 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.33, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Загреб: атмосфера европейска до последния детайл |
|
|
| Евелина Гечева |
|
Загреб - столицата на Република Хърватска, впечатлява от пръв поглед. Принадлежността му към Европа личи на всяка крачка. Още като кацнеш на летището, се респектираш от чистотата и реда, с които повечето балкански столици трудно могат да се похвалят. Жилищните сгради и площите между тях са подредени с любов и усет към красивото. По-крайните райони на Загреб по пътя между аерогарата и центъра донякъде са сходни със софийския квартал “Дружба”. Разликата е в по-олющените наши панели, в свободно растящите бурени и храсти, каквито в Загреб не могат да се видят. Осезателна разлика е и това, че загребското летище е на цели 18 километра от града. Самолетите не прелитат над ничия къща, както това се случва в близките до аеропорта на българската столица квартали.
Навлизайки в сърцето на града, дошлият за първи път се пита колко ли голямо ще да е влиянието на Германия и Австрия върху манталитета на хърватите, защото обли-кът на улиците и къщите го издава недвусмислено. Фасадите, тротоарите - всичко напомня характерната за Централна Европа подреденост. Не така строга, а по-скоро очарователно примамлива. Острите покриви на къщите и цветята по прозорците много приличат на тези в южната част на Австрия. От друга страна, в царящото спокойствие и в лишеното от нашенския хаос улично движение се долавя силно немско влияние. Човек изобщо не се чувства извън Европа, когато е в Загреб. Напротив, архитектурата наподобява характерния за цяла Централна Европа стил. Заради влиянието, оказано от Австро-Унгарската империя, през XIX в. градът е наричан “Малката Виена”. През него протяжно минава река Сава, дала вдъхновение на безброй музиканти и поети от цяла Европа.
Впрочем, в Загреб можете да се разберете отлично и на немски, и на английски език. Двата езика свободно се говорят и от сервитьорите, и от таксиметровите шофьори. За по-непретенциозните можем да кажем, че с хърватите всеки българин може спокойно да разговаря и без преводач. Езиците са доста близки и при нормална съсредоточеност в разговора без усилие ще проумеете ако не всяка дума, то поне основния смисъл.
В Загреб ни посреща слънчев ден, макар че температурите едва надхвърлят нулата. Въпреки студеното време хората не са намръщени. Минувачите се усмихват и спокойно ни изчакват да снимаме пред поредната забележителност, за да преминат по пътя си. Младеж и девойка любезно се отзовават на молбата ни да увековечат на кадър цялата българска група с наш фотоапарат. Пожелават ни всичко хубаво и продължават прегърнати.
Според нашите домакини градът е построен с предварително планирана архитектура, съчетаваща и събираща две средновековни селища - Капитол и Градец. Според плана парковете обкръжават града във формата на подкова. Легенда разказва, че името му идва от старохърватската дума “загреб”, която означава укрепление. Друго предание описва хърватски пълководец, който забил меч в земята, откъдето бликнал фонтан с вода. Водачът се обърнал към отряда с думите: “Загребвайте!”
Поемаме пак по старинните тесни улички. Хубавото на Загреб е това, че до всяка забележителност може да се стигне пеш. Хърватите тачат историята си. Спираме случайни хора, които без никакво колебание ни обясняват кой паметник чий е и какво означава за хърватите съответната личност.
Улиците и парковете са изумително чисти. В късния следобед, успоредно с падането на вечерния здрач, ги виждаме осветени - дори тези, които са отдалечени от центъра. Витрините на магазините също са стилно украсени. Не можем да устоим на изкушението и влизаме във всеки от тях. Намираме какви ли не сувенири - от плетени кошнички до автентични негърски фигурки. Магазините са като в лъскавата търговска част на София, цените са почти същите. Голяма част от търговските обекти обаче затварят рано - 16-17 часа. Вероятно и тук има известно немско влияние. Цените са в хърватски куни, но не е голям проблем да пазаруваш и в евро. Струва ни се малко скъпо, но вероятно така изглежда само за средностатистическия българин. Защото в Хърватска се стичат туристи от цял свят, които са много доволни от цените, а и от качеството на предлаганите услуги. Природата и особено крайморският туризъм привличат европейците, на които освен красоти се предлага и подобаващо обслужване.
В Загреб не видяхме нито една намръщена продавачка, нито пък такава, която да пуши в магазина. Никой не ни се скара, докато пипахме и разглеждахме дрехи и сувенири. Kлиентът е уважаван и ненатрапчиво обслужван. Цените на някои маркови стоки са до три пъти по-високи от тези в България. Според хърватските ни познати обаче стандартът на живот не е много висок. Въпреки това кръчмите са пълни в хладната привечер. Пред всяко заведение стои усмихнат и артистично облечен младеж, който ни кани да влезем. Чудим се как да отказваме - хората ни канят по начин, по който се кани на гости у дома. Любезността едва ли има само търговска цел. Усеща се, че самите хора са такива - гостоприемни и сърдечни.
Гледаме и се чудим как в Загреб са направили така, че трамваи спокойно минават през самия център, без да се усеща така познатото в София скърцане и гръмко трещене. Всички тротоари са снабдени със скосявания за инвалидни и детски колички. По улиците няма задръствания, няма паркирали на релсите коли, не ехтят клаксони на всяка крачка. Правилата се спазват. Включително и тези за чистота. Убеждаваме се, че хърватите обичат и родината, и държавата си. Грижата за общото благоденствие личи и по автомобилите - никой не кара толкова строшени коли, както в София. Няма го и познатият контраст - джип за стотина хиляди евро се мъдри до праисторическа лада. Местните хора карат среден клас коли, не се изхвърлят да блеснат със суперскъпо возило. Максималната видима възраст на повечето коли е около десетина години. Шофьорите чинно си спират на всеки светофар, никой не си и помисля да нарушава правилата, няма викове и обиди. Неволно си задаваме въпроса колко години ще бъдат необходими на българските автомобилисти да достигнат манталитета на хърватските.
Апропо, централната гара на Хърватска е в самия център на Загреб, но така е построена, че нито се чува специфичният железопътен грохот, нито се вият някакви черни пушеци и отровни миризми, с които всеки българин би асоциирал свързан с железниците обект. Ако човек не знае, че това е вход на гара, може да го оприличи на културен институт. В близост се намира един от многобройните живописни загребски шадравани - с чиста зеленикава вода, без помен от тинята на софийската Ариана, примерно.
Когато хърватите са строили своята столица, не са оставяли по два-три метра ширина за улиците, както е в София. Разстоянието между сградите е достатъчно широко, а те следват един и същи стил. Научаваме, че е забранено в един квартал да има една до друга ниска и висока сграда. Естетиката е съчетана с уважението към обитателите на съседните постройки.
В старата част на столицата видяхме как са запазени всички ниски сгради, сред които има и по на 300 години. Част от тях са барове, други - магазини, но има и живеещи тук хора. С носталгия по живота отпреди два века се снимаме до автентичен уличен фенер.
Освен запазената старинна архитектура в Загреб съществува и ново строителство. Паметниците на исторически личности са безупречно поддържани. Пък и едва ли ще му мине на някого през ум да посегне на национална светиня. Около монументите пък има перфектно поддържани зелени площи.
Безспорната забележителност на Загреб е катедралата “Успение Богородично”. Тя се вижда от всяко кътче на столицата. Характерните готически остри върхове са осветени, както и площадът пред храма. Правим неуспешни опити да я заснемем от различни ракурси, отказваме се и решаваме да влезем вътре. Тече вечерната служба, хора влизат и излизат. Хърватите са традиционалисти и много почитат католическата религия, която е част от тяхната ценностна система. Самата катедрала е добре поддържана и се реставрира отвън.
Уникалната атмосфера на Загреб пленява и оставя усещането, че градът е отлично място за живеене. Не просто за кариера, не само за кипящ делови живот, но и за прекарване на дните - от младостта до старостта.
През 2004 г. милионният Загреб навърши 910 години. В околностите на града е местността Загорие, на чиито романтични зелени хълмове стоят като инкрустирани старинните замъци “Вараждин”, “Марушевац” и най-големият в Хърватска - “Кленовик”. Гордост за столичани са многобройните минерални извори. В Kрапински топлице е известният воден комплекс от басейни с топла минерална вода. Високо над столицата е планината Медвеница, защитен природен парк и любимо място за отдих както на местните жители, така и на много туристи.
Разхождаме се и не вярваме, че Загреб е обстрелван с ракети през 1995 г. Възстановяването е било бързо и успешно - следите се напълно заличени. Човек спокойно може да се наслади на културното наследство на хърватската столица. Най-важен е Археологическият музей с известната египетска колекция. В нея са включени древни етруски надписи и египетски мумии. Не е за пропускане и Музеят на Мимара. Там можете да видите творби на Ел Греко, Реноар и Веласкес. Експонатите са събрани от известния меценат Анте Топич Мимара и са дарени на хърватската държава след неговата смърт. Грехота е да се пропусне този музей, който се нарежда сред най-добрите европейски галерии.
Хърватите носят изкуството в сърцата си. Столицата е културно средище в буквалния смисъл на думата. Тук се провеждат Световният фестивал на анимационните филми, Музикалното биенале, Световният фестивал за авангардна музика. Филхармоничният фестивал на града и Седмицата на модерните танци са популярни също колкото Международния фестивал на модерния театър.
Цялата прелест на Загреб може да видите, защото не е нужно да гледате в краката си. Няма опасност да се спънете в стърчащи железа, стари капаци на шахти или просто изоставени дупки. Имате идеалната възможност да се насладите напълно на един действително европейски град. Най-шарен и пъстър в него е пазарът. Минавайки през него, пресмятаме, че етикетите на стоките не са много по-различни, отколкото в България. За някои е дори обратното. И много се надяваме, че съвсем скоро няма да пресмятаме цените от куни в левове и обратно, а ще пазаруваме само в евро - и в София, и в Загреб.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
