 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.35, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
Столица на Босна и Херцеговина, живописният град Сараево е разположен във високопланинското Сараевско-зенишко поле с надморска височина 500 м сред Динарските Алпи. Обкръжават го високите планини Трескавица (2088 м), Бйелашница (2067 м), Яхорина (1916 м) и по-ниските Требевич и Игман.
Исторически градът възниква на бреговете на река Миляцка, особено пълноводна пролетно и есенно време. С множеството мостове и огледални нива на реката градът си е спечелил названието планинска Венеция.
Сараевското поле е било заселено още от доисторическо време, за което говорят археологическите разкопки около летището в Бутмир. Първоначално тук са живели илири, впоследствие се заселват остроготи, а след VII в. идват големи славянски маси. В района на съседното селище Илиджа, около реките Железница и мощния карстов извор на р. Босна, са разкрити основите на древни римски терми.
Името на селището Върхбосна, разположено при сливането на реките Миляцка, Железница и Босна, за пръв път се споменава през X в. от византийския император Константин Багренородни.
Районът на Централна Босна е място на остро съперничество между православната и католическата религия, особено след разкола между Византия и Западната Римска империя. Борба за земите на Босна водят сръбските княжества, хърватите и унгарските крале - правоверни католици.
След идването на власт на първия босненски бан Борич от средата на XII в. и особено при неговия наследник бан Кулин (1180-1204) босненските владетели се утвърждават като сериозен фактор в балканската история. За да отстои своята независимост, бан Кулин отделя Босненската църква от Константинопол и Рим. Широко разпространение в Босна намира богомилската вяра. В Сараевското поле се срещат няколко богомилски гробища с каменни стели или както ги наричат стечки. Върху тях има богомилски изображения, символи и надписи на босанчица - приспособена към местния славянски диалект кирилица.
През средните векове Върхбосна принадлежи на знатната феодална фамилия Павловичи.
Босненската държава засилва своето влияние и разширява териториите си при династията на Котроманичите - Стефан I Котроманич (1284-1310), Стефан II Котроманич (1314-1353), и особено при Твъртко I (1377-1391). Босненският владетел покорява далматинските градове и става “Крал на Босна, Хърватска и Далмация”. Твъртко I се жени за принцеса Доротея, дъщеря на Срацимир Видински и майка на Твъртко II.
След падането на Константинопол султан Мехмед II Завоевателят разполага свои гарнизони във Върхбосна и Ходидйед. Босна губи своята независимост при Стефан Томашевич (1444-1463).
Включването на Босна в Османската империя води до сериозни промени. Изграждат се множество джамии - Гази-Хусревбеговата, Пашовата, Муслихудин Чекрекчиевата. Посроени са Куршумлия медресе, градска кула, покрит пазар, турски бани (хамами), Башчаршията и махалата на занаятчиите, керван-сарай, ханове и др. Градът става административен център на Босненския санджак и придобива изразен ориенталски вид. Наречен е Босна-сарай или Босненски дворец. Впоследствие името е изменено в Сараево. Турските власти възстановяват старата цитадела от 1263 г. в района Вратник, която превръщат в укрепена военна крепост.
През 1697 г Сараево е превзет от хабсбургския принц Евгений Савойски и е изгорен до основи, но впоследствие е възстановен.
В течение на вековете Сараево се утвърждава като многонационално селище. В града заедно съжителстват мюсюлмани, православни сърби, хървати-католици и евреи-сефариди. Богомолците от различните вероизповедания всекидневно посещават своите храмове - Католическата катедрала, Православния храм, Старата сръбска православна църква, Синагогата и множеството джамии. Опитите на местното население и ислямската върхушка да се отделят от империята не дават резултат и са потушени от военните части на Портата.
След Берлинския конгрес през 1878 г. Босна и Херцеговина са окупирани от части от съседната Австро-Унгарска империя и в Сараево се установява нова администрация. Градът се благоустроява и се извършва голямо строителство. По бреговете на Миляцка се появяват: сградата на Парламента (в по-ново време използвана като библиотека), Националният исторически музей, Художествената академия, Дом на армията, модерни хотели и др. В града започва да се движи трамвай. Изграждат се жп линии до по-важните градове на Босна и Херцеговина и се свързват с европейските жп линии.
На 28 юни (Видовден) 1914 г. в Сараево сръбският националист Гаврило Принцип от военно-патриотичната организация “Млада Босна” застрелва престолонаследника на Австро-Унгария ерцхерцога Франц Фердинанд и съпругата му София, които са на посещение в града. Атентатът е извършен на Латинския мост. Това убийство е повод за начало на военни действия в разрушителната Първа световна война, след края на която Сараево влиза в състава на Кралство Югославия и става център на провинция Дринска бановина.
Днес Сараево е столица на Босна и Херцеговина като град със значими географски, икономически и социални показатели.
По време на СФРЮ Сараево е важен индустриален център с големи машиностроителни, дървопреработващи, мебелни, текстилни, обувни, консервни и др. предприятия, повечето от които са пострадали от войната. За жалост много малко от тях са възстановени. В момента върви процес на приватизация и се правят усилия да се заинтересуват западни и местни инвеститори. Както в миналото най-развити са търговската дейност и услугите.
През 1984 г. в Сараево е удостоен с честта да бъде домакин на XIV зимни олимпийски игри, които преминават при добра организация и повишават интереса към тази част на Балканите. И след олимпиадата страната и особено районът около Сараево предлага условия за зимен спорт. В организацията и популяризиране на спортния туризъм се включват както правителствените агенции, така и частният бизнес.
Сараевските власти полагат големи усилия за развитие на образованието. Сараевският университет, основан през 1940 г., понастоящем има 9 факултета и 8000 студенти.
Сараевският меридиан е известна дестинация за културна дейност. Още по време на Османската империя тук работят видни творци от различни националности, писали на различни езици - персийски, турски, славянски.
Националният театър, основан през 1940 г., има богат репертоар. Към него действат оперна и балетна трупа.
Сараево има свое важно място в творческия живот на Босна и Херцеговина. Тук са живели и творили писателите Исак Самоковлия и Меша Селимович, поетите Мак Диздар, Изет Сарайлич, филмовият режисьор Данис Танович, носител на “Оскар”. В града се провежда престижен ежегоден Международен филмов фестивал и Студентски театрален фестивал.
За възстановяване и запазване на паметниците на културата се грижат Институтът за защита на културното, историческото и природното наследие на Босна и Херцеговина, и Националната комисия за защита паметниците на културата.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
