Казват, че първата среща с един град или страна била толкова важна, колкото първата среща с една жена. Виждаш това, което искаш да видиш, и никога повече усещането не е толкова силно...
Моята първа среща с “Красавицата на Дунава” - невероятния град Братислава, бе неочаквана. След Виена, през стъклата на един полустрошен автобус в “онези години” се събудих неочаквано току под Братиславския храд - и крепост, и стар град. И ококорих очи. 3ащото пред смаяния ми поглед се беше появило розово като от nриказките заведение, над което се мъдреше надписът ли, фирмата ли “ВИНАРНА № 43”.
Притъпените ми от спомените за града на музиката сетива реагираха бурно. 3начи има още 42 винарни. А може и повече. Все пак не беше и голям градът... А само Господ знae и колко след 43-тата... Тогава за първи път разбрах колко ние, българите, и като дух, и като кулинария сме по-близо до словаците, отколкото до чехите. Колко култът към виното се е пропил в истинската същност на тези два народа. И колко нито времето, нито пространството е успяло да промени това... Въпреки 1100-те години чуждо присъствие в Словакия и 700-те в България, което се е опитвало да коригира нещата...
После всичко започна отвисоко. 3ащото току над един от най-красивите мостове над Дунава, като в някаква блестяща летяща чиния - заведението, сякаш вкусно НЛО, опитах за първи път ракия “Боровичка”, при варенето на която се използват плодовете на хвойната и приличаща повече на джин, отколкото на класическа ракия. И когато към нея се присъединиха прочутата словашка салата и безалкохолно с вкус на бор, нещата започнаха да се подреждат в ласкавата си амалгама. Иначе казано, след третата чашка (колко малки ми се сториха в началото) Дунава хукна нанякъде, великолепният мост се раздвижи, двата бряга се отдалечиха, а “На кулата над моста” си стана една обикновена летяща чиния... Така е след две-три боровички...
После от терасата на хотел “Смоковец” в невероятния курорт “Щръбске плесо” си мислех, че нищо не може да отдели погледа ми от величието на Татрите. Не било така, защото след кнедлите с черен дроб, сътворени по селски, на масата ни се настани нещо като щраус. Всъщност, оказа се просто кокошка, запечена с масло и вино, и като някаква ласкава симфония към тях се присъединиха няколко бели и още толкова червени вина. И понеже всичко това трябваше да се затвори в своя си “Бермудски” кулинарен триъгълник, на връщане от Северна Европа между Прешов и Кошице отново ме събуди цветът на вкуса на Словакия. За да извърви и третата крачка към домашно печените словашки орехови кифли - едно от най-вкусните неща, до което са се докосвали устните ми.
Да не забравя да ви кажа, че между тези три крачки, отвели ме до сърцето на тази малка-голяма страна в Централна Европа, стоеше винаги по едно (най-малко) “нех са пачи”. Вълшебната словашка дума (може би думи) значеха и “моля”, и “заповядайте”, и “добре дошли”- всичко, което този сърдечен като нас народ слага на устните си, за да изрази отношението към неочаквания или очакван гост. Невероятното и искрено неевропейско гостоприемство прибавяше още една багра в пейзажа, наречен Словакия...
И обясняваше много за тази малка (около 50 000 квадратни километра) страна с население малко над 5 милиона, което в невероятната си география между Поддунавието и Западните Карпати, между притоците на Дунава, Вах и Хрон, в необятните си гори (почти половината от територията на страната) е скрила и много от трудната си история.
История, започнала като една от десетките римски провинции през I в. сл. Хр., продължена от нахлуването на славянските племена. После - част от Великоморавската държава, част от Унгарската, част от Османската империя на юг и от Империята на Хабсбургите на север, част от Австро-Унгария и Чехословакия и така 1100 години търсене на собственото лице на картата на Европа и света, което вече сякаш е намерено и се отразява възкръснало по необикновен начин в огледалото на историята, времето и пространството...
Ако не успеете с плуване или плаване да стигнете до “Красавицата на Дунава”, ако не замръкнете под Братиславската крепост, ако нямате шанса да се събудите в “Щръбске плесо” или да минете край Кошице, не се отчайвайте. Направете си една словашка салата, запечете си една кокошка по староселски, убедете една добра жена да ви омеси орехови кифли с лимонова глазура и ще усетите истинския цвят на вкуса на Словакия... И светът ви ще стане по-словашки...
Чорба от кисело зеле (кapustnica)
Продукти: 700 г кисело зеле, 2-3 картофа, нарязани на кубчета,
300 г гъби нарязани, 400 г пушен сух колбас или пушено месо, нарязано на кубчета, 2-3 скилидки чесън цели.
Запръжка: 3-4 супени лъжици олио, 1 супена лъжица червен пипер,
2 супени лъжици брашно.
Всичките продукти се поставят във вода в съд подходящ за готвене на супа. Супата се готви на тих огън около два часа. След това се приготвя запръжката от посочените горе продукти, която се добавя в супата, и още около 15 минути се оставя да поври.
Картофена пита “Харуля” (ZemiakovA baba “HaruL’a”)
Продукти: 1/2 кг картофи, 70 г брашно, 50 г накълцан лук, чесън, смлян черен пипер, майорана, 80 г сланина, 50 г мас за намазване на тава, 1 яйце, бакпулвер.
Картофите обелваме, настъргваме (на фино ренде), добавяме брашното, солта, смления черен пипер, стрит чесън, майорана и на кубчета нарязана сланина, в която сме опържили лука. Прибавяме разбитото яйце и щипка бакпулвер. Разбъркваме и разстиламе дебел слой в намазаната тава. Печем на фурна до златисто оцветяване. Реже се на порции и се поднася с чай или айрян.
Шницел от Хорехроние (HorehronskY rezeN)
Нужните продукти (за 2 души): 400 г свинско от бут, сол, 200 г сурови картофи, 1 яйце, смлян черен пипер, 100 г брашно, 1 лъжица сметана, мас за пържене.
Свинското месо измиваме, изсушаваме с кърпа, режем на шницели, начукваме и леко посоляваме. Суровите картофи обелваме и ги настъргваме фино. Kъм тях добавяме яйцето, черния пипер, щипка сол и хубаво разбиваме с вилица. Добавяме брашното и разбъркваме. Накрая сипваме сметаната и пак забъркваме. В така приготвеното картофено тесто топим начуканите шницели и ги пържим от двете страни в разгорещена мас.
|
