 |
|
| ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.27, бр.3, година XI, 2004г. |
|
|
РУМЯНА НЕЙКОВА: "Олимпийските игри са нещо свято" |
|
|
Името на Румяна Нейкова е българската следа по олимпийските гребни писти вече 12 години - още от дебюта й с четворка скул през 1992-а в Барселона, през 8-мото място в скифа на ОИ в Атланта през 1996-а до най-високото й отличие -сребърния медал в Сидни през 2000-а. Сега е устремила поглед към Атина за своето четвърто участие на най-големия спортен форум.
За гребането Румяна Нейкова е открита от Оля Тунтева и Валентин Стоев през 1986 г. на обичайната тогава обиколка на треньори по училищата за привличане на млади таланти. Първите си успехи постига с треньора Верка Алексиева, най-големите - с нейния съпруг и треньор Свилен Нейков.
В Сидни примата на българското гребане изживя най-голямата радост със спечелването на медал от олимпийските игри. Желанието й бе да приключи спортната кариера именно по този достоен начин. Едновременно с това обаче се наложи да преживее и най-голямото разочарование. В оспорвана битка в последните метри, в които Нейкова водеше, след мощна атака Екатерина Карстен от Беларус пресече финала почти едновременно с българката. Съдийската комисия обсъжда 25 минути фотофиниша и отреди златото на вечната й конкурентка за титлата. Чувството за несправедливост мотивира Руми още на олимпийския канал да продължи да се състезава. През следващите три години тя постигна още по-мечтани върхове. През 2001-а стана майка. През 2002-а спечели първата си световна титла в Севиля с най-доброто време в дисциплината за всички времена досега, завърши годината без нито един загубен старт и бе избрана за номер едно в света. През 2003-а Нейкова за втори път изкачи най-високото стъпало на стълбичката на победителите на шампионата на планетата в Милано.
|
|
| - Какво е за теб гребането? |
|
| - За момента е моят живот! Това, което до момента правя, е изцяло свързано с гребането, със стремежа ми към най-високото отличие - олимпийското злато, и съм се отдала напълно на подготовката за постигането му. |
|
| - Спомняш ли си първия път, когато влезе в лодка? |
|
| - Да! Първия път, когато влязох в лодка, се обърнах. |
|
| - А първото състезание? |
|
| - Първото ми състезание беше в Пловдив. Тогава не беше обновен каналът, все още беше... не знам точно как да кажа... нещо като езеро. Гребях на двойка скул с първата ми партньорка Елвира. Ние бяхме във възраст пионерки, дистанцията беше 500 метра, тръгнахме много добре на старта, но се ударихме в бочката, която беше на 250 метра и... гонката приключи дотам. |
|
| - Кога беше първият ти голям успех? |
|
| - Първият ми успех беше на Световното първенство за девойки през 1990 г., когато станах втора. Но тогава го изживях много трагично и си спомням, че когато излязох за награждаване, през цялото време едва ли не плаках, затова че съм втора. Може би защото тогава загубих само с 25 стотни от Екатерина Карстен - тогава беше Кодотович. Значи животът ми в гребането започва оттогава, битките ми с нея започват оттогава и продължават до днес. |
|
| - Кога ти е най-трудно? |
|
| - Най-трудно ми е, когато изляза примерно на елиминатур или на полуфинал и имам задачата да проведа гонката по определен начин. Например - да не е високо темпото или да е високо, или на финала да има финал, и аз това не го спазя, а Свилен го е забелязал - боже-е-е-е, то после става страшно. Няколко пъти съм си разглобявала скифа и съм казвала: "Край! Приключвам!" Но както казват, сутринта е по-мъдра от вечерта. Като стане сутрин човек, вече всичко му е минало, отлежали са нервите и ядовете, които е имал предния ден. Свилен ме оставя, разбира се, да направя това нещо, но на следващия аз сама отивам на базата и си го сглобявам. Той само ме изчаква, влизам на тренировка и наново... |
|
| - Руми, след толкова години прие ли решението на съдийската комисия в Сидни да ти присъди сребърния медал? |
|
| - Всеки път, когато гледам на запис финала (не ми се отдава често, защото някак си не ми издържат нервите да го догледам докрай), мисля си, че според мен хората от Международната федерация не бяха справедливи. Справедливостта изискваше "феър плей" и връчване на два златни медала, което не е прецедент в световната практика. Но в крайна сметка това е тяхното решение. Колкото и да се съпротивлявахме срещу него, то си остава факт. |
|
| - Какво се промени у теб от Сидни досега? |
|
| - Много бързо минаха годините след Сидни и много бързо дойде Атина. През тези четири години аз успях да израсна не само като състезател, но и като човек. Най-важното е, че сама повярвах в себе си. Мисля, че ако в Сидни бях с този опит, който натрупах след това, нямаше да съм "втора". |
|
| - Ти си двукратна световна шампионка. Дават ли ти по-голяма увереност тези две титли? |
|
| - Да, стимулират ме най-вече в това да вярвам в себе си, че мога да постигна най-голямата цел, най-голямата мечта в кариерата на един състезател. Защото един спортист трябва да узрее, за да разбере какво означават олимпийски игри. Може би ще прозвучи твърде банално, но олимпийските игри са нещо свято. Само който е постигнал рядката възможност да участва на този грандиозен спортен форум, може да разбере какво точно искам да кажа. |
|
| - Какво си пожелаваш? |
|
| - До олимпийските игри в Атина си пожелавам преди всичко здраве, никакво отсъствие от тренировки и най-вече - без травми. |
|
| - Освен треньор, Свилен е и твой съпруг. Доколко това ти помага в състезателната дейност? |
|
| - Ако ние не бяхме заедно със Свилен, ако заедно не изграждахме тези качества, които сега притежавам, едва ли бих постигнала всички тези върхове. |
|
| - Не си ли мечтаете понякога, вместо да следвате тежкото всекидневие на спортиста и треньора, да сте семейството, избрало приятната неделна "разходка с лодка"? |
|
| - (С усмивка.) Аз имам страх от водата и едва ли бих се качила в някоя друга лодка, а не аз да я карам. |
|
Интервю на
Ваня Дерменджиева |
|
|
| горе |
|
|
|
|
