 |
|
| ДОСИЕ |
стр.18, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Австрия активизира научния обмен в цяла Европа |
|
|
| Мартин Феликс Гайдусек, ръководител на АСО-София |
|
Научните изследвания в Австрия
От 1996 г. Австрия поддържа в България бюро за контакти в областта на научноизследователското сътрудничество. С намерение активно да подкрепи двустранното сътрудничество между България и Австрия след политическите промени след 1990 г., Австрийското федерално министерство за наука, образование и култура направи с това една крачка, която оказва и до днес много положително влияние в България, Австрия и на европейско равнище. Началната идея да предложи помощ за създаване на коопериране, която в много научни области стана възможна едва след политическата промяна, играе днес само незначителна роля. Актуалните теми сега са обмен на научноизследователски и организационни практики, подпомагане на сътрудничество в европейските рамкови програми и създаване на мрежи от инициативи, които обхващат целите Западни Балкани.
По време на председателството на ЕС през първата половина на 2006 г. Австрия провежда значителни инициативи и в областта на научните изследвания.
Научните изследвания в Австрия в сравнение с България са доминирани от други научни организации. Около 40 000 души в Австрия са заети в научните изследвания и развитието, като почти 2/3 от тях са научен персонал. Учените и институциите, в които работят, формират пъстрата и диференцирана панорама на научните изследвания.
Предприемачеството е най-силният партньор в него, значителна е ролята на университетите, които наред с обстойната роля на образователните задачи провеждат и голяма част от проектофинансираните научни и приложни изследвания. Висшите училища играят водеща роля с двойната си отговорност за основополагащи изследвания и научна квалификация. Сцената на науката се оживява и от многообразието на изследователски институти извън рамките на университетите. През изминалите години институциите станаха по-динамични и се развиха значително. Възникна нова култура на кооперирането - сътрудничество между науката и икономиката.
Подпомагащи програми като тези на центровете за компетенции и създадената от Дружеството за насърчаване на изследванията инициатива “Академия и бизнес А+Б” дават значителен импулс. Бяха основани нови структури за насърчаване и създадени нови форми на финансиране. Символ и ориентир на тази нова научна панорама в Австрия ще бъде Домът на науката, който ще приюти след юни 2006 г. най-значимите институции за насърчаване на научните изследвания там.
През юни 2006 г. в новия Дом на науката ще се нанесат четири важни насърчаващи организации: Дружеството за насърчаване на научните изследвания (FFG), Научният фонд (FWF), дружество “Кристиан Доплер” (CDG) и Австрийски кооперирани изследвания (ACR). Така Домът в девети общински район на Виена ще стане място за взаимовръзка на пълния обем от научни проекти и инициативи, по-голяма част от които възникнаха през последните 10-15 години и изпъстриха панорамата на австрийската наука и изследвания.
Тези участници представят иновациите в научните организации в Австрия и са насочени като цяло към засилване на сътрудничеството между всички представители на австрийската иновационна система. Те са конструирани както от 21 пълноправни университета, така и от около 2000 фирми и предприятия, извършващи изследователска дейност, сред които са и големите международни концерни, представени в Австрия. Важна роля в тях играят различните изследователски институции извън рамките на университетите, от Австрийските центрове за изследвания (Austrian Research Centers), най-голямата изследователска група извън рамките на университетите, до Австрийската академия на науките, най-голямата институция за теоретични основи на науката извън рамките на университетите. Не на последно място и федералните провинции засилиха през последните години своята дейност в областта на научните изследвания и развитието и създадоха донякъде сами, донякъде с помощта на насърчаване на изследванията нови структури и инструменти.
Разходите за научни изследвания и развитие в Австрия се увеличиха динамично след средата на 1990 г. През 2005 г. в тази област са инвестирани около 5,8 млрд. евро. В сравнение с 1998 г. това означава увеличение с 70 %, а отнесено към 1993 г. се наблюдава ръст от дори 150 %. Квотата за научни изследвания сега достига 2,35 %. С тези данни Австрия оставя зад себе си не само средните стойности за страните от ЕС, но тя е една от малкото страни в ЕС, които са заложили на определената за 2010 г. квота от 3 % за изследвания, както констатира Вим Кок в своя средносрочен доклад на Лисабонския процес. С това Австрия има шанс да се закрепи на европейския връх в областта на научните изследвания и технологичното развитие.
Това предизвикателство може да се приеме от позиция на силата, но в същото време то се отнася и до преодоляване на съществуващите слабости в иновационната система. Съветите към силните и слаби страни на австрийската иновационна система идват от European Innovation Scoreboard, който представлява един широк сравнителен анализ на базата на 26 индикатора. Последния анализ например посочва за Австрия видими подобрения в разпространяването и усвояването на нови знания: впечатляващ е интензитетът на иновациите в малките и средните предприятия, които са далече от средните за ЕС. Слабостите са видими по отношение на натрупването на знания, доказателство за което са ниските (под средните стойности) на абсолвентите в научно-техническите области, както и ограниченият брой международни заявки за високотехнологични патенти. Проблем в иновационната система е и недостигът на рисков капитал за високите технологии.
Потенциал за сътрудничество на България с Югоизточна Европа и страните от Западните балкани
Ситуацията на българските учени и научни институции е силно променена. От 31 000 души в науката през 1990 г. днес активни са не повече от около 16 000. Възможностите на младите учени в България да се занимават с изследователска работа не са особено атрактивни, затова в България те са 35 пъти по-малко на глава от населението отколкото в Австрия. Заплатите са незначителни, шансовете за напредък в кариерата също са малки. Структурните слабости на иновационната система в България се дължат и на слабата патентна дейност, която пречи на тежката ситуация, в която се намират приложните изследвания. Изразходването на едва 0,5 % от БВП е далеч от заложените в лисабонските цели 3 %. Но както младите, така и вече опитните учени намират в частните институции и фирми, в администрацията или в чужбина по-атрактивни възможности за заетост, отколкото в научните институции в България. Докато в Австрия миграцията и изтичането на мозъци е предимно към САЩ, тя е и страна, която осъществява инициативи за задържане на потенциалната миграция в страните от Югоизточна Европа. Тук могат да се посочат например австрийските стипендии за докторанти, които целят връщането и защитата на докторантурата в България. Младите учени могат да се запознаят с изследователската практика и след завръщането си в родната институция да завършат своята научна разработка и да създадат контакти за бъдещо сътрудничество. Разбира се, от голямо значение са програмите за мобилност в рамките на ЕС като “Мария Кюри”, която предлага обмен на научен потенциал. Австрия всъщност е една европейска страна, която иска да активизира научния обмен в рамките на цяла Европа.
Чрез активната информационна политика на България за европейските изследователски програми и участия в проекти по рамковите програми на ЕС, COST, NATO, UNESCO и двустранни изследователски споразумения, ситуацията през изминалите години съществено се подобри. От гледна точка на австрийските представители ситуацията на науката в България е следната: обществената дискусия за развитието на научните изследвания в България през последните години се засили, националните инициативи се свързват с международното развитие.
За австрийското бюро за коопериране в България основната задача преди всичко е да намира взаимни допирни точки, които се отнасят до България и Австрия, както и за целия регион на Югоизточна Европа. При това ще бъдат насърчавани двустранните работни срещи с цел научен обмен като конференции и уъркшопи, за да се предлагат теми за двустранно сътрудничество в особено критичните области. Така например приоритетна за австрийските научни офиси в София и Любляна през 2004 г. беше темата “Политиката в изследванията и технологиите”, а за 2005 - “Власт, гражданско общество и общество базирано на знания”. Към тях през 2005 и 2006 г. бяха проведени конкурси за научно коопериране с голям отзвук в региона, за да се създадат мрежи за бъдещи научни проекти в страните от Югоизточна Европа. Най-добри резултати при оценяването получиха два (а за 2006 г. дори три) координирани от България проекта. За значими теми като етническите малцинства в науката, жените в науката, практиката на оценяване за изследователските институции в иновационната система, участието на WB в европейските изследователски програми (Седма рамкова програма), за въздействието на Болонския процес върху управлението на науката и по други приоритетни теми бяха проведени международни уъркшопи в София, Любляна, Дубровник, Брюксел, Белград и др. Тези отворени инициативи предизвикаха голям и траен интерес и сред медиите.
Нашият австрийски координатор, Центърът за социална иновация, една независима think-tank организация с многобройни партньори в Югоизточна Европа, координира и SEE-ERA.Net - един проект, подкрепен от Шеста рамкова програма на ЕС, който опитва да синхронизира двустранните програми за научноизследователско сътрудничество. Партньори в този проект са министерства от Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Македония, Сърбия и Черна гора, Румъния и Словения.
Като бъдещи насоки в подпомагането на сътрудничеството АСО-София може да осигурява достъп до изследователските мрежи в Югоизточна Европа, да представя австрийските модели на коопериране, включително с фирми като добри практики в областта на научните изследвания. Ползата от това е двустранна: Австрия разширява своите мрежи и подчертава своя ангажимент към региона, а България може да засили своите връзки в европейското изследователско пространство. Със сигурност активният научен обмен с Австрия е голямо предимство и за интеграцията на България в ЕС, а потенциалът от млади учени няма да бъде разпиляван в други области или страни.
За информация:
Austrian Science and Research
Liaison Office: www.aso.zsi.at
SEE-ERA.NET: www.see-era.net
Австрийско министерство за
образование, наука и култура: www.bmbwk.gv.at
Osterreichische Ratsprasidentschaft im Bereich des Ministeriums: eu2006.bmbwk.gv.at
Austrian Research Promotion Agency: www.ffg.at
Industrielles Kooperationsprogramm CIR-CE: www.bmwa.gv.at/cir-ce
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
