 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
Известни личности от Португалия |
|
|
| |
|
Фернандо Магелан (1480 - 1521)
Фернандо Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан, и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира по време на пътуването, част от флота, успял да обиколи света под негово ръководство, се завръща в Испания през 1522 г. Магелан е роден в Саброза (Северна Португалия) в благородническо семейство. 25-годишен постъпва в португалския флот и участва в много битки. По-късно преминава на испанска служба. Решава да търси нов път до Индийския океан и богатите Острови на подправките (днешните Молукски острови), ключ към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Отплава на 10 август 1519 г. от Севиля на запад с пет кораба с 270 души екипаж, прекосява Атлантическия океан и се спуска по крайбрежието на Южна Америка. Открива проток, който нарича "Проток на Вси светии" (днес Магелановия проток), и достига Тихия океан. Магелан го нарича така заради привидното му спокойствие в този ден. Пристига във Филипините, където за зла участ е убит от аборигени. Екипажът му достига Молукските острови на 6 февруари 1521 г. В Испания се завръща само корабът "Виктория" с 18 души на борда. Експедицията на Магелан е първата, обиколила света, и първата, преминала от Атлантическия в Тихия океан.
Вашку Да Гама (1465 - 1524)
Португалският мореплавател Вашку да Гама остава в историята като откривателя на морския път до Индия. Експедицията му е следствие от безпокойството на португалския крал Мануел I, че откритията на Колумб на запад застрашават търговските интереси на Португалия. Тогава все още не е било ясно, че Колумб всъщност не е открил западен път до Индия, а Америка. През 1488 г. Бартоломео Диаш успява да достигне нос Добра надежда. Пътят за плаване към Индия е открит. Експедицията на Да Гама достига нос Добра надежда и навлиза в Индийския океан. Въпреки насрещното Мозамбикско течение корабите плават бавно на северозапад. От пристанище Малинди (днешна Кения) опитният арабски лоцман Ахмед ибн Маджиб за 26 дни превежда флотилията през Индийския океан и на 20 май 1498 г. тя достига Каликут. Най-късият път до Индия и Островите на подправките бил открит. След две години и два месеца експедицията на Вашку да Гама се завръща в родината си с 55 души (потеглят 3 кораба със 170 души). Останалите моряци са покосени от скорбут. Втората експедиция на Вашку да Гама, през 1502-1503 г., принуждава индийците да признаят господството на Португалия. Така се поставя началото на европейската колонизация в Южна Азия.
Егаш Мониш (1874 – 1955)
Егаш Мониш е невролог и неврохирург, удостоен за проучванията си в областта на неврологията с Нобелова награда през 1949 г.
След като изучава медицина в университета в Коимбра и в Бордо, Франция, през 1902 г. Егаш Мониш става професор в Коимбра. През 1911 г. се прехвърля в новосъздадената Катедра по неврология в Лисабон, където и работи до смъртта си. Открива церебралната ангиография (метод за визуализиране на артериалното и венозното кръвоснабдяване на мозъка), префронталната левкотомия (разрез на бялото вещество на предния мозък). Създава прибори и инструменти за диагностика и хирургична намеса при лечение на болести на мозъка.
Егаш Мониш не се занимава само с медицина – през 1903 г. влиза в политиката като депутат в португалския парламент. През 1917 г. е назначен за посланик на Португалия в Испания, по-късно същата година става министър на външните работи, а през 1918 г. предвожда португалската делегация на Парижката мирна конференция.
Бил е председател на Академията на науките и е членувал в редица португалски, европейски, южноамерикански и северноамерикански научни дружества.
Сакадура Кабрал (1881 – 1922)
Сакадура Кабрал е сред пионерите авиатори на Португалия, който през 1921 г. заедно с Гаго Котиню прелетява със самолет разстоянието от Лисабон до Рио де Жанейро.
В младежките си години специализира в много тясна област на познанието – географски изследвания на португалските колонии в Африка, към която е насочен от командир Гаго Котиню. Двамата си спечелват име на добри хидрографи и географи в Ангола и Мозамбик. По време на престоя им в Африка се осъществяват първите полети със самолет. Сакадура Кабрал започва да мечтае и заразява Гаго Котиню с ентусиазма си. След като изследват границите на Земята, защо да не изследват и границите в небето? Сакадура се завръща в Португалия и започва да се учи да лети. Само 7 години по-късно двамата успяват да прелетят над екватора и над Атлантическия океан и да достигнат невредими Рио де Жанейро.
Кабрал се издига и в португалската армия. Още през 1897 г. се записва във флота, а през 1918 г. е вече ръководител на Военноморската авиационна служба и комадир на ескадрила във военноморската авиобаза в Лисабон.
На 15 декември 1922 г. официално е обявен за изчезнал.
Фернандо Песоа (1888 – 1935)
Фернандо Песоа е португалски поет и писател. Когато е на 5 години, баща му умира и семейството му се мести в ЮАР, където вторият му баща е губернатор в град Дърбан. В Дърбан и Кейптаун Песоа получава ранното си образование, като научава добре английски език и се запознава с творчеството на английски поети като Шекспир и Джон Милтън. На 17-годишна възраст се завръща в Лисабон.
През 1914 г. заедно с други португалски творци създава литературното списание "Орфеу", в което представя модернистичните тенденции в португалската литература. Докато е жив, има издадена само една книга "Mensagem" ("Съобщение"), а популярност печели чак след смъртта си, когато са публикувани повечето му произведения на португалски език.
Преди въвеждането на еврото образът му е на банкнотата от 100 ескудо.
Мануел Де Оливейра (1908)
През 2008 г. световноизвестният португалски кинорежисьор Мануел де Оливейра, познат и на българската публика, навърши 100 г. Това го прави най-възрастният все още работещ кинорежисьор в света. Създател е на 46 филма и всеки от тях се счита за световно културно наследство.
В младежките си години Мануел де Оливейра иска да стане актьор и посещава училище за актьорско майсторство, но по-късно променя решението си и се захваща с режисиране. Първият му филм е документален (1931), а първият игрален филм, който режисира, се появява доста по-късно, през 1942 г., и не пожънва успехи сред публиката и критиката. Това демотивира Оливейра и той се заема с работа в семейното си лозе. През 1956 г. излиза отново на филмовата сцена с филма "Творецът и градът", като започва да се занимава сериозно с филмово изкуство. От 1992 г. насам режисира поне по един филм годишно. На 96-годишна възраст заявява: "Бих искал да правя повече от един филм годишно, но е досадно, че заради субсидиите не мога. Парите са лошо нещо, не служат за нищо, но истината е, че киното и почти всичко останало зависи от тях."
Амалия Родригеш (1920 - 1999)
Чрез Амалия Родригеш не само фадото като музика и вид традиционна песен, но и португалската литература става достояние на света. Стихове на едни от най-големите португалски поети (Луиш де Камойнш, Фернандо Песоа, О’Нийл, Ферейра и др.) са изпети от Амалия под формата на фадо.
Кралицата на фадото е родена в Лисабон в бедно многодетно семейство. Първите си записи прави през 1945 г. в Бразилия, където изнася концерти с огромен успех. През 1949 г. гастролира в Париж, а през 1956 г. пее в знаменитата зала "Олимпия". През живота си записва 170 албума. През 1947 г. се снима в киното - първата й роля е в музикалната драма на Армандо де Миранда "Черните плащове" (1947). През 1955 г. ролята й във филма на френския кинорежисьор Анри Верне "Лисабонските влюбени" й носи европейска известност. За последен път се снима във фантастичния филм на Вим Вендерс "До края на света" (1991). В периода 1950—1970 г. концертира в Ню Йорк, Лондон, Дъблин, Триест, Рим, Берн, Токио, Москва. През 80-те се изявява и като композитор. През 1990 г. Родригеш напуска сцената. След смъртта й през 1999 г. прахът й е пренесен в Националния Пантеон.
Жузе Сарамагу (1922)
Творчеството на Жузе Сарамагу обогатява португалския и европейския роман в края на ХХ век. Роден е на 16.11. 1922 г. в с. Азиняга (Рибатежу). През 1924 г. семейството му се преселва в Лисабон, където получава основно и техническо образование. Продължава упорито да се самообразова. Работи като шлосер, застраховател, редактор, журналист, преводач. През 1947 г. публикува романа "Земя на греха". Следват поетичните книги "Възможни поеми" (1966) и "Вероятно радост" (1970) и сборници с хроники и разкази, политически коментари, пиесата "Нощта" (1979) и романите "Въздигнат от земята" (1980), "Пътуване из Португалия" (1981), "Годината на смъртта на Рикарду Рейш" (1984), "Възпоминание за манастира" (1982), "Евангелието според Исус Христос" (1991) и др. Получава редица литературни награди. Той е доктор хонорис кауза на университетите в Севиля и в Торино (Италия). През 1992 г., след спор и неразбиране от страна на правителството за представянето му за Европейската литературна награда, обиден, Сарамагу напуска Португалия и се заселва на Канарските острови (Испания), където пише "Дневници от Лансерот", романа "Есе за слепотата", отличен с наградата "Камойнш" и др. През 1998 г. печели Нобеловата награда за литература.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
