 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.18, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
ЖЕЛЬО ДОБРЕВ:РУСКИТЕ ИНВЕСТИТОРИ ВИНАГИ СА ПРОЯВЯВАЛИ ИНТЕРЕС КЪМ БЪЛГАРИЯ |
|
|
|
|
| - Какво показват данните за стокообмена между България и Руската федерация? |
|
| - Определено трябва да кажа, че въпросът с търговския стокообмен с Русия тревожи ръководството на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП). Независимо от многократните посещения на нашия президент Георги Първанов и неговите срещи с руския президент Владимир Путин, както и посещението на Путин в България, които общо за две години са пет, независимо от посещенията на министър-председателя Симеон Сакскобургготски и на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков в Русия, за първото деветмесечие на 2003 г. (последните публикувани данни от Националния статистически институт) данните са обезпокоителни. Говоря за салдото между България и Руската федерация. То показва, че износът от България за Русия възлиза на 62 милиона щатски долара, докато вносът от руската държава е в размер на 994 милиона щатски долара. Сами виждате, че това е едно изключително голямо отрицателно салдо. Освен това се очаква към края на годината нивото на износа да достигне едва размера си от миналата година - 90 милиона щатски долара. Основната причина за неизпълнение на износа се състои главно в това, че не бяха положени достатъчни усилия от българска страна за пробив на руския пазар. Като причина бих изтъкнал транспорта, който все повече става огромна пречка. Той е проблем за редовно и регулярно изнасяне на българските стоки. Ще ви кажа, че по наши предварителни данни и по данни на спедиторите в страната ни през месец декември поради липса на транспорт не могат да се изнесат 10 до 15 хиляди тона стоки. Това възлиза на повече от 10 милиона щатски долара. Виждате, че независимо от многото декларации и независимо от решението на междуправителствената комисия стъпки по решаването на този важен въпрос на практика няма. |
|
| - В какво се състоят проблемите с транспорта при износа за Русия, за които споменахте, и как може да се разрешат? |
|
| - Вижте на първо място ще обвиня Министерството на транспорта, което много късно научава и разбира този много сложен проблем, който и занапред ще играе спъваща роля за стокообмена между двете страни. И ето има няколко проекта за пряка транспортна връзка между България и Русия и не се работи по тях. Правят се пожарникарски усилия в края на годината да се реши проблемът, което е невъзможно поради сложните схеми, през които минава засега българският транспорт. Ние предлагаме директни схеми за превоз - Варна - Бургас - Новоросийск. Министерството на транспорта обаче вече втора година не взима решение, за да уреди тези проблеми с превоза на стоките конкретно, точно и ясно. |
|
| - Какви интереси имат руските инвеститори към България - приватизация, инвестиции на зелено...? |
|
- Мога да кажа, че руските инвеститори винаги са проявявали интерес към България. След навлизането на “Лукойл” на нашия пазар бяха закупени много на брой малки предприятия от хранително-вкусовата промишленост, а последното предприятие, което беше купено от руска страна, и по-точно от кметството в Москва, беше заводът за вино в Русе. Големият въпрос и важна задача за нас и правителството според мен е да дава своевременна и точна информация за това, което остава още да се продава, или онова, което повторно може да се продаде. Говоря за секторите, в които Русия има, така да се каже, традиционен интерес - туризъм, промишленост, добив. Тук ще кажа, че руски инвеститор има намерение да изгради детски санаториум по балнеолечение. За него мога да ви спомена само, че ще се намира на устието на р. Камчия. Руската страна е във фаза на завършване на работите по проектирането.
Руските инвеститори винаги имат готовност да дойдат в България, това е становището на УС на БРТПП, но не всякога българската страна предлага своевременно своите инвестиционни проекти. Конкретният пример е неучастието на руски фирми в търговете за приватизацията на енергоразпределителните дружества. |
| - Защо според Вас срещите между българския и руския държавен глава, както и правителствените срещи и посещения не дават резултат по отношение на бизнесотношенията и интересите между двете страни? |
|
| - Защото колелото на държавната бюрокрация и държавната машина много трудно се задвижва. Ако имаше доброто желание и както казахте политическа воля, смятам, че щеше да има чувствителни резултати досега. Надявам се, че през следващата година ще има такава държавна и политическа воля, за да направим, така да се каже, прелом за намаляването на отрицателния стокообмен. |
|
| - Смятате ли, че при сегашното правителство, въпреки негативите, които изразихте, контактите между двете страни са сравнително улеснени? |
|
| - Определено мога да кажа, че при предишното правителство условията, които се предявяваха към руската страна, бяха стагниращи, потискащи и дори дискриминиращи. Сега от две години по оценка на руската страна, и по оценка на Българо-руската палата тези пречки и бариери ги няма. Очакваме и се надяваме все пак съществуващите проблеми да бъдат решени и българският износ за Русия да се увеличи. |
|
| - Президентът на Русия Владимир Путин обяви преди време война на руските олигарси. От друга страна, има съмнения за произхода на парите на редица руски бизнесмени. Съществува ли опасност такива средства да влязат в България? |
|
| - Не мога да коментирам руските инвеститори какви средства имат, как и за какво ги използват. Има държавни служби, които отговарят за това. Аз мога да кажа само, че ние трябва да направим възможното, за да сме привлекателни не само за руските инвестиции. България трябва да е привлекателна за чуждестранните инвеститори въобще. А принципните въпроси - какви са парите, от кого са те и за какво - не касаят според мен България. На този проблем трябва да гледаме широко, защото има много примери, при които въпросът за произхода на парите не се поставя, стига икономиката да върви напред. Основното е парите да не са свързани с тероризма и наркотрафика. Като се премахнат тези злини, мисля, че на парите може да се гледа по-широко. |
|
| - Вече няколко години се бави проектът Бургас - Александрупулис, част от който са България и Русия. Как ще коментирате този факт? |
|
| - По този въпрос също считам, че няма от българска страна добра воля и постоянство, за да се реши. Това, разбира се, за нашата страна е много негативно. Българската страна хвърля вината на руската страна. Аз смятам, че при постоянство, търпеливост и воля този въпрос трябва да се реши. Наложително е. Настоящият проект дава възможност на България чрез транзита на нефт да реализира приходи, а чрез построяването на съответните съоръжения да се осигурят работни места. |
|
| - Анонимни ли са българските компании в Русия, има ли такива, които са известни на руския пазар? |
|
| - На руския пазар няма български компании, които да са анонимни. Руският пазар предприе достатъчно, бих казал, селективни мерки, за да изчисти всички български фирми, които са неблагонадеждни доставчици. В това отношение мога да кажа, че има пълна легитимност на нашите фирми и в момента се утвърждават компании с постоянно качество, с постоянни претенции, които да оползотворят или да отговарят на руските изисквания. Има пълна прозрачност на българските фирми, работещи на руския пазар. |
|
| - Какви други проблеми спъват взаимоотношенията и бизнесконтактите между двете страни? |
|
| - Голяма пречка, ограничаваща контактите и деловите взаимоотношения, преди всичко е визовият режим, който не е по силите на двете държави да бъде разрешен в настоящия момент. Друг проблем е свързан с качеството на стоките и тяхната сертификация, който досега също не е решен напълно. Пречка е и инфраструктурата, която свързва бизнеса. Това на първо място, както казах, е транспортът. Оттук съществуват няколко въпроса, които имат отношение към развитието на инвестиционния процес между България и Русия. Налице е желание за изграждане на руска банка в България, както и българска в Русия. Също така желание да се дадат благоприятни условия за навлизането на руски инвеститори в България и според мен Законът за инвестициите дава такива възможности. Решение трябва да намери и проблемът на малкия и средния бизнес, свързан с експортното застраховане, например това за Русия. Малкият и средният бизнес не е в състояние да поеме големия товар, който осъществяват застрахователните компании върху него. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
