 |
|
| СВЯТ |
стр.43, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
КАДЖУРАХО КАМА СУТРА ОТ КАМЪК |
|
|
| ВЛАДИМИР БУБНЯК |
Каджурахо се намира в днешния индийски щат Мадхия Прадеш - Централна Индия. Названието “Мадхия Прадеш” на хинди буквално означава “Средната земя”. Наистина той е в сърцето на Индия, най-обширният щат - с площ от 450 000 кв. км, четири пъти по-голям от Раджастан - известен по света като съкровищницата на скъпоценните камъни, безстрашните воини “раджпути” и родината на циганите, поели оттук трудния път на миграцията по целия свят.
Закътано в прегръдките на Мадхия Прадеш е малкото сега градче Каджурахо. Етимологически името на местността произлиза от “каджур”, палма, която ражда фурми. В древността е познато като “Каджурпура” - град на фурмите, или “Каджирвахила” - градината на фурмите. Някога тук е била столицата на могъщото царство на раджпутската династия Чандела, управлявала района пет века, преди да падне под набезите на съседните мюсюлмански владетели. Интересен е фактът, че от дворците им не се е запазило нищо, но техните храмове, построени през периода от 950 до 1050 г., и до днес смайват всеки, който ги зърне.
Това е комплекс от 85 храма, възпяващи еротичната красота на живота, посветени на различни божества от хиндуисткия пантеон. Те са построени по времето на династията Чандела, разположени са в прекрасна градина, далеч от политическите центрове и от набезите на окупаторите. От целия комплекс са оцелели 22 храма, като само някои са запазили култовото си значение.
Легендата гласи, че едно време живяла Хемавати - необикновено красива девойка, дъщеря на Хемрадж, първия брамин на свещения град Варанаси. В една гореща лятна нощ Хемавати се къпела в блестящите води на езеро, пълно с благоуханни лотоси. На небето се появил Богът на Луната. Удивен от нейната красота, той не могъл да устои и слязъл на земята. И тъй като пред любовта боговете и смъртните са равни, Богът на Луната и Хемавати слели телата и душите си. На раздяла Богът на Луната успокоил бедната девойка, че тя ще роди прекрасно момче - Чандраварман, което тя трябва да отведе в Каджурпура.
“Чандраварман ще бъде раджа и ше построи много храмове сред градини и езера. Той ще извърши “ягия” (религиозна церемония), и така твоят грях ще бъде опростен”, така казал Богът на Луната и изчезнал. Хемавати така и сторила. Отвела своя син в сърцето на индийската джунгла. Чандраварман пораснал красив, силен и смел като своя баща. На шестнадесет години с голи ръце побеждавал лъвове и тигри. С помощта на баща си се възкачил на престола, построил крепостта в Калинджар и сторил още много добрини за народа си...
Според друго предание Хемавати била дъщеря на Мани Рам, придворния свещеник на Калинджар. Поради грешка в изчисленията Мани Рам казал на раджата, че настъпва “Пуранмаси” - пълнолуние. Вместо красивата луна да изгрее на небосклона, обаче настъпила тъмна и мрачна нощ. За да спаси баща си от справедливия гняв на раджата, Хемавати отправила горещи молитви към Бога на Луната. Богът откликнал на молитвите й и превърнал нощта в пълнолуние, но в замяна поискал нейната любов. Мани Рам бил толкова съкрушен, че произнесъл проклятие върху самия себе си и се вкаменил. Хемавати родила син - Чандратея, който поставил началото на династията Чандела...
Ако в архитектурно отношение се опитаме да направим аналогия с християнските църкви, храмовете в Каджурахо са пет- и шесткорабни. Състоят се от “ардхамандапа” - преддверие, след него в дълбочината е “мандапа” - зала, “махамандапа” или централна зала, т. е. най-голямото помещение в храма с колони от двете страни, “антарала” - вестибюл, водещ към свещеното място на храма -"гарбагриха”, което има формата на женско влагалище. Там се поставя статуя на божеството, на което е посветен храмът или “лингамът” (фалосът) на бог Шива, ако той е патрон на храма. При вертикален разрез най-високата част на храма е “шикхара” - куполът, разположен над свещеното място (вж. схемата).
Храмовете са изградени в индоарийската архитектурна традиция - стила “нагара”, който е широко разпространен в Северна Индия, за разлика от “дравидския” архитектурен стил, доминиращ в Южна Индия. Стилът “нагара” се е зародил през V в. и се характеризира с централен висок купол, под формата на кошер, наречен “шикхара”. Храмовете на династията Чандела имат квадратна основа, но стените им са толкова разчупени, че оставят впечатление, че основата е кръгла. Те са изградени от златистожълт или розов пясъчник. Разделени са на три географски групи - западни, източни и южни. Западната група е най-известна, тъй като е най-голяма и се смята за най-типична в архитектурно отношение.
Храмът Лакшмана от западната група се смята за един от най-старите, построен между 930 и 950 г. Той е петкорабен и е посветен на бог Вишну. На него е изобразена и хиндуистката троица: бог Брахма-създателят, бог Вишну-пазителят и бог Шива-рушителят, както и богинята на светлината, богатството и просперитета - Лакшми, която е божествената спътница на бог Вишну. По външните фризове на храма са изобразени множество танцуващи нимфи - “апсара”.
Срещу храма Лакшмана се намират два по-малки храма, единият посветен на богинята Лакшми, а другият на бог Варах - едно от превъплъщенията на бог Вишну, прероден под формата на глиган.
Храмът Кандрия Махадев е най-големият, най-високият (31 м) и най-интересният от архитектурна и художествена гледна точка. Той е посветен на бог Шива и затова в най-святото място (sanctum sanctoria) е поставен “лингам”.
  |
| Структурата на храмовете в Каджурахо е под формата на божествената жена-изкусителка - индийският идеал за женска красота |
Другите запазени храмове в западната група са посветени на Деви Джагадамба, Читрагупта, Парвати, Вишванат и Нанди, Матагешвара и Чосат йогини.
Източната група включва “джейинистките” храмове Парсванат, Адинанта, Сантината и Гантай, и хиндуистките, посветени на Вамана и Брахма.
Южната група се състои само от два храма - Дуладев, украсен с множество “митуни” (фигури на мъже, жени и животни във вихъра на любовната игра), и Чатурбхуджа, който се запечатва в съзнанието с триметровата статуя на бог Шива.
Еротичните скулптурни фризове от външната страна на храмовете са тези, които привличат туристи и изследователи от целия свят. Има различни хипотези за наличието на еротичните мотиви в храмовата украса на комплекса в Каджурахо:
Едно от преданията гласи, че те са своеобразна защита срещу яростта на бог Индра (бога на водната стихия и на светкавиците) - ценител на женската красота и чувствените удоволствия. Прехласнат от запленяващите скулптури, той не изпращал своите мълнии. Така храмовете са се запазили повече от десет века.
Сцените изобразяват дворцовия разкош, освободеност и наслада от живота.
Изображенията са част от сексуалното образование в Индия, като нагледни примери за Кама сутра.
Хиндуистите вярват, че и четирите пътища - Дхарма (нравствен закон или праведен живот, изпълнен със задължения и самоограничения), Артха (просперитет и материално благополучие), Йога (вътрешно единство чрез контрола над физиката към духовното съвършенство) и Кама (удовлетворение на чувствени желания, включително и секс) водят до Мокша - освобождението от цикъла на прераждане. Сексуалните изображения подпомагат Кама (бога на любовта) така, че храмовете са символични божествени двери към Блаженството.
Монашеският начин на живот и отшелничеството, проповядвани от будизма, смятан за клон от хиндуизма, през X-XI в. ставали все по-популярни. Еротичните скулптури и изображения имали за цел да подновят интереса на хората към насладата от живота и семейството и да възродят хиндуизма.
Още в древността индийците разбрали, че устойчивостта на брака се крепи на половата хармония. Нещо повече сексът бил считан за изкуство, тенденция, която обяснява отношението към куртизанките като към артистки. По онова време момчетата - “брамачари”, живеели в отшелнически килии, както повелява хиндуистката традиция. Скулптурите и изображенията ги подготвяли за живота им на мъже.
Според най-екстравагантната теория структурата на самите храмове повтаря формите на божествената жена-изкусителка - индийския идеал за женска красота. Счита се, че храмовете в Каджурахо пресътворяват и благославят Жената във всичките й форми, настроения и превъплъщения: стъпалата пред храма са нозете, “ардхамандапа” - коленете, “мандапа” - добре заоблените бедра, а “гарбагриха” - влагалището (вж. схемата).
За Каджурахо, неговата омая и красота не достигат обикновените думи. Той е синтез на индийската философия и митология, но преди всичко на онази неповторима виталност на индийския народ, която му позволи да роди Кама сутра (учебникът по любов), но и неповторимите стихове на Калидас и Рабиндаранат Тагор, философиата “ахимса” (не-насилието) на великия Махатма Ганди. Каджурахо е един от безсмъртните символи на Индия, блян за онези, които завинаги са обикнали тази велика страна и нейната култура.
|
|
| горе |
|
|
|
|
