да образуват изключително фини геометрични ансамбли. Освен живописта и скулптурата други характерни марокански занаяти са създаването на цветни мозайки и инкрустации върху различни дървета (лимон, дъб, екзотични дървесни видове, a понякога и седеф).
КИЛИМАРСТВОТО –
ЕДНА БЕРБЕРСКА ТРАДИЦИЯ
Тъкането на килими несъмнено е най-древният занаят в Мароко. Поколения наред девойки и жени са се изредили зад първобитните и вертикални тъкачни станове за килими. Постепенно килимът се е превърнал във важна част от бита на мароканското семейство заради тройната му употреба – той служи както за предпазване от студ, така и като предмет за украса, чиято продажба се е превърнала в източник на допълнителни доходи за много семейства.
Днес се различават два основни вида килими, всеки от които има своите особености.
Селските килими, наричани по-общо берберски килими, са плод на стара семейна традиция. Вълнените килими от Среден Атлас, характеризиращи се с големи размери и мекота, представляват наслагване на цветове върху червен или бял фон и са украсени от ромбоидни, четириъгълни и зигзагообразни форми. Килимите от Източно Мароко (Таурирт, Ужда) са главно с червен фон, с наслагване на зелени и сини мотиви. И накрая килимите от Висок Атлас и Уарзазат са много фино изтъкани и с по-малък размер. Те наблягат на топлите тонове: оранжево, жълто и червено, обикновено на черен фон.
Градските килими, вдъхновени от Ориента, датират от по-скоро. Откриваме ги в градовете Рабат и Медиуна. Със звездни, геометрични и флорални мотиви, които украсяват по-традиционния розов или червен фон, или синия – с по-модерен привкус.
ВЪЗНИКВАНЕ НА МАРОКЕНА
КАТО ВИД ОБРАБОТЕНА КОЖА
Мароканската кожа се е прославила още преди векове. Впрочем за "марокен" – дума, означаваща козя или овча кожа от марокански породи, започва да се говори още през XIV в. Традицията в обработката на кожа се свързва с много градове на кралството като Фес, Мекнес, Маракеш, Рабат, Тетуан, Танжер, които осигуряват половината от производството на кожени изделия.
ОТ ЖЕЛЕЗАРСТВОТО ДО БИЖУТЕРСТВОТО
Металообработката като занаят включва много дейности: железарство, производство на медни изделия, производството на бижута и оръжия, като например ками. Занаятчиите се занимават с обработка на всякакви метали: сребро, мед, бронз.
Производството на медни изделия е една от "специалностите" на град Маракеш. Занаятчиите топят и леят мед, след това я коват и ваят за производството на кръгли плата, наричани "Soigni", чайници, джезвета, кутии за чай, захарници и свещници.
Особено ценена от туристите е бижутерията. В началото сребърната мароканска бижутерия е била дело на занаятчиите евреи. Оттогава най-изящните традиционни бижута се създават в Южно Мароко. Дори и тук всяка от областите има свой почерк.
БЕРБЕРСКО ГРЪНЧАРСТВО В РАСУЛ
Мароканските земи са богати на минерали, изкопаеми и глина. Глината се използва за козметични цели и в традиционното и съвременното градско грънчарство. С традиционно грънчарство се занимават жените, без да си служат с грънчарско колело. Тази дейност е съсредоточена на север в Таза, Риф и Висок Атлас, както и на юг в Уарзазат и Загора.
ТЪКАНЕТО НА ПЛАТОВЕ ЗА ДРЕХИ
Тъкането възниква в Мароко около 1500 г. пр. Хр. и оттогава то е бисерът на мароканското занаятчийство. Като дейност тъкането обединява в себе си много занаяти предвид факта, че занаятчиите се занимават както с производството на традиционни носии (джелаби, кафтани), така и с предмети за украса (бродирани покривки, възглавнички, кърпи и др.) Във Фес, Мекнес, Тетуан, Рабат и Сале още се намират хора, които се занимават с традиционно тъкане на брокат (копринен плат, везан със злато и сребро – бел. прев.).
ТРАДИЦИИ В МАРОКАНСКОТО ОБЛЕКЛО
Традиционната носия в Мароко се нарича джелаба – дълга роба с качулка и широки ръкави. При специални случаи мъжете носят и малък фес с пискюлче. Мъжете с берберски произход носят бял тюрбан, сандали от козя кожа и фино изработени ками. Все още е голям броят на жените, които следват ислямската традиция и носят фередже на публични места. У дома, както и на приеми те се обличат в дълги роби или кафтани. И въпреки че много мароканци продължават да носят традиционни носии, западната мода в облеклото също се радва на все по-голяма популярност.
ИСТОРИЯ НА МАРОКАНСКИЯ КАФТАН
Кафтанът – ориенталска дреха, носена от султанските съпруги, е очаровала Запада откакто свят светува. В Мароко кафтанът придобива напълно завършен вид. Скъпоценна дреха, характерна за една особена култура, наследство и история. Тези тъмни дрехи от вълна и памук са наследство за народа. Дрехите на висшите духовници са били с обшивки. Коприната и другите платове били бродирани със златни или сребърни нишки. И едва по време на мароканската експанзия през XI и XII в. тези артистични и модерни платове се разпространяват из цялата страна.
В първоначалната си форма кафтанът е широк, бродиран костюм в три части – първата, "Qmiss", е ефирна туника, която се носи под основната част – кафтан, а "Dfina" е прозрачен плат, който покрива целия ансамбъл. Оттогава този костюм, който без съмнение е вдъхновен от гръцко-римските драперии, е претърпявал промени с всяко нашествие или модна тенденция.
|
|
Посолство на Кралство Мароко
в София – културна служба |
|
| горе |
|
|
|
|
