 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.50, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Пазач на висините и страж на морето |
|
|
|
|
Белоглавият лешояд е “джъмбоджетът” на птичата ескадрила. Притежава величествен размах на крилете от 3 м, стремглаво полита надолу със скорост 120 км. За всички любители на тази рядка птица остров Црес е едно от най-интересните места за нейното наблюдение.
Някъде над Африка белоглав лешояд се сблъсква с военен самолет на височина 10 800 м. Зареял се е на тази възможно най-голяма височина за птиците, която е необичайна дори и за пътническите самолети. Там почти няма кислород, температурата пада под 50°С, но лешоядът е издържал и това.
Това става по време на петгодишното скитане на една от най-големите летящи птици. Тя се излюпва в ранна пролет на Црес, остров в северната част на Адриатическо море край град Риека. След четиримесечна подготовка за полет белоглавият лешояд (Gyps fulvus) поема по дългия път на порастването към Африка или още по-далече в Азия, за да се върне в родната си колония на някой от варнерските острови, най-често отново на Црес, където днес е регистрирана най-голямата концентрация на тези птици в Европа (освен в Испания). Тук намира брачен партньор, с който споделя остатъка от 50-те и повече години, колкото продължава животът му.
Белоглавият лешояд e “джъмбоджетът” на птичата ескадрила. Има величествен размах на крилата от три метра, стремглаво полита надолу със скорост 120 км, а заради елегантността и лекотата на полета му в Тибет и Персия още преди 5 хиляди години са го наричали “царска птица”.
Хърватският кондор се заселва на остров Црес много преди хората. Днес може да се види как кръжи над обширните, но бедни пасища на дивия и почти необитаем остров, по които стада овце пощипват трева, търсейки с поглед, осем пъти по-остър от човешкото зрение, загинали животни, които са единствената му храна. Присъства и в гръцката митология, където архипелагът, съставен от митичния Црес, Лошин и 36 островчета, морски скали и рифове, в антично време е наречен Абсиртиди, на името на брата на Медея Абсирт.
Црес е смесица от дива красота и пасторални пейзажи, девствени пасища и безкрайна мозайка от малки, грижливо обработени ниви, оградени от каменни дувари, уютни заливчета и остри, сурови скали. На много места на острова имате усещането, че се реете като птица във висините. Заставайки на върха на скалата Лубеница, висока 378 м, на западния бряг на острова, гледаща към открито море, оставате с впечатлението, че сте на върха на света, а на връх Сиса (650 м) се сдобивате с крила и се чувствате като митичния Икар преди полет: под краката ви няма земя, защото страховитата урва се спуска чак до морето, образувайки най-голямата стръмнина на адриатическите острови. Някъде по пътя между селището Предошчица и Мерага каменна пирамида край пътя ви напомня, че се намирате на 45-ия паралел и от северното преминавате в южното полукълбо.
За разлика от съседните острови Црес не е отстъпил пред туристите, все още остава независим и донякъде изолиран от света, екологично девствен и отдалечен от промишленото замърсяване, особено през последните две десетилетия, откакто местообитанията на цреския орел са обявени за орнитологически резервати. Всяко от петнадесетте градчета, села и поселища свидетелства за дългото четири хилядолетия пребиваване на човека на този остров, но с времето островитяните, някога почти всички овцевъди, се преселват в големите градове в търсене на по-добра работа и по-добър живот. С обезлюдяването изчезват и овцете, а с тях и белоглавият лешояд, за когото са единствената храна. Особено през последните стотина години, в които цивилизацията унищожава естествените му местообитания и се преминава от екстензивно към интензивно отглеждане на овце, а стадата вече не скитат свободно по пасищата и няма мърша както някога. Според проучванията в момента в Хърватия има между 250 и 300 мъжки и женски лешояди, от които половината живеят на остров Црес. От 1986 г. колониите им, заедно с тези на Kърк и Първич, са защитени от закона. В местността Орлец се намира хранилка и Орнитологическа станция, където учените наблюдават поведението на птиците.
А при хубаво време царските птици могат да се видят една друга на разстояние от невероятните 12 км и от 5 км височина да забележат, че се приближавате към гнездото им. Реейки се елегантно с мощно разперени крила високо над острова, белоглавият лешояд с един поглед обхваща целия Црес, царството на своите предци.
|
|
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
