 |
|
| ВЯРА |
стр.53, бр.3, година XII, 2005г. |
|
|
Папа Бенедикт XVI: “Христос ни призовава да се носим един друг” |
|
|
|
|
Tози път и ние в България станахме очевидци как вярващите на площад “Свети Петър” посрещнаха с огромно вълнение избора на новия Свети-Петров приемник - германския кардинал Йозеф Ратцингер. Очевидци още споделят за особеното усещане, обзело хората, когато чилийският кардинал Естевес след белия пушек от централната ложа на базиликата “Св. Петър” започна да съобщава на пет различни езика, че има нов папа. Мнозина вече казват, че при тази бързина на решението, само 4 гласувания, е било явно, че новият папа ще е кардинал Ратцингер, но все пак тогава дъхът на множеството бе притаен в очакване, докато се чуе в края на дългата латинска формула името на избрания кардинал и името, с което той ще се възкачи на римския престол: Annuntio vobis gaudium magnum; habemus papam: Eminentissimum ac Reverendissimum Dominum, Dominum Josephum - Sanctae Romane Ecclesiae Cardinalem Ratzinger qui sibi nomen imposuit Benedictum XVI (известявам ви голяма радост; имаме папа: височайшия и преосвещения господин, господин Йозеф... кардиналът на Светата Римска църква Ратцингер, който си избра името Бенедикт XVI). След това новият папа Бенедикт ХVI поздрави развълнуваното море от вярващи на площад “Свети Петър” и даде първия си апостолически благослов.
Йозеф Ратцингер, който съвсем скоро навърши 78 години, бе до този момент префект на Конгрегацията за доктрина на вярата, председател на Папската библейска комисия и Папската международна богословска комисия, декан на Кардиналската колегия. Ето и някои справки в дати:
- Роден е в Маркт ам Ин в диоцеза на Пасау, Германия, на 16. 04. 1927 г.,
- на 29 юни 1951 г. е ръкоположен за свещеник, след което започва своята преподавателска мисия в Университета в Мюнхен и във висшите училища по философия и богословие във Фрайзинг.
- 1953 г. защитава дисертация на тема “Народ и дом Божий в църковната доктрина на Свети Августин”. Четири години по-късно защитава теза, озаглавена: “Богословие на историята на Свети Бонавентура”.
- През 1969 г. получава професорска титла и Катедра по догматика и история на догмите.
- През 1962 г., вследствие на участието му във Втория Ватикански събор получава международно признание и е избран за консултант по богословие на архиепископа на Кьолн - кардинал Йозеф Фрингс. После преподава догматика и богословие в университетите на Бон, Мюнстер, Тюбинген и Регенсбург.
- На 24. 03. 1977 г. Павел VI го назначава за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. На 28 май същата година е първият свещеник, който след 80 години поема пасторалното ръководство на епархията на Бавария.
- На 27. 06. 1977 г. папа Павел VI го въздига в кардиналски сан.
- През 1980 г. е ректор на Петата генерална асамблея на Синода на епископите (синодална среща на епископите от цял свят, често няколко хиляди). Темата е: “Дългът на християнското семейство в съвременния свят”.
- На 25. 11. 1981 г. е назначен от Йоан Павел II за префект на Конгрегацията за доктрина на вярата и председател на Папската библейска комисия и Богословската международна комисия.
- На 05. 04. 1993 г. става член на Ордена на кардиналите епископи.
- На 06. 11. 1998 г. е избран за заместник-декан на Кардиналската колегия, а на 30. 11. 2002 г. папа Йоан Павел II одобрява избора на кардиналите епископи: Йозеф Ратцингер да встъпи в длъжността декан на Кардиналската колегия.
Новият папа - Бенедикт ХVI бе също председател през годините 1986-1992 на специалната Комисия за подготовката на катехизиса на Католическата църква. На 10. 11. 1999 г. получава от Римския университет ЛУМСА титлата “Доктор хонорис кауза на юридически науки”, а от 13. 11. 2000 г. е почетен академик на Папската академия на науките. Освен това е член на: Съвета на Втора секция към Държавния Ватикански секретариат; на Конгрегациите за Източните църкви за Божествения култ, за Дисциплина на тайнствата, за епископите, за евангелизиране на народите, за католическото възпитание; член на папските съвети за насърчаване на християнското единство и за културата; на папските комисии за Латинска Америка.
Още никои справки, предимно в цифри, касаещи този път не кардинал Ратцингер, а Църквата, която бъдещият папа ще управлява и по-особено на нашия континент.
Според последните данни на статистическия годишник на Светия Престол, от общо 702-милионното население в Европа броят на католиците е 279,915 млн., или е намалял с 32 хил. в сравнение с 2001 г. Освен това в Европа живеят 25 % от католиците по целия свят. Броят на свещениците е 203 751; на монахините 348 085; на семинаристите 112 373 и на катехистите 497 361. Повече от 5000 е броят на болници и диспансери; 7975 старчески домове; 2580 сиропиталища. Църквата в Европа ръководи и 22 880 училища и институти, посещавани от повече от милион и половина ученици и 238 555 студенти. На Конклава Европа бе представена от 95 кардинали, като 37 от тях са над 80-годишна възраст, а 58 са избиратели.
В тази връзка очакванията за нов папа неизбежно се свързват и с очакванията на вярващите християни, на Божия народ не само от Европа, но и от петте континента. Те не са свързани с политически или други тези, а преминават през погледа на вярата. Европа очаква от новия папа да утвърди християните във вярата. Особено след започналите дебати за християнските корени на Стария континент и Трактата за Европейската конституция. Християните в Европа очакват от новия папа да продължи и пътя на християнското единение, което да излекува раната от разделението, особено сега, когато Европа поема пътя към единна икономика и политика. Вярващите християни в Европа желаят да продължат линията на папата славянин за взаимното опознаване и да преодолеят страховете и предразсъдъците от миналото. Европа очаква от новия папа да съхранява и защитава човешкото достойнство, особено сега в епохата на главоломното научно-техническо развитие, пораждащо редица въпроси за бъдещето на човечеството. Това са темите за биотехнологиите, за семейството и човешкия живот. Новият Свети-Петров приемник се очаква да бъде духовен водач на Универсалната църква и да има широко сърце за целия свят. Това означава, че Европа и Църквата трябва да бъде отворена за размяната на дарове с другите континенти.
Как отговори досега папа Бенедикт XVI на подобен род очаквания.
Първите слова на папата прозвучаха така: “Давам своите идеи и желания и заедно с цялата Църква ще се вслушвам в словото и волята на Господ и ще оставя Той да ръководи мен и Църквата в този исторически час.” В послание до другите християни некатолици: “Да се молим Светият Дух да изпълни църквите със смелост, упование, взаимно зачитане и надежда за постигане на желаното единство. Като ви поздравявам с чувства на братско приятелство, нека си разменим получените духовни дарове и взаимно да вестим Исус и Неговата вечна истина в света, който често е изкушаван, неспокоен, несъзнателен и безразличен.” А към нехристияните: “В началото на моето папство се обръщам към вас, които представлявате различни религиозни традиции, и към онези, които с жар търсят истината, като ви призовавам всички заедно да се превърнете в миротворци, в гадатели на взаимното разбирателство, на братското зачитане и любов, особено днес, когато светът е разтърсван от конфликти, насилие и войни, свят, който се нуждае от нашите молитви за спокойствие, сигурност и благоденствие.”
На първата генерална аудиенция папа Бенедикт XVI споделя: “Избрах да бъда продължител на моя предшественик папа Бенедикт XV, който е ръководил Църквата в едно измъчено време - Първата световна война. Той е бил смел и истински пророк на мира, който е вложил всички възможни усилия за предотвратяването на драматичния за човечеството конфликт. По неговите стъпки възнамерявам да провеждам моя апостолат, като се старая да бъда изцяло в служба на помирението и разбирателството между хората и народите ... защото мирът е най-ценният дар за света, дар Божи, който се гради с всеки изминат ден от всички тук на земята.” “Името Бенедикт ни възвръща и към друга изключителна фигура - великия патриарх на източното монашество, свети Бенедикт от Норча (Нурсийски), небесен съпокровител на Европа заедно със светите братя Кирил и Методий и основател на монашеския Орден на бенедиктинците. Този светец е почитан силно в Германия, най-вече в моята родна земя Бавария. Свети Бенедикт е вдъхновител за европейско единство и силен зов за възвръщане на континента към древните християнски корени на неговата култура и цивилизация, които не могат да бъдат забравени.”
От малкото цитирани слова можем да кажем, че посрещаме папа Бенедикт ХVI, един папа с доктринална непоколебимост и отвореност за диалог. В първото му послание, отправено към кардиналите, но и към братята и сестрите на Христос и към всички хора с добра воля, той призовава към вяра в истинското и живо присъствие на Христос, призовава да се отплава към дълбокото море на историята “имайки в ръце Евангелието, приложено на практика според указанията на Втория Ватикански събор”. Оттук произлиза “приоритетният ангажимент да работим, без да се щадим, за възстановяването на пълното и видимо единство на всички последователи на Христос”. Защото единството е първият определящ знак на Божията любов, с който Исусовите последователи са призвани да озаряват света. “Ние съществуваме - подчертава другаде папата, - за да покажем Бог на света. А само там, където се вижда Бог, започва животът.”
Повтаряйки думите на един от най-големите Църковни отци, Иреней от Лион, Бенедикт XVI подсеща и за Евангелието, което е за радост и свобода на човека, знак на надежда, дар на света, за да може той да намери пътя на живота в приятелството с Бог, “в пустинята на бедността, глада, жаждата, самотата, провалената любов, мрака, изпразването на душата, която вече не познава достойнството на човека и неговия път”. “Днес ние, хората, живеем отчуждени в солените води на страданието и смъртта, в морето на тъмнината. Мрежата на Евангелието ни изважда от водите на смъртта и ни понася към прекрасната светлина на Бог и към истинския живот.” “Църквата заедно с нейните пастири, както Христос, трябва да изведе хората от тази пустиня - подчертава папа Бенедикт XVI. - Трябва да ги поведе към живота и приятелството с Божия Син, към Онзи, който ни дарява живота в пълнота.”
Прекрасен призив на папата за приятелството, което извира от думите на Исус: “Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си” (Йоан 15:15). Това може да бъде ключът към понтификата на Бенедикт XVI - да бъде открито отново и споделено с всички приятелството с Христос, което въвежда в пълното приятелство с Бог и между хората.
Новият папа разчита на нас. Казва още: “Всички ние сме носени от Христос. В същото време обаче Христос ни призовава да се носим един друг.” В неговите първи слова непрекъснато призова към застъпничество Богородица и светците и смирено моли да се молим за него и да му помагаме... Всичко това кара да гледаме на Църквата и на човечеството с нови очи, да гледаме на тях като на едно единствено голямо семейство, на което Бог щедро дарява даровете на благодатта Си.
Това е уводът на новия пастир на католическото християнско семейство, обърнат към своите, с протегната ръка към братята християни, с уважение и кураж към онези, които търсят истината и мира. С благ, но твърд тон, папа Бенедикт XVI започва този диалог със света и с вярващите.
Оставаме с пожеланието уважаемите читатели на това списание да имат възможността да участват активно в този диалог на търсене на истината и пътя в борбата за справедлив мир и за ясни позиции в един труден и объркан свят. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
