архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЕВРОПЕЙЦИ стр.53, бр.1, година XIV, 2007г. Гръцки личности за ЕВРОПА ЕЛ ГРЕКО (1541-1614)    Ел Греко е роден през 1541 г. на о. Крит, по това време част от Венецианската република. На 26 години заминава за Венеция да учи. През 1570 г. пътува за Рим, където отваря свое ателие, там обогатява стила си с елементи на маниеризма и венецианския ренесанс. През 1577 г. имигрира в Толедо, Испания, където работи и живее до края на живота си. Ел Греко е смятан за предшественик на кубизма и експрeсионизма. Работите му, наситени с драматизъм, са вдъхновявали творци като Никос Казандзакис и Рилке. Той е смятан от учените за индивидуалист художник, което прави трудно причисляването му към която и да е конвенционална школа. Неговият стил се характеризира със сливане на византийската традиция със западната цивилизация. Първоначалното образование на художника включва иконопис, древногръцки и латински език. Смята се, че е бил кръстен в православната вяра, въпреки влиянието върху творчеството му да е предимно от романокатолическа Испания и неговото признание в завещанието му, че счита себе си за ревностен католик. По времето, когато Ел Греко пристига в Рим, Микеланджело и Рафаел са вече мъртви, но тяхното въздействие върху младите таланти продължава да е ненадминато. Все пак Ел Греко се опитва да наложи свои индивидуален стил и дори критикува изображенията на Микеланджело в Сикстинската капела. И тук идва парадоксът, защото по мнение на критиците той се е учел в стила си предимно от него. Заради своите крайни изказвания Греко предизвиква вражда към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а после за Толедо, който по това време е считан за религиозна столица на Испания. Годините 1597-1607, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко големи поръчки за ателието си, където работи със своя помощник - италианския художник Франсиско Пребосте. Между тях са изографисването на олтара на параклиса “Сан Хосе” в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата “Свети Йоан Кръстител” в Толедо. Живее с Жеронима де лас Куевас, без да се жени за нея, от която има син Хорхе Мануел. По време на отпадането на поръчката за болница “Тавера” Ел Греко се разболява сериозно, прави сина си наследник на неговата воля и на 7 април 1614 г. умира. Погребан е в църквата “Санто Доминго ел Антигуа”.    Харктерно за стила на Греко е неговото верую, че цветът има по-голямо значение от формата, както и светлината, и че драматизмът е по-важен от описанието. Стилът му оказва голямо влияние върху художници като Делакроа, Мане и Сезан, по-късно Джаксън Полък. КОНСТАНТИНОС КАВАФИС (1863-1933)    Константинос Кавафис е роден на 29 април 1863 г. в Александрия, Египет. Световноизвестен поет, един от най-големите гръцки поети, считан е за скептик и неопаганист. В поезията си разработва с критичен поглед теми, свързани с християнството, патриотизма и хомосексуалността. Публикува 154 стихотворения, но дузина остават недовършени. Най-важните си стихове написва след навършване на 40 години. Баща му е бил проспериращ търговец с английско гражданство. След смъртта му Кавафис живее временно със семейството си в Ливърпул, но се завръща в Египет след икономическата криза през 1876 г. Смутовете през 1882 г. отново принуждават семейството да се премести, този път в Истанбул. През 1885 г. Кавафис се установява окончателно в Египет. Работи първо като журналист, а по-късно като чиновник в Египетското министерство по социалните работи в продължение на 30 години. Египет е Британски протекторат до 1926 г. От 1891 до 1904 г. публикува поезията си само под формата на диплянки, главно за своите приятели от гръцката диаспора. През 1903 г. е представен официално пред поетичните кръгове в Гърция, но те не го признават, поради различността му от модерния за онова време модел на литература. Чак 20 години по-късно поезията му бива преоткрита от нихилистичния поет Кариотакис. Кавафис умира от рак на ларинкса през 1933 г. на 70-годишна възраст.    Като поет Кавафис е изключителен перфекционист и стилист, голяма част от красотата на неговите стихове се губи при превода. Стихотворенията му са комбинация от изключителни познания в областта на историята, ерудизъм и лични преживявания. Той е преведен на десетки езици в света и изучаван във всички големи университети. Считан е за един от най-големите световни поети на всички времена. ГЕОРГИОС СЕФЕРИС (1900-1971)    Пионерът на гръцкия поетичен модернизъм Георгиос Сеферис е роден през 1900 г. в Урла, близо до Смирна в Мала Азия. През 1914 г. семейството се премества в Атина. Сеферис получава юридическо образование в Париж и започва дипломатическа кариера. През 1931 г. издава първата си стихосбирка “Завой”, която е смятана за повратна и отправна точка в поетичната гръцка традиция. Поет с будна гражданска съвест, той не е безразличен към съдбата на родината си и по време на режима на полковниците публикува в Гърция и чужбина “Възвание” срещу диктатурата.    През 1963 г. е удостоен с Нобелова награда за литература и става първият гръцки нобелист. Наричат Сеферис “поет между Изтока и Запада”. В своята реч при получаване на наградата, позовавайки се на легендата за Сфинкса и отговора на Едип - човека, който довежда до унищожаването на звяра, Сеферис заключава: “Има толкова зверове за убиване в днешния свят. Нека мислим за отговора на Едип.” Това е негово верую през целия му живот. В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, най-често - Одисей, който му е много близък. Влияние върху творчеството му оказват Пол Валери, Стефан Маларме, Томас Стърн Елиът, Кавафис, Езра Паунд, някои от тях той превежда на гръцки. С поетичното си творчество Сеферис се нарежда до най-големите модернисти на XX в.    На погребението му през 1973 г. тълпи от хора следват ковчега, пеейки песни по негови стихове и с музика на Микис Теодоракис. КОНСТАНТИНОС КАРАМАНЛИС (1907-1998)    Константинос Караманлис е роден през 1907 г. в юпкьой, тогава в пределите на Османската импeрия, днес Проти, Гърция. Става гръцки гражданин през 1913 г., след като Македония е освободена в резултат на Втората Балканска война. След детството си, прекарано в Македония, заминава за Атина да учи право. Практикува право в Серес, влизайки в политиката като член на консервативната Партия на народа. На 28 години е избран за депутат в парламента на последните избори преди Втората световна война. Поради здравословни причини не взема участие в Гръко-италианската война. След войната Караманлис се издига бързо в политиката. Става министър по заетостта и по-късно - социален министър. Той получава заслужени адмирации от американското посолство за ефективността, с която изгражда пътната инфраструктура, и администрира американските програми за подпомагане на страната. След смъртта на тогавашния министър-председател Александрос Папагос американският посланик успява да убеди гръцкия цар да посочи младия Караманлис за министър-председател. Така, за първи път в поста си на министър-председател Караманлис встъпва през 1955 г. от името на Национален радикален съюз. Едно от първите му действия като министър-председател е да даде пълни избирателни права на жените, в резултат на което в три последователни години - 1956, 1958, 1961, той печели солидно мнозинство на изборите. През 1959 г. огласява 5-годишен план за гръцката икономика, поставяйки ударение на развитието на селското стопанство, промишлената продукция, на инвестиции в инфраструктурата и промоция на туризма. В политически план Караманлис изоставя стартегията на предишното правителство за обединение на Гърция и Кипър в полза на независимостта на Кипър. През 1958 г. неговото правителство се ангажира с преговори с Обединеното кралство и Турция, които приключват с Цюрихското споразумение като база за независимостта на Кипър. През 1959 г. планът е ратифициран в Лондон от Макариос III. Друга голяма заслуга на Караманлис като министър-председател и на неговия кабинет е силното лоби, което създава за асоциирането на Гърция към Европейската икономическа общност през 1961 г. Този ход има голям ефект върху приключването на гръцката икономическа изолация и скъсването й с икономическата и политическата зависимост с икономиката на САЩ и военната помощ по линия на НАТО. През 1984 г. страната получава като резултат пълноправно членство в ЕИО, като Гърция е субсидирана с финансови помощи в размер на 300 млн. долара през периода 1962-1972. Караманлис след края на диктатурата в Гърция легализира Гръцката комунистическа партия, успява да се справи със служители на диктатурата, като ги изхвърля от властови позиции и създава партията Нова демокрация. Спечелването на изборите е последвано от преминаването на Гърция от монархическа към парламентарна форма на управление, обявяването на Гърция за република и приемането на Новата конституция на страната през 1975 г. През 1980 г. Караманлис е избран за президент на страната и втори път - през 1990 г. Караманлис напуска политиката през 1995 г., след като повече от 6 десетилетия е бил на политическата сцена, спечелвайки пет парламентарни избори, бидейки общо 14 години министър-председател и 10 години президент на Гърция. Считан за пионер на евроинтеграцията на Гърция, той е награден с множество европейски престижни отличия, които завещава на създадената от него фондация “Караманлис”. През 1998 г. след кратко боледуване араманлис умира на 91-годишна възраст. Председател на партия Нова демокрация става неговият племенник Костас Караманлис, който е министър-председател на страната от 2004 г. ОДИСЕАС ЕЛИТИС (1911-1996)    Одисеас Елитис е вторият гръцки поет, удостоен с Нобелова награда. Той е роден в Ираклион на о. Крит. Поезията на Елитис като цяло описва борбата на съвременния човек за свобода и градивност. Нобелова награда за литература получава за поемата си “Достойно Ест”, която е модерен епос на гръцката история и култура и православието. За творчеството му Микис Теодоракис пише: “Елитис доказа, че красотата може да съществува дори в свят на сделки и неистини.”    В речта си пред Шведската академия при церемонията по връчване на Нобеловата награда Елитис казва: “В дълбоката си същност материалният свят представлява просто куп суров материал. От това дали сме добри, или лоши архитекти ще зависи крайният резултат: въпреки всичко, нашата съдба е в собствените ни ръце.” МАРИЯ КАЛАС (1923-1977)    Мария Калас, най-великата измежду оперните певици на XX в., е родена в Америка, Ню Йорк, в семейството на гръцки емигранти. На 13 години се връща в Гърция и получава музикалното си образование в Атинската консерватория. Дебютира в ролята на Тоска в Атина през 1941 г. Нейният глас се отличава с недостижим диапазон и драматизъм, което я прави изпълнителка на лирични партии от опери на Доницети, Белини и Росини до драматични от Верди, Пучини и Вагнер. Звездната й кариера започва във Верона, Италия и продължава по-късно в Чикаго и Ню Йорк. Успехите си дължи на феноменалния си глас, невероятната техника на пеене, съвършената музикалност и магнетичното присъствие на сцената. Кариерата й винаги е била съпътствана с множество скандали - от връзката й с гръцкия милиардер Онасис до съперничеството й с вечната първа дама на Америка Джаки Кенеди и с италианското сопрано Рената Тебалди. Въпреки това, артистичните й постижения са толкова значителни, че Ленард Бърнстейн я нарича “Библията на операта.” Дори 30 години след смъртта й, тя остава емблема в това изкуство и най-продаваният оперен изпълнител на всички времена. алас успява да се пребори с наднорменото си тегло и в средата на кариерата си се превръща не само в изключителна певица, но и в най-изящната и красива дама на оперната сцена. Някои критици твърдят, че това повлиява на гласа й, който чувствително отслабва, но други защитават противоположното мнение, че именно този факт придава женственост на тоновете й като певица. След годините на артистични върхове оперната дива познава ударите на съдбата и самотата, прекарвайки последните години от живота си в Париж. Умира от инфаркт и е погребана в гробището “Пер Лашез”, но по-късно прахът й е разпръснат над Егейско море, според нейното последно желание. МАНОС ХАДЗИДАКИС (1925-1994)    Хадзидакис е един от най-известните гръцки композитори. Роден е в Ксанти. През 1961 г. получава “Оскар” за песента си “Никога в събота” от едноименния филм. Музиката на Хадзидакис се характеризира с икономия на изразните средства, дълбоки традиционни корени и искреност на емоцията, застъпена в рембетика - народните песни на Гърция. Развивайки теорията си на практика, той прави адаптации на рембетика в класически вариант, като през 1951 г. създава пиано версията “Шест фолклорни картини”, по-късно представена като фолк балет. По този начин Хадзидакис развива кариерата си в две насоки - пишейки изключително популярни поп песни и песни за филми и едновременно - по-сериозни неща като например цикъла за пиано “C.N.S. Cycle”, определено германски по своята форма, ако не по стил. Композиторът получава международен успех с музиката си към “Децата на Пирея”, филм на Жул Дасен, който му донася “Оскар”. През 1966 г. заминава за Ню Йорк, където осъществява един от най-успешните си периоди в кариерата. Там той завършва някои от най-големите си композиции като “Ритмология”, “Усмивката на Джоконда” (продуцирана от Куинси Джоунс) и гвоздея на музикалните му постижения - цикъла песни “Магнус Еротикус”, в който използва древни, средновековни и модерни гръцки поеми, както и части от старозаветната книга “Мъдрост Соломонова”. През 1972 г. се завръща в Гърция и записва цикъла с известното сопрано Флеури Дантонаки и певеца Димитрис Псарианос. През 1985 г. създава своя звукозаписна компания “Сириус”, а през 1989 г. свой оркестър - “Оркестър на цветовете”. Приема предложението за композитор на филмите на неговия приятел Федерико Фелини, но сътрудничеството никога не се осъществява заради влошаване на здравето му. Умира през 1994 г. от болест на сърцето и диабет. МИКИС ТЕОДОРАКИС (1925)    Микис Теодоракис е може би най-известният гръцки композитор и едно от най-значимите имена в света в тази област. Роден е на о. Хиос, Гърция, и прекарва детството си в различни провинциални градове на страната. В международен план е известен с музиката си към холивудските филми “Зорба гъркът” и “Серпико”. Заниманията на Теодоракис с музика започват още от най-ранните му години. На 17 години изнася първия се концерт. По време на Втората световна война е силно ангажиран със съпротивата срещу италианците и немските окупационни войски като помага на много еврейски семейства и гладуващи деца да бъдат спасени. В резултат на което е заточен и прекарва в затворите в Триполи и Атина, а по време на Гръцката гражданска война - в Икариа и Макронисос, където е пребит почти до смърт. По-късно учи в Атинската консерватория и в Консерваторията в Париж. Годините, прекарани в Париж, са за него период на активна артистична дейност. Първата му симфония, сюита и концерт за пиано от същия период (1954-1959) получават международно признание. През 1959 г. е отличен със златен медал на Московския музикален фестивал. През същата година е номиниран и за американската музикална награда “Коплей” като най-добър европейски композитор на годината, особено след успешното представяне на неговия балет “Антигона” в Ковънт Гардън. Теодоракис се завръща в Гърция към неговите гръцки корени и с цикъла от песни “Епитафиос” извършва културна революция в страната си. Развивайки своята концепция за метасимфонична музика, той придобива международно признание и е обявен за най-великия жив композитор на XX в. Основава “Малък оркестър” в Атина и Музикално общество в Пирея, изнася поредица от концерти. Започва да се занимава с политика и основава демократичното младежко движение “Ламбракис”, бидейки избран за негов президент. По време на изборите през 1964 г. е избран за член на парламента от лявото крило на партията EDA. Заради радикалните си политически идеи името му е записано в черния списък на страната и много от неговите произведения са спрени още преди запис в студио. По време на хунтата през 1967 г. е издаден специален декрет, с който музиката му е забранена не само за изпълнение, но и за слушане. Той е арестуван и хвърлен в затвора, по-късно в концентрационен лагер в Оропос. Международната общност се надига и имена като Ленард Бърнстейн, Дмитрий Шостакович, Артър Милър и Хари Белафонте повлияват на неговото освобождаване. Теодоракис е депортиран в чужбина. След края на хунтата през 1974 г. се завръща в родината си, избиран е многократно за член на парламента и става генерален музикален директор на Симфоничния оркестър и хора на Гръцкото радио и телевизия. Теодоракис е доктор хонорис кауза на няколко университета - в Монреал, Солун, Крит. Номиниран е за Нобелова награда за мир през 2000 г. През 2003 г. е награден с руската международна награда “Свети Андрей”, първа степен, и с международната музикална награда IMC UNESCO. ВАНГЕЛИС (1943)    Вангелис или Евангелос Одисеас Папатанасиу, както е истинското му име, е роден през 1943 г. във Волос. Той е световноизвестен композитор в стила нюейдж и електронна музика. Започва да композира, когато е едва на 4 години, и е известен като самоук музикант. Отказва да взима уроци по пиано и никога не е получавал музикално образование. Вместо това следва в Академията за изящни изкуства в Атина - рисуване. През 1960 г. формира групата “Форминкс”, която получава изключителна популярност в Гърция. През 1968 г. създава друга рок банда - “Детето на Афродита” заедно с Демис Русос и Лукас Сидерас. След неуспех в Обединеното кралство записват първия си сингъл в Париж и правят свое турне. Следва поредица от успешни албуми, след което Вангелис напуска групата. Започва солова кариера. През 1973 г. бележи истински възход. Издава емблематичния албум “Земя”, работи за кратко с музикантите от “Ху” и “Иес”, но не се задържа и с тях. Все пак остава приятел с певеца Йон Андерсън, с когото правят доста известното дуо “Йон и Вангелис”. След преместването си в Лондон Вангелис подписва контракт с “RCA Records”, създавайки свое собствено студио и записвайки поредица от албуми с електронна музика, които му донасят световна известност. Например албумът “Рай и ад” (1975), който е използван основно като музика към епизодите на Карл Сейгън за Космоса. От 1981 г. печели голяма популярност, композирайки музиката към няколко холивудски филма - “Колесници от огън”, който му донася “Оскар”, “По острието на бръснача” и “1492: Завладяването на Рая”, последните два режисирани от Ридли Скот. През 2001 г. Вангелис изпълнява на живо и записва “Митодеа”, предимно симфонична, отколкото електронна музика, която е избрана от НАСА за мисията на Марс. Той също така композира музиката за филма “Александър” на Оливър Стоун - проект в личен план, посветен на неговата родина. Вангелис използва техника за запис на всичките си песни директно върху касета, използвайки уред, специално произведен за него, който той нарича директната кутия. Състави Цветанка Еленкова горе