 |
|
| СВЯТ |
стр.31, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Австрия - Тирол: седем крачки към сърцето на Европа |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
Kазват, че на чаша прясно наточена бира в “Ауербахскелер” в Лайпциг - една от седемте най-култови кръчми на Европа, не друг, а Йохан Волфганг фон Гьоте често обичал да повтаря: “Европа е сърцето на света, Алпите - сърцето на Европа, Тирол - сърцето на Алпите, а Хал - некоронованата столица на областта (аортата), по която изтича кръвта на красотата й. Божествена и неповторима.”
Вярно, че в Тирол и наоколо има невероятни природни и исторически забележителности, градове - символи на човешката цивилизация и култура, като Залцбург или Инсбруг, но в региона на Хал и Тулфес, под покрива на гравитиращите от петроленозелено до кристалнобяло планини има някаква, наистина някаква неповторима магия.
И ако древността си имала своите седем чудеса, то и Тирол, според мен и според милионните поклонници на тишината, чистотата и красотата, си има свойте седем чудеса. Привечер, при минус десет градуса, в градината, с фрау, или както тя самата се нарича - фру (баш госпожа) Ерика на хотел “Нойвирт”, с топла бира в ръка и чашка отлежала плодова ракия, спорим кои са точно тези седем чудеса, като стигаме до извода, че са седем по седем. И все пак не можем да не започнем с река Ин - най-големия приток на Дунав, която като сребърна лента мами още от територията на Германия към Тирол, около Хал и Инсбруг. Тя е и първото ласкаво изкушение за очите, и ако се оставиш змията във вид на вода да те води, то неизменно ще те доведе до замъка “Тратцберг”, кацнал като застинал скален орел по склоновете на Алпите. Петстотин години войни и любовни афери са пожалили тази симфония от камък и днес прелюбопитният пилигрим може да се наслади на необятността на “Залата на Хабсбургите” с внушителните 128 живописни фигури или на тайнствения уют на “Готическата стая”, останала сякаш извън пространството и времето. А току срещу “Кралската стая” е “Залата на оръжията”, като интимността на първата и луксът й не противостоят на строгостта и силата на втората, припомняйки ни, че някога мъжете са били повече рицари, отколкото верни съпрузи и пламенни любовници.
Още няколко крачки по Ин и няма как да не стигнеш до Ватенс, където е централата на един от символите на Австрия, Европа и света - фабриката за планински кристали на Сваровски - бижута от полускъпоценни камъни, отдавна превърнали се в смисъл на съществуване (не само украса). Любими на петролни магнати и крале, на новобогаташи и селяни и преди всичко на жените им. Но това е друга история, която започва с фирмения магазин в самата фабрика, за да достигне до другите, казват над 2000, в над 300 страни по целия свят. И ако очите ти не ослепеят от блясъка и чистотата на кристалите “Сваровски”, сигурно ще стигнеш и до Хал - малкия-голям град, некоронованата столица на Тирол, сърцето на сърцето й.
Град, застинал около XV в., когато сериозно се появява на картата на Европа и света. Ослепявайки кристално, тук можеш да оглушееш от тишина, но и от красота, според Райнер Мария Рилке. А още няколко километра встрани от пътя (супермагистрала) попадаш в рая на Тулфес - кукленско село, родило онази ракия, която ражда спорове за красотата... Ако не останеш завинаги в Тулфес, можеш да се огледаш и в обратната страна на огледалото. Защото ако Тратцберг е ранното красиво, но и малко сурово Средновековие, то замъкът “Амбрас” е блестящото отражение на великолепието на една империя, първо Австрийска, после дуалистична - Австро-Унгарска, на една династия - Хабсбургската, на една идея, която, заложена именно в тази империя, е дала днешния модел на обединена Европа. Никой не може да ме убеди в противното. Особено преди Инсбруг - “градът на синята мъгла”, градът, роден от един проход - Бренерския, свързващ Северна с Южна Европа, от един мост - на река Ин, и от една митница.
Митниците, както знаем, правят пари. Но когато тези направени пари умееш да вложиш и в красота, се ражда чудото, наречено от самите граждани на този удивителен свят - “преживяване без граници”. Ако тръгнете по улица “Мария Терезия”, наречена на великата императрица на Австрия, първата “желязна лейди”, преминете през Триумфалната арка - една от седемте най-красиви в света, ще стигнете до Стария град - истинска застинала музика от камък и въображение. Там се намират “Златният покрив” - дворецът на Максимилиан, чийто балкон е покрит с над 250 медни, но позлатени керемиди, катедралата “Свети Яков” - внушително архитектурно съоръжение, дворецът “Хофбург” - зимна резиденция на династията на Хабсбургите, и прочутата църква “Хофкирхе” (Придворната църква), където са исполинските фигури на някои от най-известните представители на династията. Всичко това се вижда еднакво красиво и от градския мост на река Ин, и от кулата на Старото кметство, убеждавайки ни, че красотата, ако не спаси света, поне никога няма да свърши.
Трудно е в Инсбруг да се брои само до седем красиво, защото сигурно ще забравите Конгресния център, Градския театър, Алпийската зоологическа и Кралската ботаническа градина, и още седем по седем неща. Но не забравяйте да погледнете в осмото чудо - кръчмата “Златното покривче”, съвсем до истинския оргинал, надвиснал над нея. Там може да се потопите сред морето от тиролски гозби, според Ремарк - “най-красивото, което са опитвали очите му”. Нали човек опитва винаги първо с очите. Такива са и “бауернгрьост” - симфония от колбаси и яйца на очи, и “цвибелнростбратен” - задушени с лук меса, и “калбскопф” - панирано месо от телешка глава - истински шедьовър на кулинарното въображение. И още - бира (нали сме в Австрия), ракия (нали сме в Тирол), даже и малко силен планински билков ликьор (нали сме в Алпите). Kъдето, казват, е сърцето на Европа. А Европа, нали, е сърцето на света.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
