 |
|
| EВРОКАРТОТЕКА |
стр.11, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Загадката на вековете |
|
|
| Петър Петров |
|
Наричат Албания страна на орлите. Защо ли? Може би заради гордия дух на местните хора. Може би и заради високите места, които избират, за да строят къщите си. Неслучайно символ на страната е двуглавият орел.
В България все още се знае малко за Албания, въпреки че двете страни имат много допирни точки през вековете. Също като нас албанците са преживeли 500 години турско робство. Природата там е разнообразна, както и нашата. А хората са горди и работливи, също като българите.
Една екскурзия в тази иначе неголяма страна може да разкрие пред чужденеца смайващи пейзажи. Това се дължи на факта, че планините се редуват една след друга. Високите алпийски върхове са символ на девствената природа в северната част на Албания - район, малко познат поради своята недостъпност. Малки и разпръснати са селата в тези студени места.
Поречието на река Дрин, която се извива от изток на запад към бреговете на Адриатическо море, открай време е ползвано за пътна връзка между вътрешните области на Балканския полуостров и крайбрежието. Сега там има добър път.
Югоизточната част на Албания е най-плодородна. Най-добро стопанство се развива в областта на град Корча. Земеделието е основен поминък от векове. Няма разлика във възрастта на работещите на полето - цялото семейство е ангажирано в изкарването на прехраната.
Безспорната прелест на страната е нейното Адриатическо крайбрежие. То се шири на цели 200 км от Шкодренското езеро до Вльорския залив. Заедно с Корченската котловина тази равнина е главният район на земеделие.
Равнините са една четвърт от площта на Албания. В тях обаче живее повече от половината население, тъй като обработваемите площи са повече и много по-плодородни. Южната част на Албания също предлага планински пейзажи, които почти докосват Йонийско море. Вероятно заради своя мек климат тази част е известна като “Албанската Ривиера".
Според една от теориите за произхода на името на Албания то идва от латинската дума “albus" - "бял" и се дължи на вечно покритите със сняг планински върхове. Това название е споменато за първи път през II в. сл. Хр. Името на народността също произлиза от този корен. Във византийски паметници е запазено названието “албанос", а страната - “Албанон". В други източници, предимно от Западна Европа, народът по тези земи е наричан arbaneses, а страната - Аrbanum, Аlbaniа.
За нашето село Арбанаси, разположено край старата столица Велико Търново, има предание. То гласи, че по времето на цар Иван Асен ІІ селото е било негова резиденция, в която по волята на жена му били заселени нейни роднини от албански произход. Тази легенда може и да няма реални исторически корени, но е факт, че названието “арбанаси" важи за албанците в повечето славянски исторически източници.
Гърците дават на страната името Арбания, а на нейния жител - арбанос. Турският език пък налага названието "арнаути", но то се е ползвало само в България и Русия.
Средновековните албанци наричали себе си аrber, Arberesh, а страната - Аrbena. Названия с подобен корен се срещат във възникналите през късното Средновековие албански поселения в южната част на Италия.
И до ден днешен в Албания най-лесно можете да се разберете на италиански. Особено в района на Адриатика - там италианският е като втори език за местните жители. Има представители на по-възрастното поколение, които успешно говорят руски, макар той да е доста далечен за албанците. С английски също навсякъде можете да се оправите. В страната този език е на особена почит. Всичко американско е издигнато в култ. В Тирана има площад, кръстен на Джордж Буш. Доларите обаче не са най-често срещаната валута. Повечето албанци, потърсили работа в чужбина, са в Европа. А най- много - в Италия. И понеже заработват в евро, това и изпращат на близките си. Почти във всяко населено място могат да ви разменят евро срещу местната валута - леки.
Може би Албания впечатлява деловия човек най-силно с това, че почти няма банки. Сред малкото чужди едната е българска - Първа инвестиционна. Банковото дело като цяло е слабо застъпено.
Проблем е електрификацията. Преди доста години Албания е изнасяла ток, но в последно време . се налага да внася, а потреблението постоянно расте.
Много надежди се възлагат на нефтопровода Бургас - Вльора. От него се очаква да създаде стабилност за Западните Балкани. А също и да даде работа на много албанци, които желаят да останат в родината си, а не да търсят препитание по света.
Кой знае защо, за Албания се говори като за изостанала страна. Това е доста едностранчиво твърдение. Да, вероятно стандартът на местните хора е далеч от високия европейски. Но нито се срещат забулени жени по улиците, нито пък някой ги третира като добитък, както се пише в някои западни издания. Истината е, че местните хора са особени по нрав, но изключително топлосърдечни, когато веднъж се сприятелиш. Те много обичат родината си и не говорят лоши неща за нея, както често правим ние, българите. Освен това в чужбина се поддържат един друг и си помагат - нещо, с което нашата общност зад граница не може да се похвали.
Битът на албанците е запазен такъв, какъвто е бил преди много години. Традициите тук са нещо свято. По европейски данни 70 % от населението са мюсюлмани, а според самите албанци мюсюлманското изповедание обхваща почти 90 % от жителите на страната. Обичаите се спазват такива, каквито са ги спазвали дедите им.
Историята е на особена почит. Запазените антични крепости са истинска изненада за европееца, който в повечето случаи няма представа какви реликви крие тази древна земя. Разкопките край крепостите показват, че на тези паметници на културата се гледа сериозно.
По Адриатика не е рядкост да видиш запазена архитектура, специфична за Италия. В планините пък изобилстват каменните къщи, край които шетат възрастни жени, облечени в черно. Младите обаче се обличат във всички цветове на дъгата и държат на спретнатия и модерен имидж.
Столицата Тирана е доста променена в последните години. Модерно строителство, луксозно обслужване, бизнес центрове и модерни хотели могат да се видят както тук, така и по 40-километровия път до Вльора.
Наричат Албания страна на орлите. Защо ли? Може би заради гордия дух на местните хора. Може би и заради високите места, които избират, за да строят къщите си. Неслучайно символ на страната е двуглавият орел.
Повечето забележителности са труднодостъпни. И макар че в последните години се строят пътища и се внасят по-модерни коли, придвижването е лукс категория. Затова пък навсякъде могат да се видят магарета - животното е на особена почит и широко се използва както в бита, така и в обслужването на туристите, желаещи да стигнат по някакъв начин до високите части на планините. Може би затова и природата е запазена от човешката небрежност и поквара. Осмелиш ли се да дойдеш веднъж, ще искаш отново и отново да гостуваш в страната на орлите.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
