 |
|
| ВЯРА |
стр.54, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Очистване е пътят на хората към Бога |
|
|
|
|
Игуменът на Клисурския манастир отец Антим е роден през 1983 г., през 1999 г. приема монашество, а любовта му към Бога започва от силната семейна традиция и благодарение на неговата кръстница, която десетгодишен го завежда в храма по време на служба и той се влюбва завинаги в песнопенията, молитвения дом, свещеничеството. Казва, че манастирът го е избрал, за да се извърши чудото - да се превърне от една пустееща обител в благодатен дом за спасяване на човешките души.
- Отец Антим, какво означава да бъдеш монах днес?
- Монашеството много трудно може да се разбере от съвременния човек. Много хора мислят, че това е безумие и откъсване от света. Но макар монахът да е човек в кръв и плът и да остава да живее в този свят, колкото Бог му е отредил, той вече е гражданин на друг свят - Небесния Йерусалим. Неговият живот е изпълнен със стремежи възвишени, подобаващи на един небесен жител, каквито са ангелите. Ангелското битие трябва да бъде присъщо и на монаха. Монахът е земен ангел. Неговият живот, както и този на ангелите, трябва да бъде изпълнен със служение на Бога, с всеотдайност и мисъл за величието на Бога. И всичките му въжделения трябва да бъдат съсредоточени към вечността.
- Много хора не споделят виждането за смисъла на монашеския живот, смятайки, че монасите се отделят от света, а не са сред хората, за да им помагат. Какво би отговорил на това?
- Монашеството е една институция в духовността, която се различава точно с това, че монахът не е длъжен да ходи и да проповядва. Той е човек, който, усещайки Божието присъствие в себе си, е решил да посвети сам себе си, без да е принуждаван от никого, на такъв живот. Когато човек става монах, той дава обет за собственото си спасение. Той обещава на Бога, че ще тръгне по пътя на спасението, за да спасява своята душа, далеч от света. Далеч от хората, за които казвате, че трябва някой да им проповядва и да ги спасява. Други в църквата имат това задължение - мирските свещеници. Никой не може да принуди монаха да бъде проповедник по простата причина, че монашеският живот е покайно житие. Тоест живот, изпълнен с покаяние, със съкрушение за греховете. И един човек, който се чувства много грешен и който е посветил живота си на покаяние, който се чувства недостоен, той не може да дръзва да проповядва.
- Кое е най-трудното в монашеския живот?
- В монашеския живот най-трудно е да бъдеш монах и същевременно да бъдеш сред хората. Трудно е да монашестваш и да бъдеш проповедник, защото за хората всяка стъпка на монаха е проповед. Не е трудно да изпълняваш обета за безбрачие, не е трудно да изпълняваш обета за пост, не е трудно да живееш в манастир, но трудно е да бъдеш пример за спасение.
- Какво означава да си пример за спасение?
- Това означава, че бидейки човек в кръв и плът, чувствайки се недостоен и грешен, е трудно да съблюдаваш живот, който да служи за пример.
- Някои “Божи служители” са атакувани за тяхната несправедливост, а други обикновени хора са по-справедливи от тях. Какво означава тогава да си Божи служител?
- Сигурен съм, че има хора редови, които живеят много по-праведно от други хора в свещен сан. Но не бива да забравяме, че свещениците и монасите не идват от небето, а излизат от нашето общество. Вратата на Бога е отворена за онези, които са очистили сърцето си. Всички стоят равно пред Бога, без разлика, че единият е свещеник, а другият - обикновен човек, разликата е в отговорността - че единият е по-отговорен от другия. На когото много е дадено, от него много ще се иска. На свещеника много е дадено и от него много ще изисква Бог. Но пак казвам, дверите на Бога са отворени за онези, които живеят праведно. Независимо дали са служители на Бога, редови християни или въобще не са християни.
- Какво отличава тогава един човек, който следва Бога, и този, който има добро сърце?
- Христос казва, че той е вратата и никой не дохожда при Отца, освен чрез него и още, че който не събира с него, той разпилява. Тоест човек може да съблюдава много добродетели, но когато те не се вършат в името на Бога, те не са събиране на духовни богатства. Животът на човека трябва да бъде ориентиран към Бога. Вярата на човек в Бога е така необходима, както е необходимо всеки ден да изгрява Слънцето, за да може земята и всичко живо на нея да расте, да се развива и да се усъвършенства.
- Смяташ ли, че очите на хората, които са се посветили на Бога, са по-отворени към собствените грешки?
- Да. Пътят на вярата, освен път към Бога, е и път към себе си. Когато вървиш към Бога, трябва да искаш много от себе си. И това, което изисква Бог от нас, е да бдим върху себе си. Да търсим в себе си греховното, нечистото, да се разкайваме и да се съкрушаваме, ако намерим нещо такова. Очистване е пътят на хората към Бога.
- Как може да ти бъде простено, ако съгрешиш?
- Единствената основа за прощаването на греховете, това е искреното разкаяние и съкрушение. Само то може да предизвика Божията милост, да покрие този твой грях, но и не на последно място - да поправи човек своята грешка. Защото ако останем в греха, това е човешка слабост, от една страна, но от друга - показва и нежелание да се поправиш.
- Какво е състоянието и бъдещето на манастирския живот в България?
- Състоянието на църквата и на духовното и материалното е прекрасно огледало на душевното състояние на един народ. Ако нашите храмове са в добро състояние видимо, то значи че и духовността на българина е в добро състояние. Но ако нашите храмове са в нищета, това показва, че и нашата духовност е занижена и тя търпи нищета. Ако нашите храмове са празни по време на богослужение, то значи, че и душата наша е опразнена откъм духовно съдържание. Ако това състояние на църквата е хулено от нейния си народ, това означава, че ние сме стигнали много далеч в хулите срещу Бога. Всички, които са кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух, всички те са църквата. Църквата не са само свещениците, йерархията и храмовете, а всички кръстени българи.
- Един от въпросите, по които църквата е атакувана, е, че тя се грижи повече за йерархията си, отколкото за хората. Вярно ли е това?
- Не, аз бих ти казал, че в църквата са много малко хората, които могат да израснат със санове по простата причина, ти сама го каза, че манастирите пустеят. А висшата, ръководната йерархия в църквата се заема само от монаси, отличили се с качества за обществена дейност. Когато такива личности са малко, съвсем обяснимо е защо е трудно да има кариеризъм. Другата подробност, която не бива да подценяваме, е, че нашата църква е отделена от държавата. Гръцката православна църква, Руската православна църква, Католическата църква - те са част от държавния апарат. И държавни субсидии постъпват в съответните бюджети на църквите. Само в България църквата няма никаква подкрепа от държавата, още от времето на комунизма. Затова нашата църква е в такава нищета. Но в това няма нищо срамно. Блажени бедните духом, е казал Христос. Кои са бедни духом? Бедни духом са тези, които си нямат нищо. Които нямат сили - духовни, материални, да сторят някаква добрина. И въпреки това не хулят Бога и въпреки това си състояние не се отричат от Него.
- Защо хората от този свят чувстват дразнение към вярата и нещата, свързани с нея, а не към нещата от този живот?
- Защото лукавият, врагът на човешкото спасение, е успял да подмени разбирането за добро и зло. Така пороците, неправилният живот, нечестивият живот са се превърнали в добродетел. Нещо, с което човек може да се похвали и да се гордее. А доброто, добродетелният живот, животът в търсене и следване на Бога са станали причина за подигравки. Това показва колко души дяволът е завладял, това показва, че ние живеем в едни времена, за които в Библията пише, че са последни. Не искам да кажа, че в най-близко бъдеще идва краят на света, не, краят на света може да дойде след други 2000 години и повече, но това е ясен показател, че живеем в смутни времена, в които властва лукавият. Който е враг на човешкото спасение.
- Как можеш да различиш истинската вяра от многото секти, които съществуват? Как може да не се заблудиш?
- Много трудно е да се ориентираш. Единственото, което може да помогне в случая, е да се молим на Бога да ни посочи правия път. А Бог има начини и средства, с които да ни насочи и да ни открие коя е истинската църква Христова. Не бих дръзнал да хуля другите църковни формирования и да изтъквам, че само в Православната църква е спасението. Но, по-скоро като лична изповед го казвам, че само Православната църква има Божията благодат, има съвършеното общение с Бога като средство - светото причастие, така го чувства моята душа. И желая всички да го почувстват, но зная, че най-силна е онази мотивация, когато сам достигнеш до убеждението. Човек предприема стъпки само тогава, когато може нещо да пипне, да види. Аз пожелавам на всеки да види и пипне вярата православна.
- Благодарение на какво Клисурският манастир успява да се съхрани и да се развива в такъв добър вид?
- Манастирът има приветлив вид от няколко години. Той беше в голяма материална нищета и това ме привлече, когато обикалях, за да си избера място, където да бъда монах. Тогава нямаше богослужебен живот. А един манастир, в който няма монаси за служение, като кладенец без вода. И когато отново се възвърна молитвата, сам Бог започна да изпраща хора, които започнаха да се ползват от това духовно богатство. И така - което получаваха като духовен дар, те на драго сърце, освен своето доброжелание към Светата обител, възвръщаха под формата на лепта, оставяха и своя личен труд и принос, и без крупни дарители, без имена на такива, които са дарили толкова и толкова хиляди, Светата обител, след като се обнови духовно, започна и материално да се обновява. Но пак казвам, единствено и само от Бога можем да изпросим - чрез молитва и мисъл за небесното, не за земното. Христос казва: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.” И аз смея да кажа, че станах жив свидетел на изпълнението на тези думи на Спасителя. Това, което е похвално за нашата българска младеж, е, че все повече млади хора започнаха да изпитват интерес и да посещават манастирите. Манастирите са места на подчертано Божие присъствие, което е твърде осезателно за всяка една чиста християнска душа. Това са места, които свързват земята с небето.
- Клисурският манастир е един от малкото в страната, в които човек може да пренощува. Повечето манастири в устава си отричат приемането на външни хора. Какво е твоето отношение по въпроса?
- Моето мнение е, че ако един манастир разполага с материална база, то той трябва да предлага такива възможности. Ние и нашият манастир понесохме много хули за това. И то не от църковните среди, а от някои прослойки на българското общество. Защото когато един манастир е отворен, понякога там попадат и хора, които не са много наясно какво е това манастир. И поведението им невинаги е подобаващо. А ние сме тези, които настаняваме хората, но невинаги ги познаваме. Затова много манастири предпочитат да си спестят тези грижи. Но пък трябва да се отчете и другото - че много хора, идвайки тук, могат да вземат живо участие в духовния живот на манастира. И това оставя трайна духовна следа в тяхната душевност. И аз винаги си спомням думите на Св. Апостол Яков: “Който е спасил една душа от смърт, ще покрие много грехове.”
|
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
| горе |
|
|
|
|
