 |
|
| ДОСИЕ |
стр.9, бр.1, година XVIII, 2011г. |
|
|
Двустранни отношения между Република България и Кралство Норвегия |
|
|
| |
|
За мнозина днес звучи странно, че две така отдалечени една от друга страни като Норвегия и България са имали взаимоотношения още от епохата на Средновековието. За съжаление няма запазени български източници за двустранните отношения между двете страни от онова време. Има информация само в норвежки писмени паметници - саги, митология, хроники, биографии на крале, надписи на камък или дърво на старонорвежки език, пътеписи и устни паметници - предания и легенди.
В освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. са участвали и норвежките офицери Софус Кристенсен и Гюнар Флуд. Софус Кристенсен стигнал чак до Сан Стефано, където участвал в тържествения парад по случай подписването на мирния договор. По време на военните действия той изпраща от България репортажи, които се публикуват в норвежкия печат. Гюнар Флуд е участвал в обсадата на Плевен и Видин. За приноса си към победата е отличен на два пъти. По време на войната два норвежки кораба превозват провизии и руски войски.
Отношенията между Норвегия и България след Освобождението на страната ни от османско робство са предимно търговски. България изнася главно жито и вино. През 1900 г. в Цариград между България и Швеция се подписва споразумение за "най-облагодетелствана нация в областта на търговията", което по-късно се простира и върху норвежките стоки. По-нататъшно развитие бележат и консулските връзки между двете страни. Въпреки ограничената политическа независимост на нашата страна след Берлинския договор от 1878 г. при пълен държавен суверенитет на Норвегия след 1905 г., когато тя става изцяло независима самостоятелна държава, двустранните отношения се развиват активно. Официалните дипломатически отношения между двете страни датират от 1906 г., когато в Министерството на външните работи на Норвегия се получило писмо от българския министър на външните работи, предлагащо двустранните връзки да се поддържат чрез легациите на двете страни в Берлин. На 20 април 1918 г. в Осло е акредитиран български дипломатически представител, със седалище в Стокхолм. Но и в условията на отсъствие на разменени дипломатически представителства двустранните отношения се развиват в положителна насока. Постигат се договорености за уреждане на търговски и други въпроси.
Демократичните промени в България след 1989 г., нейната ориентация към евроатлантическите политически, икономически и военни структури създадоха условия двете страни да преминат към нов етап в развитието на двустранните им отношения. През 1996 г. Норвегия възстанови своето Генерално консулство в София, което се помещаваше в сградата на Посолството на Швеция. След 1997 г. норвежките посланици Гюнар Линдеман и Арнт Риндал, със седалище в Букурещ, бяха акредитирани и в София. През 2001 г. беше открито Норвежко посолство в София. Като посланик беше изпратен Н. Пр. Ролф Балцерсен, който връчи акредитивните си писма на 28 ноември 2001 г. Успоредно с политическите отношения възходящо развитие бележат търговско-икономическите, културните и образователните връзки.
ПОДПИСАНИ СПОГОДБИ МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ:
- Спогодба за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата от 24 август 1981г.
- Спогодба за сътрудничество в областта на туризма от 21 август 1981 г.
- Спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата от 1 април 1989 г.
- Споразумение между министерствата на отбраната за взаимен контакт и сътрудничество в областта на отбраната от 29 април 1998 г.
- Споразумение за реадмисия. Подписано на 16 декември 1998 г.
- Споразумение между правителствата на България и Кралство Норвегия за взаимна защита на обменяната класифицирана информация от 6 ноември 2006 г.
- Споразумение между министерствата на вътрешните работи на България и Кралство Норвегия за полицейско сътрудничество (подписано на 30 август 2006 г.)
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И СПОРТА
Двустранните отношения в областта на културата и образованието се развиват на базата на сключената през 1980 г. Спогодба за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата и на подписваните тригодишни програми. Редовната размяна на участници в летните курсове съответно по български и норвежки език е най-утвърдената форма на сътрудничество в тази област.
През последните години броят на приетите български студенти в държавни висши училища в Кралство Норвегия е около 30 души.
В Норвегия пребивават постоянно или временно около 1500 български граждани. През март 1993 г. в Осло е основана Българска православна църковна община. Съществува и Дружество за приятелство Норвегия-България, което организира периодично благотворителни акции за подпомагане на домове за сираци в България.
Последните няколко години са особено важни в двустранните отношения между Република България и Кралство Норвегия.
В края на 2002 г. България получи покана за присъединяване, а през 2004 г. беше приета за член на НАТО, между чиито съоснователи е и Кралство Норвегия.
През 2006 г. се навършиха 100 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни и в същата година българският президент Георги Първанов направи държавно посещение в Кралство Норвегия, което беше първо по рода си в историята на българско-норвежките отношения и постави на качествено нова основа традиционното приятелство между двата народа.
От началото на 2007 г. Република България е пълноправен член на ЕС, а няколко месеца по-късно тя се присъедини и към Европейското икономическо пространство, където членува и Кралство Норвегия. Това на практика премахва всички търговско-икономически бариери между двете страни и осигурява достъп на Република България до финансовия механизъм, чрез който Норвегия финансира проекти на българска територия, насочени към преодоляването на съществуващите различия между новите и досегашните страни - членки.
През 2007 г. беше учредено Българо-норвежкото дружество, което за първи път организира съвместно честване на норвежкия Ден на конституцията - 17 май, и на българския Ден на славянската писменост и култура - 24 май.
Предстои да се разкриват нови възможности за по-нататъшно развитие и задълбочаване на икономическите и партньорски отношения между двата приятелски народа.
|
|
| "Европа 2001", по материали на МВнР на Република България |
|
| горе |
|
|
|
|
