 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.34, бр.3, година XII, 2005г. |
|
| БОГДАН МИРЧЕВ |
|
 |
| “Хофбройхауз” на площад “Плац” - най-известната бирария в света |
Aко Мюнхен със своите 1 250 000 жители по численост на населението се нарежда сред германските градове след Берлин и Хамбург, то в друг аспект той се извисява не само над тях. Например по качество на живота като културна среда и географско разположение - на 550 м надморска височина, сред красивата Южна Бавария, в близост до Алпите, но и до Австрия и Италия, на кръстовище на култури в Европа от векове. Желанието за възприемане на културни влияния, определящи важни тенденции в развитието на европейската цивилизация, проличава ярко в музейните сгради на Кьонигсплац, чийто прототип са архитектурни образци от древна Елада. Заради тях наричат Мюнхен “Атина на Изер”, на реката, протичаща през центъра му, дала стопански смисъл на акта на създаването му.
Мюнхен, споменат първоначално в хроника от 1158 година, е основан от херцог Хайнрих Лъва, който през същата година изгорил моста на Изер, владение на Фрайзинския епископ, и построил свой по-нагоре “при монасите”, за да събира в своя полза данък от пътуващите по речния път на солта. Той покровителствал новосъздаденото селище край монашеската обител и заповядал да секат там монети. От “монасите” идва името на града и гербът му, изобразяващ монах, а от Хайнрих Лъва, който, изваян от камък на фасадата на старото кметство, гледа на изток, към долината на солта - Лъва, като баварски символ, бронзов или каменен, пазител на много ценности в Мюнхен.
Църквата “Свети Петър” от ХI в. е най-старата в Мюнхен. “Докато “Старият Петър” (така я наричат мюнхенчани) се издига сред града, Мюнхен ще пребъде”, се пее в една стара народна песен. От пристроената ренесансова камбанария на тази църква градът може да бъде огледан от птичи поглед, почти като от телевизионната кула в Олимпийския парк. Най-известна сред многото църкви на Мюнхен обаче е готическата катедрала от ХV в. “Фрауенкирхе”, чийто две кули-близнаци с овални кубета изпъкват в силуета на града и са станали негов символ. Според легендата, за да я съгради, строителят й Йорг Гангхофер потърсил помощта на дявола, в замяна на което му се зарекъл да я остави без прозорци, та за радост на нечестивия богомолците поради страх от тъмата в нея да не я посещават. На освещаването й през 1494 г. обаче тя е била пълна с вярващи и въпреки че от входа й прозорец не се виждал, вътре в нея било светло.
 |
| Църквата “Св. Дух” |
Винаги оживеният Мариенплац е пулсиращото сърце на Мюнхен. Тук, където са се кръстосвали солният път с този към Венеция, е бил пазарният площад, както и мястото за турнири и публични екзекуции. На северната му страна е грамадната неоготическа сграда на Новото кметство (от 1874 г.) във фламандски стил, проектирано от архитект Георг Хауберисер. Сред площада, под който днес е кръстовището на всички линии на метрото и на градската железница, се издига прочутата Колона на Дева Мария със златната статуя на Богородица, стъпила на лунен сърп. Тя е дар от баварския курфюрст* Максимилиан I в знак на благодарност към Дева Мария, предпазила Мюнхен от опустошителния набег на шведите през Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). Мариенплац, прочут и като мястото на Коледния пазар, е средище на масови политически и културни прояви в баварската столица. Недалеч от него, на Макс-Йозеф-плац е Резиденцията - огромен архитектурен комплекс, строен в продължение на 6 века. И отвън тя внушава представата за богатството, мощта и дългата държавна традиция на Бавария. Тук са живели и властвали нейните херцози, курфюрсти и крале от династията Вителсбах. Почти всички от тях са канели прочути архитекти, строители и художници да творят в Резиденцията, да я разширяват и разкрасяват. Най-внушителната й част - Кралският корпус - издигнат по поръчение на крал Лудвиг I през 1826-1835 г., има за прототип флорентински ренесансов дворец, а Дворцовият театър, намиращ се в нея, проектиран от архитект Франсоа дьо Кювилие, се смята за най-красивия в стил рококо в цял свят. В съкровищницата на Резиденцията може да се види короната на баварските крале, както и десетки шедьоври на златарското изкуство, сред които е и статуетката на Свети Георги от 1590 г., по която има 2291 диаманта, 406 рубина и 209 перли.
За блясъка на баварския двор през вековете напомня и огромният бароков замък “Нимфенбург”, чийто строеж започва през 1664 г. с централния кубичен корпус, проектиран от Агостино Барели. През 1701 г. по проект на друг италиански архитект Енрико Цукалис са изградени двата странични жилищни тракта, огромният “Френски парк”, както и красивият воден басейн пред фасадата на замъка, който като архитектурен ансамбъл и с художествените си сбирки има европейска значимост.
През 1825 г., току-що коронован като баварски крал, Лудвиг I заявява: “Искам да превърна Мюнхен в град, който прави чест на Германия, та всеки, който не го е видял, да знае, че не я познава”. По план на архитект Лео фон Кленце крал Лудвиг I заповядва изграждането на разкошен булевард от Резиденцията до тогавашното селце Швабинг, днес квартал на изкуството и развлеченията. На монументалната нова улица, наречена по-късно Лудвигщрасе, изправят снага представителни сгради, в някои от които днес се намират няколко баварски министерства. Там по проект на архитект Фридрих фон Гертнер биват изградени сградите на Държавната библиотека, на Мюнхенския университет “Лудвиг-Максимилиан”, на църквата “Лудвигскирхе”, както и подобната на Лоджа ди Ланци във Флоренция Зала на пълководците и Арката на победата - копие на Константиновата арка в Рим.
 |
| Колоната на Мария, на заден план - кулите на катедралата “Фрауенкирхе” |
Недалеч от Лудвигщрасе е прочутият Английски парк (Енглишер гартен), най-голямата в света зелена площ в градска среда, проектиран от американеца Бенямин Томпсън. Английският парк откъм центъра на Мюнхен е ограден от дългата фасада на Дома на изкуството (1934 г.), където се провеждат тематични изложби на съвременното изобразително изкуство. Като град на музеите Мюнхен е известен и със Старата и Новата пинакотека, с Глиптотеката, както и с Дойчес музеум, един от най-големите технически музеи в света, чийто зали са дълги 16 километра.
Мюнхен е не само “тайната културна столица на Германия”, но и голям научен, индустриален и комуникационен център в световен мащаб. Освен двата университета, в него има още десетина висши училища, академии и научни институти, изследователски центрове, сред които е и ядреният, прочутото “Атомно яйце” в Гархинг. Тук са централите и някои от заводите на концерните “Сименс”, “БМВ”, “Даза Аероспейс”, “МАН”, както и стотици малки и средни предприятия. За ролята му на голям международен търговски център допринася и Мюнхенският панаир с разнообразните му тематични изложения, разположен в ултрамодерните сгради на новия панаирен град.
Това че Мюнхен в рекламите бива определян като “града със сърце” се дължи до голяма степен на привлекателните развлечения, които предлага - всички видове спорт, концерти, театър, опера, музеи, излети в околностите сред красивата Южна Бавария. И, разбира се, неповторимата атмосфера на безбройните градини-бирарии. Световна атракция, която привлича ежегодно милиони посетители в града, е прочутият Октоберфест - най-големият народен празник в света. С бирата и духовите оркестри с музиканти в баварски носии е свързана и представата за “най-известната къща на Мюнхен” в света - Хофбройхаус, към която не секва потокът от развеселени гости на града.
“Мюнхен - това е градът, с който имаш сърдечна връзка, който те радва с вида си, сред който се чувстваш като у дома и който копнееш да зърнеш отново” - с тези мисли на германската писателка Рикарда Хух, почетна гражданка на баварската столица, ще се съгласят навярно мнозина и днес. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
