 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.2, година XIII, 2006г. |
|
 |
| Проф. д-р Хилде Фай в Белоградчик |
Проф. д-р Хилде Фай е родена в гр. Любек, Шлезвиг-Холщайн, Германия.
Завършва в гр. Оснабрюк - Католически колеж към Ордена на францисканите.
След това завършва актьорско майсторство в Аугсбург, Мюнхен и Хамбург.
Следва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и защитава дисертация на тема "Пенчо Славейков и немската литература".
Авторка е на многобройни българистични изследвания и публикации в България, Австрия и Германия, по-голяма част от които са посветени на нови и малко известни области на немско-българските културни и литературни връзки и взаимоотношения.
Освен научният й труд "Пенчо Славейков и немската литература" (издание на БАН), голямо значение имат и нейните студии: "Хайнрих Хайне в развитието на българската литература - Любен Каравелов и Хайнрих Хайне" (1980), "Спиридон Палаузов и Якоб Филип Фалмерайер" (1980), "Герхард Геземан и българската литература" (1984), "Петър Мутафчиев и Аугуст Хайзенберг", "Франц Дьолгер и Петър Мутафчиев" (1988), "Иван Шишманов и Карл Крумбахер" (1985), "Гео Милев, Пенчо Славейков и немските поетеси - Анна Ритер, Текла Линген, Мария-Евгения деле Грация" (1987), "Хайнрих Хайне и Жул Паскин" (1994), "Пенчо Славейков и Лайпциг" (1996), "Хайнрих Хайне и Пенчо Славейков" (1996), "Кървава песен в преводите на немски език" (1996), "Българско културно наследство в Германия - Григорий Цамблак" (1981), "Григорий Цамблак на Констанцкия събор" (1983), "Мисията на Св. Методий и митрополит Григорий Цамблак в Германия" (1985), "Речта на Григорий Цамблак пред Констанцкия събор" (1986) и др.
Тези студии и други трудове разкриват качествата на проф. д-р Хилде Фай като българистка и изтъкнат учен, който разглежда проблемите върху широка сравнителна основа, използвайки най-добрите постижения на съвременната наука. Тя познава отлично методологията на сравнителното литературознание, на съвременната социология и психология на творческия процес.
Проф. д-р Хилде Фай участва в редица международни конгреси и симпозиуми, посветени на немско-българските отношения.
Тя не само познава, но цени и обича българската литература и прави всичко, за да запознае немскоезичния читател с нейните духовни ценности. Това определя и двете основни линии в нейната дейност, като българист - от една страна, са преводите на произведения на българската литература и народното творчество и изнасяне на лекции в Германия, а от друга - научни изследвания на българо-немските и европейски литературни и културни връзки и взаимоотношения.
След проф. Георг Адам ? известен немски преводач, проф. д-р Хилде Фай е най-активният българист, превела и популяризирала българския фолклор в Германия и косвено в немскоезичните страни.
Нейният принос в трудовете й като откривател на много литературни писмени паметници на българската и славянската култура е високо ценен и признат от изтъкнати български и чужди учени.
От 1979 г. е член на Съюза на писателите и преводачите, както и на Съюза на научните работници в Германия.
През 1986 г. за особените й заслуги към Република България проф. д-р Хилде Фай получава почетно българско гражданство.
В 1996 г. получава Славейкова награда за големия й принос в изследването на духовния феномен Пенчо Славейков и за цялостното й присъствие в съвременната българска култура.
През 1998 г. е наградена с орден "Мадарски конник" - I степен за особено големите й заслуги за развитието на българо-немските отношения в областта на културата и за популяризирането на българската култура в Германия.
В 1991 г. проф. д-р Хилде Фай учредява и съдебно регистрира в Германия Международно немско-българско културно дружество с научен център, а през 1995 г. в София - Международна фондация "Европейски форум", на които тя е председател.
"Нищо не е в състояние да помрачи желанието ми да работя за България, освен ако някой си позволи обида към моята национална принадлежност и религия."
- Проф. Фай, кога за първи път дойдохте в България и как се решихте да напуснете уютната и живописна Германия и да живеете в една не така подредена страна?
- Всъщност първото ми запознаване с вашата страна стана в библиотеката на моя баща - актьор и скулптор, основател на театъра в Любек. В неговата огромна сбирка попаднах на сборника на Пенчо Славейков "Български народни песни и приказки", преведени от Георг Адам.
България ми даде много. Българските лекари и българският климат ми върнаха здравето, а това значи всичко. Има отделни неща, които ме нараняват, но това не е България и българите. Никога не трябва да бъркаме момента, когато нещата стигат естествения си край. Често ме питат, ако трябва да започна живота си отново, дали бих го променила? Аз съм вярваща и каквото е рекъл Господ, това ще бъде. Сигурно тази мисия ми е предопределена. Така е трябвало да стане - да се разболея тежко, да попадна на български лекари да ме лекуват, да оздравея тук в България, да уча тук и да работя за България. Да, аз много обичам България, с всичките й трудности, с всичките й недостатъци, с всичките обиди, които съм понесла. Чудно красива страна. Обичам хората й, защото са сърдечни и топли, богатия и мелодичен език, природата й. Когато ми е мъчно за Германия, се качвам на Мальовица. Когато ми стане още по-мъчно - пътувам до Черно море, защото съм родом от Любек на Балтийско море.
- Ще споделите ли как стигнахте до Вашите открития около личността на Григорий Цамблак? Беше ли планирана от Вас работата в тази насока?
- Поводът беше честването на 1300 години от създаването на българската държава. Преди това участвах в много международни конференции и предстоеше едно сериозно изпитание - Първият конгрес по българистика. Имах вече натрупан опит в научни изследвания и издирване на архивни материали за немско-българските културни връзки и взаимоотношения - като се започне от Пенчо Славейков, Гео Милев, Петър Мутафчиев, Спиридон Палаузов, Димитър Мутeв и много други личности (учени, писатели, музиканти, художници, театрали), които са били в Германия, оставили са следи и са взели със себе си най-доброто оттам. И така, по пътя на мойте изследвания стигнах до хрониките на Констанцкия събор и Григорий Цамблак.
- На какво се дължи Вашият интерес към българската култура и решението да създадете Фондация "Европейски форум" ?
- Живеейки в България и слушайки за Хайне, Гьоте, Шилер и връзката им с български писатели, взех решение да създадем организация, която да развива съвременен диалог и да задълбочава немско-българските литературни и културни взаимоотношения, защото двете страни са свързани исторически от векове. Гордея се с това, което Германия е допринесла за европейската цивилизация, гордея се, когато слушам великолепното изпълнение на Бетовенови творби от Софийската филхармония, приятно ми е, че много българи - млади и стари, говорят немски език.
Българинът е пословично работлив, природно интелигентен, невероятно талантлив и заедно с това толкова чувствителен и раним. Нужно му е малко повече самочувствие, и има право на това.
Именно това е целта на нашата организация - да покаже българското изкуство и култура извън пределите на България и по този начин да повдигне самочувствието на българските творци, че въпреки материалната бедност, те със своя талант са високо ценени в Европа. И смятам, че в тези 15 години успяхме да постигнем много за тази цел.
Бих искала да кажа, че в днешно време, когато Европа търси пътищата към своята интеграция, културните и научните общувания, взаимното опознаване и обогатяване на културите на всички европейски народи са особено необходими.
- През всичките тези години сте минали доста препятствия, свързани с дейността на фондацията. Ще споделите ли от какво естество бяха и не помрачиха ли те Вашето желание да работите за българската култура?
- Нищо не е в състояние да помрачи желанието ми да работя за България, освен ако някой си позволи обида към моята национална принадлежност и религия.
- Какви са бъдещите планове на фондацията?
- Зависят от бъдещото развитие на България.
- Кои са онези черти на обществото, отражение може би на българския характер, които смятате, че ни тежат като воденичен камък и не ни дават да изплуваме над средното ниво - невежествето?
- Не бих искала да коментирам този въпрос. Мога да кажа само, че невежеството не е основната пречка и най-малко за българите може да се каже, че са невежи.
- Какво пречи на България да има световноизвестни художници, писатели, артисти, композитори, философи като други държави - Франция, Германия, Англия, Русия, Испания, Италия и т. н. Дали защото сме малко, дали защото се намираме в периферията на Европа, дали защото езикът ни не е световен, дали поради липса на средства? Въобще как според Вас се създава един наистина световноизвестен творец - той е просто самороден талант или и държавата, обществото, средата играят роля в неговото формиране и популяризиране?
- България има световноизвестни творци, но има и българска поговорка, която гласи, "...че никой не е светец в своята родина". Все ще се намери някой да го оплюе. Както знаете, Пенчо Славейков беше предложен от Алфред Йенсен за Нобелова награда, и ако не беше неговата кончина в Италия, щеше да я получи. На негово място беше награден Герхард Хауптман. Дълбоко вярвам, че в близко бъдеще България ще има Нобелист.
- Кои от българските творци поставяте на първо място в листата на най-значимите днес тук и в европейски мащаб?
- Те не са малко. Тези, които "някои" искат да не ги познава младото поколение, и тези "някои", които те искат да бъдат забравени, но те отдавна са се наложили като истински духовни мостове в евро пейската култура. Благодарение на тях аз обикнах България.
- Кои са Вашите мечти за бъдещето и девизът, от който се ръководите?
- Девизът на Фондацията е избран от нашия екип, цитат от Константин Иречек, и е и мой девиз: "...Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."
|
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
| горе |
|
|
|
|
