Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

|
|

|
|

|
|

|
|

|

|

ОБЩЕСТВО	стр.22, бр.2, година XVIII, 2011г.

	Пътешествие през столетия и цивилизации

Мария Ангелова

ДНЕШНИЯТ ИРАН Е ПОВЛИЯН ОТ РЕДИЦА ДРЕВНИ КУЛТУРИ И РЕЛИГИИ, ЗА КОИТО СВИДЕТЕЛСТВАТ МНОГОБРОЙНИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА. ЗОРОАСТРИЗЪМ, ЮДАИЗЪМ, ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ СА ОСТАВИЛИ СЛЕДИТЕ СИ НАРЕД С КУЛТУРНОТО ВЛИЯНИЕ НА ПЕРСИ, ПАРТИ, АРМЕНЦИ, АРАБИ. ОПОЗНАВАНЕТО НА ИРАН НЕ СЕ ИЗЧЕРПВА САМО С ТЕХЕРАН. ПЪТЕШЕСТВИЕТО ПРЕЗ СТОЛЕТИЯТА И ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ХАМАДАН, КАШАН, КЕРМАНШАХ, МАКУ, ЯЗД И ДРУГИ СЕЛИЩА, НОСЕЩИ НЕПОВТОРИМАТА АТМОСФЕРА НА ВЕКОВНА КУЛТУРА. ХАМАДАН Хамадан е един от най-старите постоянно обитавани градове в Иран, бил е столица на многобройни династии и център на различни цивилизации, а днес е главен град на едноименната провинция. В модерния Хамадан, построен по плановете на германския архитект Карл Фрич, не е останало нищо от древния град Екбатана - столица на мидийците, преди да се съюзят с персийците. В древността в Хамадан са живели велики герои и учени и затова днес той е град на гробниците - персийският цар Кир Велики е израснал там. Няколко години в града е живял Авицена - персийският философ и лекар, но преди всичко математик, чиито теории са изучавани в Европа до XIX в. През 1952 г. край гробницата му са издигнати мавзолей и библиотека с над 8000 тома, а от покрива на посветения на него музей се разкрива прекрасен изглед към града и връх Алванд. Друг мавзолей в Хамадан е на поета и мистик Баба Тахер, почитан като един от най-добрите ранни поети на иранската литература. В гробницата от XII в. на рода Алави, който е управлявал Хамадан два века, ще видите характерни гипсови фризове, а куполът й е украсен с изящни цветни мотиви. Смята се, че в мавзолей в Хамадан са погребани еврейската царица на Суза - Естер, съпруга на Ксеркс, и чичо й Мордехай. Учените все още спорят дали това е действително гробът на Естер или на друга еврейска царица, а за самата Естер се смята, че е погребана в град Суза. Въпреки това Хамадан е най-значимата притегателна точка в Иран за поклонничество на евреите. След обиколка из гробниците на Хамадан разгледайте открития пазар, който се разпростира на няколко улици. Там ще откриете пресни плодове и зеленчуци, прочутите килими от Хамадан, глинени съдове и кожени изделия. КАШАН Кашан е град-оазис, разположен на пътя между Кум и Керман, по ръба на пустинята Кавир. Освен с килимите и коприната си градът е известен с глинените глазирани плочки "каши", наречени така по името на града, в който се произвеждат. Най-старата сграда в Кашан е джамията Масджид (Петъчната джамия), едно от минаретата й е от XI в., а преди приемането на исляма в Иран се смята, че е била зороастрийски огнен храм. Само на 8 км от Кашан се намира историческата градина във Фин, която е може би най-изящната оцеляла и до днес. Поразяващ е контрастът между пустинята Кавир и зеленината на добре поддържания оазис в подножието на планината Кух-е Каргиз. Голяма част от водоснабдяването на Кашан все още разчита на целогодишния извор във Фин. Градината е поръчана от шах Аббас I и днес могат да бъдат видени останките на двуетажния му дворец около водния басейн, както и други кралски здания на династията Сафавиди. В градината има и музей с осем големи галерии, показващи предмети от иранската култура и история от различни периоди. Водата от извора във Фин започва пътя си от 1060 м надморска височина, преминава през цялата градина, достига село Фин, напоява овощните градини със смокини и нарове и задвижва 33 воденици. Водата от извора от векове се използва и за медицински цели. Между Кашан и градината Фин е разположена могилата Тепе Сиалк, където са открити останки от праисторическа култура. Разкритата през 30-те години могила е съдържала предмети от глина, камък и кост от четвъртото хилядолетие преди Христа, като се смята, че мястото е било населявано поне хиляда години по-рано. По-късно е изоставено около 800 г. пр.н.е., а днес можете да видите останките от няколко кирпичени сгради. Сред направените открития най-интересни са няколко глинени плочки с надписи от края на третото и началото на второто хилядолетие преди Христа. На около 70 км югоизточно от Кашан се намира красивото селце Абяне, запазило традициите и архитектурата си от столетия и превърнало се в очарователен пример за адаптиране на хората към природата. Абяне е с тесни, наклонени улици и къщи, разположени на хълма сякаш върху стълба. Тук покривите на някои къщи са се превърнали в дворове за други, разположени по-високо на склона. КЕРМАНШАХ Керманшах е столицата на едноименната провинция и е един от най-оживените търговски центрове в района. В града живеят много кюрди, като голяма част от тях са запазили традиционния си начин на живот и облекло - мъжете носят големи тюрбани, а жените - панталони и цветни шалове. За първи път град в района се появява на няколко километра от днешния Керманшах около 400 г. пр.н.е. Уязвимото му географско положение го прави лесна плячка и той е завладян от арабите (649 г.), буидите (Х в.), малко след това от селджуците, а после няколко века е под властта на монголците (XIII в). Разположен на над 1300 м надморска височина, Керманшах е заобиколен от красиви, покрити с вечен сняг планински върхове. Зимата тук е много сурова, но през останалото време от годината климатът е приятен. И макар самият град да е сравнително млад, в околностите му има няколко много древни обекта. Наскоро край главния път е открит релеф на гуляещ човек (вероятно Херкулес) с бокал вино в ръка. Релеф и надписи има и в района на Так-е Бостан, а на 45 км североизточно от Керманшах са открити останките на град Динавар. Планината Бисотун (или Бехистун) се намира на 32 км от Керманшах, по главния път за Хамадан, който пък следва древния път на керваните. Още преди праисторическите хора да се заселят в Бисотун, планината е била населявана. Археологът Карлтън Куун при разкопки в пещера през 1949 г. установява, че районът е бил населен още по време на ледниковата епоха. Край пътя има надписи от времето на Ахеменидите и релеф на височина 40-50 м от земята - скалните рисунки и надписи на персийския цар Дарий I. През 1833-1834 г. Хенри Роулинсън, тогава младши офицер в британската армия, копира триезичния надпис и започва процеса на дешифриране на акадската писменост, която дотогава е била непонятна на учените. Общо 1200 реда надпис разказва историята на битките, които провежда Дарий, за да запази империята, създадена от Кир. Решителната битка се е провела именно тук. Барелефът на триумфиращия владетел, победения враг в краката му и девет губернатори-бунтовници, оковани във вериги, се намира на 50 м височина и, за съжаление, трудно може да се види без бинокъл. Над село Бисотун стълби, изсечени в скалата, водят до платформа, където има плочка на Дарий, надпис на гръцки и статуя на Херкулес на гърба на лъв от II в., а над тях се носи божеството Ахура Мазда под формата на слънчев диск с крила (символ на вечността). Релефът е от 480 г. пр.н.е., шестата година от управлението на Дарий. Съвсем близо до релефите има редица други древни останки - от мидийска цитадела, стените на селище на партите и пещера със свидетелства за присъствие на неандерталци. Барелефите в Так-е Бостан, на 6 км от Керманшах, са, с едно изключение, единствените скални надписи от времето на Сасанидското царство извън провинция Фарс, като са и най-късните. Сасанидите са сътворили великолепни скулптури от скалата в две пещери, надвиснали над езеро. В тях могат да се видят изображения на поемането на властта от Артаксеркс II, фигура на въоръжен човек с пика в ръка, възседнал кон, кралски лов на глигани и елени, както и три принцеси, които са от доста по-късен период. На 90 км от Керманшах край град Кангавар ще откриете друг архитектурен монумент от времето на Партското царство (200 г. пр.н.е.) - храма на Анахита. Анахита е почитана като богиня на изобилието и пазителка на водата в древен Иран, а в други страни - като богиня на красотата и плодородието. Култът към нея е широко разпространен по време на партите. Храмът й край Кангавар има правоъгълна форма, с платформа, издигаща се на няколко стъпала над земята. Най-добре запазени са девет колони от бял мрамор върху мраморен постамент, които са комбинация от ирански и гръцки стил. ЯЗД Почти в центъра на Иран и заобиколен от пустини - това е град Язд. В миналото Язд е бил основна спирка по пътя на коприната и въпреки икономическата си значимост, никога не е получил важна политическа роля и не е бил столица. Зороастризмът винаги е бил популярен в Язд и дори днес около 10% от населението изповядват тази древна религия. Въпреки че зороастрийският огнен храм е бил превърнат в джамия при инвазията на арабите, 1300 години по-късно е издигнат нов. Архитектурата на Язд се характеризира с т. нар. ветроуловителни кули (перс. бад-гир) - всяка къща има различни по размер кули, ориентирани спрямо основната посока на вятъра, които осигуряват вентилацията на по-ниските части. Целият град е с цвят на глина, а жилищните райони изглеждат, сякаш са безлюдни, заради високите стени, скриващи къщите, и оплетените като лабиринт тесни улички. Едно от най-любопитните за чуждестранните посетители места в Язд са Кулите на мълчанието. Намират се на около 15 км югозападно от града и са свързани с древния култ към бог Зороастър. В кулите били оставяни на лешоядите телата на починалите зороастрийци, докато по тях не останела никаква плът, а роднините на мъртвеца прекарвали два-три дни на мястото. Тази традиция изчезва преди около 70 години. На около 50 км от Язд е разположен зороастрийски огнен храм от голямо значение. Ежегодно край храма "Чак Чак" се събират хиляди поклонници за фестивал, продължаващ десет дни в началото на третия месец след иранската Нова година. Най-важният огнен храм в Язд е Аташкаде. Свещеният вечен огън, който се вижда зад стъкло в храма, според зороастрийците гори без прекъсване от 470 г. от н.е., като е преместен от първоначалното място на възникването си през 1940 г. Не пропускайте да посетите и джамията "Амир Чакмак" от XV в. с изящния й портал, мраморен олтар и калиграфски надписи. Джамията "Джаме" (или Петъчната джамия) е с най-високите минарета в Иран и с един от най-впечатляващите входни портали, украсени с плочки, предимно в синьо. Откритите пазари в Язд са може би най-доброто място да купите коприна, памучен брокат и платове. МАКУ Маку се намира на 22 км от границата на Иран с Турция и е последното населено място за следващите над 300 км на запад по магистралата до Ерзурум в Турция. Разположен от двете страни на планинска клисура на 1634 м надморска височина, Маку е мястото, където можете да видите няколко арменски църкви от XI-XII в. На около 18 км от Маку в изолирано, но днес лесно достъпно място, се намира арменската църква и манастир "Св. Тадей", популярна още като Кара Келиса, или Черната църква. Според арменската легенда апостол Тадей (наричан още Юда и Левей) е пристигнал по тези земи през 66 г. от н.е. и е построил първата черква в света. Пак според легенди след мъченическата му смърт е погребан край черквата. Арменците го почитат като апостола на християнската църква в Персия и един от първите й мъченици. Днешната сграда, за която се смята, че е издигната на мястото на тази първа църква, се намира на хълм и е оградена с укрепени стени. Състои се от две части - олтар с купол от тъмен камък от X-XI в., а основната част на сградата е от светъл пясъчник, с по-голям купол с 12 прозореца. Според надпис от 1329 г. основната част е построена отново след земетресение през 1319 г. През XIX в. са направени сериозни промени. Както много други ранни арменски църкви, външните стени на тази са украсени с барелефи на светци и лозови листа. В църквата има служба веднъж годишно - на 19 юни, деня на Свети Тадей, когато арменци от цял Иран се събират за три дни при църквата.



горе