 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
СКЕНДЕРБЕГ : голямата фигура в албанската история |
|
|
| БОБИ БОБЕВ |
|
В знаменитата галерия "Уфици" във Флоренция се съхранява портрет от неизвестен италиански художник. Изображението ни показва в профил лице на човек, излъчващо едновременно величие и умора - с мъжествени черти, с побеляла брада и мустаци, с характерна средновековна италианска шапка. Идентифицирането е лесно - в горния край на картината е изписано ясно: Георгиус Скандербек.
ХV в. е време на тежки изпитания за европейския континент. Османската армия вече е подчинила огромна част от територията на Византийската империя, завладяла е българските земи, спечелила е битката на Косово поле и напредва на запад. Заплахата за Централна Европа става съвсем непосредствена и това кара християнския свят да търси пътища за обединение и съпротива. В действията на Ватикана и италианските градове-държави, на Австрия и Франция, на Унгария и Полша можем да открием и страх, и решимост за борба, и дипломатически стъпки за намиране на съюзници. В албанските земи има една характерна особеност - те попадат под двоен натиск. Напредването на османските войски върви успоредно с усилията преди всичко на Венеция да заеме сигурно предмостие на полуострова. Така италианският град-държава успява да овладее района около Шкодренското езеро, включително днешните северозападни албански територии. Останалите земи към 1429 г. вече са подчинени от империята, въпреки опитите за съпротива през първата четвърт на века, оглавени от личности като Гьон Кастриоти и Георг Арианити. В албанското общество лека-полека си пробива път идеята, че при отсъствието на общ държавен организъм именно липсата на единство улеснява завоевателя. В тези условия в средата на столетието на историческата сцена все по-ясно се очертава нова значима фигура, превърнала се в един от символите на антиосманската съпротива - Георг Кастриоти.
Фамилията Кастриоти първоначално владее неголям район в поречието на Дрин, но в началото на ХV в. феодалното им имение бързо нараства към Дебър, р. Мат и Адриатическото крайбрежие. Бащата на бъдещия национален герой, Гьон Кастриоти, е сред най-влиятелните албански феодали и опитва да окаже съпротива на настъпващата на Балканите мощна османска армия. Скоро той е принуден да свали оръжието и приема условията на превъзхождащия противник - запазва владенията си срещу приемане на исляма и на васалитет по отношение на султана. По установена вече традиция и тримата му синове стават мюсюлмани и са изпратени в стана на Мурад II като вид гаранция за спазване на договорените взаимоотношения.
Най-малкият от наследниците на фамилията Кастриоти, Георг, е роден вероятно около 1405 г. Получил солидна военна подготовка и на базата на личните си качества, той бързо прави впечатляваща кариера - както в армията, така и в султанската администрация. Георг Кастриоти участва успешно в няколко похода на османската армия и е богато възнаграден - назован е Искендер бей (откъдето всъщност идва Скендербей или Скендербег) и последователно управлява вилаета Круя и санджака Дебър. Налице са всички предпоставки за една наистина блестяща военноадминистративна кариера.
Очевидно обаче амбициите и целите му са съвършено други. Към 1443 г. в ход е изграждането на поредната широка антиосманска коалиция под егидата на полско-унгарския крал Владислав IV Ягело (известен в нашата история и като Варненчик) и с активното участие на знаменития военачалник Ян Хунияди. Последният установява контакт със Скендербег и в поведението на албанския феодал настъпва рязък обрат. След поражението на турската армия при Ниш той повежда своя отряд към Круя, където започва своята съпротива, продължила четвърт век. Там той обявява възстановяване на независимо княжество Кастриоти и по това време на крепостта за първи път се появява червено знаме с черен двуглав орел върху него - след 1912 г. национален флаг на Албания.
Днес градът Круя отстои на около 30 км от столицата Тирана. Там може да се разходите из старата чаршия, да видите производство на килими или оригинална бродерия, а при ясно време да зърнете и адриатическия бряг. Все пак основната цел на посещението е ясна - крепостта и разположеният вътре в нея музей на Скендербег. Когато погледнете от стените към шеметните склонове под тях и околните скалисти върхове, започвате да разбирате защо двама султани три пъти безуспешно са обсаждали това непристъпно гнездо на съпротивата. И, забележете, начело на войските през 1466 и 1467 г. е не друг, а Мехмед II Завоевателят, броени години преди това превзел Константинопол. Скендербег на няколко пъти разгромява и по-ограничени по състав походи - през 1452, 1453, 1462 г. Военните му успехи наистина са впечатляващи, но това не е единствената му заслуга към албанската история.
Георг Кастриоти ясно съзнава, че единствено обединение на наличните човешки и финансови ресурси може да доведе до траен успех. В началото на март 1444 г. в гр. Лежа, тогава владение на Венеция, се събират на нарочна среща представители на най-авторитетните и богати албански феодални фамилии - Топия, Музака, Дукагин. Пред тях върналият се към католическата вяра на дедите си Скендербег излага идеята си за създаване на военнополитически съюз с цел не само съпротива, но и освобождение на албанските територии. Решението е в този дух, обединението получава наименованието Лига от Лежа, а всеки от големите феодални родове обещава попълване на войската и финансово участие с 200 000 дуката - огромна за времето си сума. Обявеният за Главен капитан Скендербег има не само военни, но и политически функции.
Създаването на този първи по рода си в историята на албанците съюз обхваща днешните земи на държавата без крайните северни и южни райони и до голяма степен обяснява посочените по-горе успехи. Съпротивата обаче не е низ от непрекъснати удачи, появяват се и проблеми. Някои от местните феодали не са доволни от централизираното в ръцете на Георг Кастриоти ръководство и се оттеглят - това намалява потенциала на Лигата. Претърпени са и военни поражения - например в битките при Берат през 1455 г. и в долината на Валкалия през 1464 г. Сложна е и международната обстановка. Поведението на Венеция е непостоянно (в периода 1447-1448 г. Скендербег дори води сражения с нейни войски), а съюзният договор с Неаполитанското кралство от 1451 г., постоянната връзка с Ян Хунияди и контактите с Дубровник и Ватикана изтъкват албанския лидер като умел и активен дипломат, но не носят голяма практическа полза. Той все повече и повече следва да разчита предимно на собствените си сили и възможности, но съзнава ограничеността на подобен потенциал. Затова Георг Кастриоти инициира нова среща, отново в Лежа, през 1468 г. По време на интензивните и успешно протичащи разговори 63- годишният албански герой умира и е погребан с почести в католическата черква в града. Днес на това място се издига мемориален комплекс, съхраняващ неговия саркофаг.
Кончината на Скендербег е тежък удар върху каузата на албанската съпротива, останала без своята обединителна фигура и военнополитическия си водач. Борбата продължава, макар и вече обречена в определен смисъл. Круя издържа още две обсади, но през 1478 г., десетилетие след смъртта на Скендербег, слага оръжие пред многократно превъзхождащия противник.
Величавата фигура на албанския национален герой вдъхновява учени, художници и скулптори, писатели и поети - в това число и нашия Григор Пърличев за неговата прочута поема. През ХVIII в. великият Волтер ще напише, че ако Византийската империя имаше своя Скендербег, съдбата на Източна Европа щеше да бъде различна.
Днес посетителите на Военния музей във Виена могат да видят знаменития и характерен шлем на Скендербег, увенчан с козя глава, редом с личния му меч. Точни копия на оригиналите са в музея в Круя, а посетителят ще види там и други лични вещи, и множество скулптурни и живописни негови образи, и съхранена богата кореспонденция, и експозиция от книги за героя. На Скендербег и делото му са посветени величествената 11-метрова фигура на кон на централния площад в столицата Тирана, паметници в Круя и други албански градове, а още и в Рим и Брюксел, в Прищина и Скопие. Славата му в аналите на историята е заслужена, защото голямата му борба в средата на ХV в. не позволява на османските нашественици да овладеят стратегическия адриатически бряг и задържа повече от две десетилетия настъплението им към сърцето на Европа.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
