 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.27, бр.1, година XVIII, 2011г. |
|
|
На север към сърцето |
|
|
| Пътепис Деница Каменова |
|
"Северен път" или "Път към Севера" - това означава на старонорвежки името Норвегия. Етимологията на имената никога не е случайна. В нея са скрити душата на името, посланието му, неговата енергия.
И ако посетителят на Норвегия за миг си позволи да загърби предразсъдъците и поеме на Север, то тогава той наистина има неповторимия шанс по Пътя да се срещне със Сърцето си.
Ние, представителите на южните народи, често имаме навика да подценяваме Севера. Струва ни се студен, скован, неемоционален, скучен, твърде подреден и разсъдлив. Вярваме, че му липсва живот, няма радост. Ако заминавате за Норвегия, натоварили в куфара си тези представи, то тогава рискувате да изпуснете едно удивително приключение на духа. Или да бъдете напълно шокирани. Защото в тази малка и уютна северна страна ще намерите всичко друго, но не и скука и липса на радост. Тялото ви може и да усети студ, но ако сте достатъчно отворени, сърцето ви ще се сгрее от пейзажите на норвежката природа.
Преди да започнете пътешествието си, все пак трябва да сте наясно с коя Норвегия искате да се срещнете - лятната или зимната. Защото двете представят напълно различни картини и преживявания. Моята любима е есенната - на дългата нощ и ярките жълти листа на Осло, на студа на фиордите и топлината на карираните перденца на ресторантите и къщите, на студения дъжд и сгряващото слънце - така есенната Норвегия подсилва усещането ми за пълнота и ме спасява от страха, че ще пропусна да се насладя на нещо от нея.
Истината е, че Усещането за Норвегия започна далеч преди самата Норвегия. Започна още на летището в Прага, където чаках полета за Берген - вторият по големина град в страната. Наблюдавах, предварително уплашена от предразсъдъците си, събиращите се в чакалнята норвежци и търсех студенината в тях, очаквах да бъда изключена от групата. Със своята непринудена, но и ненатрапваща се и ненарушаваща личното ми пространство дружелюбност те обаче се потрудиха да поочукат стереотипите ми. В самолета двамата седящи до мен възрастни норвежци окончателно разбиха предварителните ми очаквания. Разпитаха ме деликатно, погрижиха се за мен, увериха се, че зная как да си поръчам такси и да стигна до хотела, че съм добре и се чувствам уютно. И, за разлика от нашата балканска любезност, точно в този момент деликатно се оттеглиха от разговора и ме оставиха насаме с книгата ми.
През есента в Осло ръката на природата докосва първо жълтото на листата. Протяга се към техните отражения във водите на парка "Вигелан". Безброй са забележителностите на северния град, но магията, пресъздадена от скулптора Гюстав Вигелан, остава неповторима и съчетаваща несъчетаемото - свобода и ред, вода и камък, рози и метал, дух и материя. Може да бродите по подредените алеи, да наблюдавате езерата, да съзерцавате розите, да минавате покрай десетките скулптури, да изкачвате стъпалата към върха - в парка "Вигелан" или усещате магията на единството между човек и природа, или не, или се отваряте за песента на сътвореното от камъка и цветята, или го пропускате и пред очите ви се разкрива единствено "поредният парк в поредната столица".
"Поредната столица" Осло обаче създава неповторимо усещане за трудолюбивост и покой, традиция и надежда. Улиците са чисти, там, където има листа, човек е с усещането, че са оставени умишлено, като част от пейзажа. Най-новата гордост на Осло - операта, е отвоювана от морето. Градът умее да приютява Нобелови церемонии и татковци, бутащи колички с бебета, умее да подслонява в една и съща сграда министерства и модни дизайнерски брандове, знае как да гледа към бъдещето и да черпи сили от миналото си.
Осло знае как да се радва на своя Музей на викингските кораби. Скромно. Насочвате се към покрайнините на града. Преминавате през подредената красота на къщите с градини и стигате до него - не както сте го очаквали, помпозен и лъскав. Той ви посреща скромен отвън, сумрачен отвътре, с няколко кораба и още толкова викингски принадлежности вътре. Няма кич, няма показност. Има усещане. Или чувствате със сърцето си показаното, или го пропускате. Или приемате урока на древните викинги по неповторима съчетаемост между дух и войнственост, сила и организация, свобода и любов, или ги пропускате.
Няма как да пропуснете урока по подреденост обаче. Тя няма как да бъде отмината дори и от разсеян и склонен да се губи човек като мен. Логиката в изграждането на градовете, устройството на музеите, графика на градския транспорт е неповторима. Всичко в Норвегия сякаш е измислено, за да направи живота по-лесен и логичен. И прагматичен. И екологично отговорен. И мислещ за бъдещето. Но тук пак рискуваме да опрем до клишетата, макар и позитивни. Защото може би всеки свързва Норвегия именно с последните определения.
Колкото до Осло - чудех се през цялото време защо се чувствам толкова добре и спокойно в него. Докато разхождащата се с мен словенка не формулира мислите ми по-ясно и от мен самата - тук някак си не се чувстваш застрашен. Чувство, което все повече ми липсва в съвременните големи градове и което е наистина прекрасно! Един невероятен букет от бъдеще и традиция, сигурност и вълнение, викинги и море, природа и музеи, откривателство и спокойствие, тролове и зелено, любов и умиротворение. Усещане, което Норвегия предлага с пълни шепи.
МОНГСТА
Ако сте типичен турист, сигурно няма да ви се наложи да попътувате до Монгста, близо до Берген. Имайки възможността да посетя тази ключова за петролната промишленост на Норвегия рафинерия обаче, аз се радвах най-вече на безценния дар да пътувам сред природата на тази страна, да усещам не само с очите, но и с цялата си душа нейните фиорди. Идеята да излезеш от хотела в 9 сутринта и навън да е тъмно звучи наистина депресиращо. Гледката на ръсещия дъжд и облечените в непромокаеми дрехи хора не подтиква много към разсънване, откритие и романтика.
Не се предавайте обаче. Норвегия е страна на изпитанията и наградите. И ако съумеете да преодолеете себе си, депресията и стереотипите, наградата наистина си заслужава. Защото няма нищо, което да може да се сравни с усещането, което дарява пътят от Берген до Монгста. Едно истинско потапяне в дълбините и извисяване във висините пътуване. Отляво - море, фиорди, опасност. Отдясно - планини, вечно влажна растителност, заскрежени върхове. Сякаш цялата природа се е съюзила, за да ви отведе навътре във вас самите - в размисъл, усещания, мечтания. Усещания за затъмненото от мъглата зелено, за натежалото от очаквания небе, за вашето тяло и мечти. Усещания за нашепвани мъдрости от древни богове и невидимо присъствие на непобедими войни. Една древна магия, която продължава да бъде изживявана отново и отново - до безкрай. Една магия, която все пак може да се докосне с ръка.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
