 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.3, година XI, 2004г. |
|
|
ДИАЛОГ МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ В ОРБИТАТА НА ОЛИМПИАДА - АТИНА, 2004 |
|
|
| Здравка МИХАЙЛОВА
|
|
 |
Застанал на Акропола през пролетта на 1936 г. Зигмунд Фройд установява с удивление, че този митичен град действително съществува, а не е просто още един спомен от преподаваното в училище за класическата епоха. Това осъзнаване той нарича “дистракция, смущение на паметта”, тоест неочаквано нахлуване на действителността в пространство на митовете. Чувствал се, както самият той пише, сякаш виждал пред себе си чудовището от Лох Нес. Изненадата на великия психоаналитик свидетелства освен всичко друго, за тежестта на мита за Атина в колективното съзнание на Западния свят. Наистина, Атина е един от действените топоними върху картата на човешката цивилизация, активираща цяла една вселена на спомени за добродетели като мъжество и духовна изтънченост, символ на това какво е способно да завоюва в изкуството, словото и мисълта едно общество на свободни граждани.
С такава “обременена наследственост” трябва да се справи Културната олимпиада, за да отговори на очакванията на гръцката публика и чуждите гости. Нейна първостепенна задача е открояването на културното наследство и потенциал на Гърция в диалог с чуждите цивилизации. Широко и пъстроцветно е ветрилото на организираните в нейните рамки (2001-2004 г.) прояви: срещи на тема дигитална култура, аудио-визуални средства, архитектура, литература, изложби на изящните изкуства, театър, музика, танц и др. Едно от интресните събития през 2003 г., символно за този замисъл, бе фестивалът “Обредно-свещена музика от цял свят”, състоял се в античния Одеон на Ирод Атикски в подножието на Акропола. Това бе цикъл музикални и танцови спектакли, във фокуса на които бе ритуално-религиозният елемент. В проявите участваха гръцки и международни състави - дервиши суфи, индианци сиукси, афроамерикански и далекоизточни обредни изпълнители, православни хорове - представляващи целия спектър от религиозни музикални традиции в света като универсален израз на сближаването и диалога между културите.
През 2003 г. бе честван един двоен юбилей - сто и четиридесет години от рождението и седемдесет години от смъртта на големия поет от гръцката диаспора - александриеца К. Кавафис. В рамките на Културната олимпиада в концертната зала “Мегаро мусикис” в Атина бяха показани исторически свидетелства, лични вещи и ръкописи, запазени от наследника на Кавафис Алекос Сенгопулос. Чрез 90 платна на художници, запазили някакъв спомен или връзка с Александрия, епохата на поета бе видяна и през погледа на изобразителното изкуство. Свързващият елемент между всички тях бе и времето, в което са творили: живописните им творби са създадени в отрязъка на жизнения път на Кавафис. По-известните сред тях имена са роденият в Созопол Георгиос Гунаропулос, Такис Калмухос, Янис Кефалинос, Константинос Малеас, Константинос Партенис, Теодорос Ралис от Константинопол, който прекарва зимите в Египет, Симеон Савидис, Спиридон Скарвелис и др. По време на изложбата бе прожектиран и документалният филм “Кавафис - личните пътища и поетичните му градове”. Издателската програма, съпътстваща експозицията, включваше продуцирането на CD-Rom “К. П. Кавафис: човекът и неговата епоха”, двуезично издание на гръцки и английски, включващо родословието на поета, библиографска справка за всички негови публикувани стихотворения и творби в проза и подробен календар на събитията от живота му от 1863 до 1933 г. Финалът на изложбата през февруари тази година бе ознаменуван с галаспектакъл, посветен на александриеца, съчетаващ рецитация на негова поезия и неизвестни текстове в проза, изпълнение на песни, композирани по негови стихове от известни гръцки композитори като М. Теодоракис и М. Хадзидакис, прожекция на видеоматериал.
Един нов музей, различен от всички останали, се ражда в сърцето на Атина недалеч от древното гробище - археологически обект Керамикос. Той ще подслони експонатите от колекцията “Ислямско изкуство” на музея “Бенакис” - една от най-богатите, значими и световноизвестни сбирки. Тя е плод на колекционерската страст на Андонис Бенакис, грък от диаспората, потомък на фамилия, замогнала се от търговия с памук в Египет. Роден през 1873 г. и израснал в Александрия до първото десетилетие на XX в., той се преселва със семейството си в Атина. Изборът му говори за дълбоко познаване на ислямската история и изкуство, подтикнало го да надмогне културните и политическите стереотипи на неговото време. Бенакис е един от малцината гърци от онова време, осъзнали значимостта на ислямската култура за по-широкия Средиземноморски район не само като наследник на гръцко-римската традиция или на пресечните точки с Византия, но и като генератор на множество идеи, предадени на граничещи с нея култури и в Европа. За това допринася и атмосферата, в която израства А. Бенакис - родната му Александрия - която в началото на XX в. се превръща в космополитен кръстопът на култури. През същия период и от същите места се набират ислямските колекции на големите европейски и американски музеи - често техният материал взаимно се допълва с колекцията от “Бенакис”. Присъствието на експонати от атинския музей на международни експозиции на ислямското изкуство свидетелства за уникалността на сбирката. Новият музей ще започне да посреща посетители през юни.
Истина е, че османското нашествие в Гърция насилствено затваря вратите, отворени от хуманизма между Латинския запад и Гръцкия изток. Посещенията на хора от Запада в Атина секват, тъй като икономическата и политическата роля на града вече не оправдава включването му в международните маршрути. Каквато и да е реалността, западният човек възприема османското господство в Гърция като естествен завършек на вековния упадък на Византия и божие наказание за схизматиците - гърци, потомци на онези, разрушили Троя. Макар за някои мислители турският султан да се явява като наследник и отмъстител за гибелта на троянците, това не важи за хуманистите. Ренесансовите автори посвещават страници и картини на древния блясък и по-сетнешното запустение на Атина, като поставят акцент върху фантастични възстановки на града в руини. Формирането на историческото съзнание все още се намира на примитивен етап и руините символизират божието възмездие и неизбежния завършек на човешката суета. В очите на космографите от XVI в. Атина представлява сбор от множество исторически пластове, но преди всичко тя е градът на апостол Павел, на Незнайния бог, за който той говори на атиняните, и на Дионисий Ареопагит, първия християнски епископ на града. Освен това, тя е и градът на Тукидид, Сократ и Платон, но има история и от римската епоха, описана от Павзаний. Икономическото проникване на европейските интереси в Отоманския изток води до възраждане на интереса към Атина, до настаняване на консули и католически монашески ордени там. Символичната семантична натовареност на Атина добива своя завършен вид в дворовете на владетелите от епохата на Ренесанса. Ботичели, Тициан, Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи и Донатело, легендарни имена от Италианския ренесанс, запалват “Светлината на Аполон” в едноименната изложба в Националната галерия в Атина (22 декември 2003-19 април 2004). Тя е организирана съвместно от галерията и фондация “Лонги” във Флоренция и представлява най-впечатляващият досега опит на първата от гледна точка на експониране на толкова много шедьоври и като научноизследователско дръзновение. Около 300 творби, идващи от Италия, и още 200 от общо 150 музеи в Австрия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Лихтенщайн, Холандия, Полша, Румъния, Русия, Испания, Великобритания и САЩ участват с шедьоврите си в изложбата. Символичната роля на древна Атина може да бъде открита в рамките на хуманистичното християнство. Става въпрос за прословутата “Атинска философска школа”, нарисувана от Рафаел през 1540 г. за официалния кабинет на папата, представяща хармоничното съжителство между Платоновата и Аристотеловата философия и християнското богословие.
В програмата на Културната олимпиада аристократичното изкуство, предназначено за изтънчените флорентински владетели, съжителства с площадното зрелище. "Гръцкият театър на сенките, фигури от светлина и история" е друга проява в Атина от 22 март до 9 май. Според преподавателя по театрология в Атинския университет австриеца Валтер Пухнер корените на театъра на сенките се губят в Индия и Далечния изток, където този жанр се среща и до днес. В Средиземноморието той се появява за пръв път през средните векове, в арабската и персийската култура, откъдето е пренесен и в Константинопол. В Гърция той добива силно изявен зрелищен елемент. Въпреки че в съвременна Турция театърът на сенките е в упадък, в Гърция той се е съхранил, като познава голям разцвет през първата половина на XX в. и засенчва всички останали видове традиционен театър. Изложбата представя в хронологична последователност като игра на светлината със сянката шест тематични единства на различни майстори, изработващи фигури на Карагьозис. Наред с тях са експонирани декори, живописни платна, програми от народни представления и др.
Както е известно, всяко организиране на олимпийски игри е придружено от програма с културни прояви, която се разгръща както през четирите години между върховите спортни събития, така и по време на тяхното провеждане. С поемането на отговорността за организирането на Олимпиадата през 2004-а Гърция предложи създаването на една нова институция - Културната олимпиада, чиято амбиция е олимпийските културни дейности - имали дотогава важно, но все пак спомагателно значение - да придобият самостоятелен облик, така че да се откроят редица идеи и ценности, съдържащи се в олимпийския идеал. През 1997 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО единодушно одобри сътрудничеството с институцията "Културна олимпиада", която Гърция сформира. През 1998 г. гръцкият министър на културата Евангелос Венизелос заедно с тогавашния председател на МОК Хуан Антонио Самаранч и тогавашния генерален директор на ЮНЕСКО Федерико Майор основават Международната фондация "Културна олимпиада". През 2000 г. със съответен законодателен акт провеждането на Културната олимпиада е възложено на юридическо лице - акционерно дружество за "Открояване на гръцкото културно наследство" под надзора на Mинистерството на културата. След подготвителната фаза е подписано споразумение между Министерството на културата на Гърция, МОК и организацията "Атина, 2004" за осъществяване на Културната олимпиада и е обявена програмата, в която за периода 2001-2004 г. са предвидени 100 събития. Една от най-важните прояви през първите две години е провеждането в древна Олимпия на конгрес на тема "Преосмисляйки културата" с участието на хора на изкуството и духа от световен калибър, довел до подписването на Хартата от Олимпия, призив за култура, мир и обществена солидарност.
|
|
| горе |
|
|
|
|
