Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ОБЩЕСТВО	стр.22, бр.1, година XII, 2005г.

	KОЛЕКЦИЯТА НА ФОНДАЦИЯ “РИТА И KОСТАС СЕВЕРИС” От пътуването в Ориента до пътуването към “другия” отвъд “зелената линия”

Здравка Михайлова

Манастирът “Св. Йоан Златоуст”, около 1800 г. Художник: Ферод. С тази картина е илюстрирана корицата на книгата на Рита Севери, тъй като обобщава идеята на нейната колекция, съчетаваща елементи от различни култури: византийски манастир и руини от замък от епохата на династията Лузинян, а на преден план една от фигурите носи фес.

   През 2003 г. в рамките на Програмата за гръцко-кипърско културно сътрудничество и по повод предстоящото тогава включване на островната република в Европейския съюз министерствата на културата на Гърция и на Кипър организираха представянето на сбирката на фондация “Рита и Костас Северис” във византийските музеи в Атина и Солун в две експозиции под наслов “Пътешественици - художници, посетили Кипър през периода 1700-1960”. Тематичният фокус на експозицията бе върху възприемането и впечатленията, отнесени от острова, от приблизително сто и двайсет посетили го художници през периода 1700-1960 г., тоест през периода на османското владичество и английското колониално господство.
   Творбите, показани в Солун и Атина, принадлежат на професионалисти и любители европейски художници, по-известни сред които са Луиджи Майер от Италия, Луис Франсоа Касас от Франция, Тристрам Елис и Дейвид Бомбърг от Англия, Кейт Хендерсън от Шотландия, Давид Соломон Короди от Италия, Ото фон Рихтер от Естония, руският пътешественик и богослов Василий Григориевич Барский, Апостолос Гералис от Гърция. Темите в сбирката са съсредоточени върху планините, равнините и крайбрежията на острова на Афродита, осеяни с паметници от античността, византийската, средновековната, османската епоха, както и от периода на британското колониално господство. Представени са особеностите на местната архитектура и облекла, както и съжителстването между различни националности. В Османската империя жълтото е било цветът на управляващите класи, затова е бил забранен за християните. Кипърските гъркини обикновено са облечени в черно, а кипърските туркини - в бели роби и жълти чехли със завит връх. Значението на тази изложба надхвърля пределите на историята на изкуството, тъй като тя не само хвърля светлина върху по-слабо известни произведения на европейското изкуство, но също така представлява безценно свидетелство за историко-политическия контекст на най-новата история на Кипър и Ориента, видени през погледа на западния човек. Освен че притежава изключителна естетическа стойност, тя представя средиземноморския остров през призмата на политическите, историческите и обществените събития. Освен чрез изкуството на рисунъка, посетителят може да проследи споменатия двувековен период чрез редки издания, антикварни предмети, както и чрез възстановки на костюми от съответната епоха от гардероба на значими исторически личности като последната владетелка на Кипър Катерина Корнаро, британския губернатор сър Гарнет Улсли, но и на обикновени хора от кипърския народ. Катерина Корнаро, венецианска принцеса и последна кралица на Кипър, се омъжва за Яков II, но има твърде злощастна съдба. След година намират съпруга й мъртъв при нещастен случай по време на лов. Някои казват, че бил отровен от венецианците, след това намира мъртво новороденото си дете в люлката му. Не след дълго идва брат й от Венеция да й донесе лошата новина, че трябва да предаде короната на дожа на Венеция.
   Още от древността Кипър е бил идентифициран като родно място на Афродита. Поети са възпявали богинята на любовта, писатели са описвали красотите на острова, а художници са илюстрирали въображаеми сцени на нейното раждане от морската пяна по островните крайбрежия. През XVIII в. ентусиазмът на така наречените Големи пътешественици (Grand Tourists), за които пътуването в Ориента е повеля както на класовата им принадлежност, така и на търсещия ум и интелект, отвежда мнозина от тях отвъд страните на класическата древност и Египет, към Леванта и Близкия изток. Въпреки че Кипър, тогава забравена от бога провинция на Османската империя, никога не е представлявал спирка по маршрутите на Голямото пътешествие (Grand Tour), през този период се появяват и първите пътуващи художници. В повечето случаи те пристигат на острова инцидентно, било то, защото корабите им се нуждаят от презареждане с гориво, или захвърлени там от буря, за да потърсят убежище.
   Такъв е случаят на Луис Франсоа Касас (1756-1827), френски художник, изпратен от своя патрон - френския посланик при Високата порта, за да илюстрира провинциите на Османската империя за бъдещо издание. Касас е очарован от изобилието на готически паметници, които вижда в Кипър, построени на острова по време на Лузинянската епоха (1191-1489), чувства се свойски сред тях. В неговата акварелна рисунка на особено затрогналото го абатство в Белапаис, построено от френски монашески орден, художникът облича жените в древногръцки одежди, като по такъв начин показва, че макар и османско владение, страната е предимно населена от гърци.
   Няколко години по-късно сър Робър Айнсли, британски посланик при Портата, изпраща свой собствен художник - Луиджи Майер (род. 1750), да запечата в бои района на Източното Средиземноморие. Али Бей (1767-1818), каталански посетител, преоблечен като османски принц, пътешества из Кипър през 1806-та в търсене следите на Афродита. Може би първият посетител, пресъздал през 1726 г. православните паметници на острова, е руският монах Василий Григориевич Барский (1701-1778). Щрихите на рисунките му са прости, тъй като е художник- любител. Пътешествениците от XVIII в. гледат на Кипър всеки през своята призма и съобразно националната си самоличност. Англичаните свързват острова с древността, французите с периода на латинското владичество, руснакът Барский насочва цялото си внимание към православен Кипър. Факт е обаче, че въпреки че се намират в османска провинция, те изобразяват повече западнохристиянските елементи от острова.
   През XIX в. пътешествията в Ориента зачестяват. В търсене на духовни предизвикателства пътешествениците искат да опознаят екзотични страни, стремят се да избегнат индустриализацията в собствената си родина и търсят оживяване на религиозния плам в поклонничества до Божи гроб. Светлината и климатът на Средиземноморието са смятани за живодайни и благодатни за здравето, анонимността и бягството водят до зарастването на психологически и емоционални рани. През 1862 г. на острова пристига френската финикийска експедиция. Заедно с нея пътува и архитектът и чертожник Едмон Дютоа, нарисувал над 1200 изображения, включващи паметници, сцени от всекидневието, изгледи от градове, замъци и древности. Днес находките от археологическите разкопки на тази експедиция се намират в Лувъра. От Рита Северис научавам интересната подробност, че бидейки инженер, френският поет Артюр Рембо известно време е работил за английската колониална армия в Кипър като надзирател на градежа на имението на английския губернатор в склонове на планината Троодос. Днес тази сграда подслонява лятната резиденция на президента на Република Кипър.
   През 1860-1890 г. процъфтява движението на прарафаелитите, които изобразяват сцени, вдъхновени от гръцката митология, като използват класически гръцки одежди или околности с руини от класически древности. Кипър вдъхновява по различен начин последователите на новото движение. Четките им съживяват периода на франкско-латинското господство над острова. В серия гравюри италианецът Заното обезсмъртява трагичните мигове от падането на Фамагуста през 1571-ва след обсадата на крепостта от турците и героичната й отбрана от гърци и венецианци. Обществото на британски художници, известни под името Dilettanti, вдъхновено от Кипър в същата степен, в която класическата гръцка античност е източник на идеи за тях, също е представено в експозицията.
   През 1878 г. в резултат на англо-турска договореност Кипър преминава във владение на Английската империя. Две английски списания - “Дъ илюстрейтед Лъндън Нюз” и “График”, представят острова на читателите си, докато английската опозиция, както и френският печат правят сатирични коментари на това събитие. Един от най-известните художници от този период е Тристрам Елис (1844-1922), нарисувал около 80 акварела от Кипър. В неговите творби се откроява и колониалният подход на твореца. По време на британското владичество, когато островът вече се е изтръгнал от османското влияние и е готов да заеме място сред западните държави, Кипър продължава да бъде изобразяван като ориенталско и екзотично място. Въпреки гръцкото мнозинство гръцката принадлежност на острова е изобразявана твърде оскъдно и неохотно. Англичаните осъзнават желанието на гръцките кипърци за еносис (обединяване) с Гърция и затова избягват всячески темата. (Според някои историци и изследователи искането за еносис на Кипър с Гърция е последната мъждукаща искра и отблясък от гръцката национална доктрина “Мегали идея”.) Опитват се да подчертаят цивилизаторската си мисия сред нецивилизованите кипърци и по такъв начин да оправдаят присъствието си и да получат подкрепата им. Тоест на преден план се изтъква поуката: “Кипър е ориенталски и нецивилизован. Не търсете английски ливади под финиковите палми”, както пише Хепърт Диксън през 1879 г.
   През XX в. Кипър става известен в цяла Европа като един от най-популярните туристически маршрути. През първите десетилетия англичаните работят за изграждането на неговата инфраструктура. Създава се отлично работещ правителствен апарат, изграждат се пътища, пресушават се блата, води се борба срещу скакалците и други бедствия, насърчават се търговията и икономиката. Кипър следва гръцката образователна система и големите компании инвестират на острова. През 1925-та Кипър е обявен официално за английска колония на Британската империя, а кипърците за британски поданици.
   Първите гръцки художници пристигат на острова в началото на XX в. като учители. Апостолос Гералис (1886-1983) и Емануил Августос преподават в Общокипърската гимназия. Твърде скоро англичаните наемат хора на изкуството, които изработват първите афиши, рекламиращи острова и неговите продукти. През целия период между двете войни британската политика се стреми към изграждане на кипърска самоличност, която ще отдалечи гръцките кипърци от Гърция и ще ги проникне от верноподанически чувства към Британската империя. За постигането на тази цел колониалното правителство няма да се поколебае да направи опит да изопачи националната идентичност на кипърците. През трийсетте години британският губернатор сър Роналд Сторс изобретява теории, почиващи върху превратното тълкуване на археологически находки, с цел да докаже, че кипърците изобщо нямат гръцки корен, а са автохтонна смесица от близкоизточни племена и раси. Същия път следва и Британският институт, подкрепян от група английски доброволни изгнаници, живеещи предимно в Кирения. Сторс получава заповеди “да популяризира кипърската култура”, а образователната система бива реформирана с оглед у бъдещите поколения кипърци да бъде култивирана вярност към британската корона. Сторс организира първите художествени експозиции с участие на гръцки кипърци, турски кипърци, арменци и англичани, като по такъв начин се надява да открои полиетническия пейзаж на Кипър. Следвайки тази тактика, новата губернаторска резиденция е построена в стил, съчетаващ готически арки, византийски сводове и ислямски чардаци. Най-симпатична сред тогавашните, проникнати от британски снобизъм, художници е може би Марджъри Конгрейв (1885-1972), която е изключение от правилото. Тя живее и работи с местните хора, обиква както тях, така и кипърския пейзаж, поради което снобизмът на нейните сънародници се обръща срещу нея.
   След Втората световна война (1946-1949) в Кипър се създават лагери за еврейските емигранти, които искат да продължат пътя си към Палестина, към новооснованата Държава Израел. По този начин за хиляди емигранти от следвоенна Европа страната се превръща в преддверие към Обетованата земя. Англичаните ги задържат на острова и ги прехвърлят в Израел на малки групи. Във Фамагуста двайсет и шест задържани в лагерите изобразяват живота зад телените мрежи, колекцията включва и образци от печата на еврейската емиграция. През 1948 г. още един художник от еврейски произход, може би най-голямото име в английското изкуство от онова време, минава през Кипър. Дейвид Бомбърг (1890-1973) пристига със семейството си на ваканция, за да се отърве от меланхолията, бичуваща следвоенна Европа. Под светлината на Кипър той създава едни от най-забележителните шедьоври в своята кариера.
   След като опитите на британската колониална политика за създаване на кипърска самоличност не дават плод и гръцките кипърци все по-открито се обявяват за еносис с Гърция, администрацията прибягва до друг план. Започва изкусно да лансира разделянето на двете общности, като благоприятства всяка от тях да развива самостоятелна и антагонистична национална идентичност. Така колонизаторите успяват да се наложат чрез модела на британско колониално управление “Разделяй и владей” и осуетяват еносиса с Гърция, тъй като турскокипърската общност никога не би приела това. Поддръжник и оръдие на тази политика е списание “Cyprus Review” и неговият главен редактор през периода 1954-1956 г. Лорънс Даръл. Статиите в списанието, а понякога и самите броеве, са предназначени за две отделни групи кипърски читатели. В изкуството също се налага изобразяването на кипърските гърци и кипърските турци като две отделни общности.
   Творби на първите кипърски художници се появяват през двайсетте години, но в тях е очевидно влиянието на английската живописна школа и ориентализма. Също така в сбирката на Северис са представени произведения на пътешественици, посетили Кипър неотдавна. Сбирката на фондация “Рита и Костас Северис” свидетелства, че толерантността, издръжливостта и консерватизмът са помогнали на кипърците да преодолеят бурните превратности на историята. Финалният щрих на експозицията е пожелание за мир, отправено от платно на съвременния турски художник Емир Джизенел.

горе