 |
|
| ДОСИЕ |
стр.15, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
АРМЕНСКИЯТ Е ДРЕВЕН И СЛОЖЕН ЕЗИК СЪС СВОЯ УНИКАЛНА ПИСМЕНОСТ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДВЕ ПРОМЕНИ - ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ СРЕДНОАРМЕНСКИ ПРЕЗ Х-XII В. И В МОДЕРЕН АРМЕНСКИ ПРЕЗ XIX В. - ТОЙ СЕ Е ИЗПОЛЗВАЛ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ ПОВЕЧЕ ОТ 1500 ГОДИНИ ТАКЪВ, КАКЪВТО Е СЪЗДАДЕН. ЧАСТ Е ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА ИНДОЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ, КАТО ДНЕС НЯМА ЖИВ БЛИЗКОРОДСТВЕН ЕЗИК. ПО ВРЕМЕ НА ДЪЛГОГОДИШНАТА СИ ИСТОРИЯ СЕ ПОВЛИЯВА ОТ ГРЪЦКИЯ, АРАБСКИЯ, ХИНДИ, ПЕРСИЙСКИЯ И ЛАТИНСКИЯ. ОТ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДНЕС ЕЗИЦИ ИМА НАЙ-МНОГО СХОДСТВА С ГРЪЦКИЯ.
За разлика от много други съвременни езици, които имат древна история, арменският претъпрява много малки промени в граматиката си. Само се вкарват в употреба нови заемни думи или се измислят сродни думи. В настоящата си официална форма арменският има най-много заемки от английски, френски и руски. Днес съществуват книжовна западноарменска и книжовна източноарменска форма, като и двете са еднакво правилни.
Арменският език има своя азбука, създадена между 401 и 406 г. от Месроп Мащоц (361-440) с подкрепата на арменският цар Врамшапух и католикос1 Сахак Партев. Дотогава за по-голямата част от писмените форми на арменския се използвали гръцките букви. По време на неспокойните години на V в. новата азбука била възприемана като свещен дар от Бога и оръжие на знанието срещу тъмните сили на фанатизма. Първото изречение, написано с арменски букви, било: "Да познаем мъдростта и да трупаме знание; да разпознаваме думите на разбирането...". Арменците бързо започват да използват новата азбука, като превеждат множество научни трудове от гръцки, латински, персийски, арабски, египетски и дори китайски.
В Матенадаран - музей и институт за древни ръкописи в Ереван, се съхраняват повече от 25 хиляди ръкописа, някои от които са от V в. Много от тях са арменски преводи на философски, научни, исторически и религиозни съчинения, писани в различни епохи и достигащи чак до древна Елада. Някои от тях са единствените съществуващи версии на оригиналите. Арменците казват, че не им е даден инструмент, по-важен от азбуката им, която е допринесла за съхраняването на националната им идентичност във време на инвазии и за спасение от асимилация. Ако руският беше общият език на Съветския съюз, то арменският обединява близо 9 милиона арменци по цял свят.
Арменският може да заплете езика на българите, тъй като съдържа няколко звука, които нямат еквивалент на български.
Има няколко възможни произношения на съгласните "к", "п" и "т" например и разликите се забелязват сравнително трудно, ако не сте свикнали да се вслушвате. На арменски допълнението обикновено се слага преди глагола, така че изречението "Искам кафе" се казва според арменската граматика "Кафе искам". Казват, че поставянето на допълнението преди действието е своеобразно уважение към обекта - не "Обичам те", а "ТЕБ обичам". Арменският език няма род и има седем падежа.
Първоначално арменската азбука има 36 букви. През X-XII в. са добавени още три и така стават общо 39. Азбуката на Мащоц започва с "А", което не е случаен факт, тъй като на арменски "бог" е "аствац". Пише се от ляво на дясно, както и кирилицата.
1 Католикос е духовна титла, давана в миналото в древноизточните православни църкви (Асирийската източна църква, Арменската апостолическа църква)
|
|
| Посолство на Армения в София |
|
| горе |
|
|
|
|
