 |
|
| ХЕРАЛДИКА |
стр.58, бр.1, година X 2003г. |
|
|
ГЕРБОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ - II ЧАСТ |
|
|
| Виолета Великова - Кошелева |
|
 |
|
Личен герб на княз Фердинанд I, сребро с позлата
|
През 1886 г. първият български княз Александър I Батенберг е принуден да абдикира под натиска на Русия и в резултат от политическите борби в държавата. След женитбата си той се отказва от фамилното име и приема името на съпругата си. Като граф Хартенау бившият княз на България запазва в личния си герб някои от българските символи - гербът на Румелия, известен от Хрониката на Констанцкия събор на Улрих фон Рихентал от "Космографията" на Мюнстер и "Стематография" на Христофор Жефарович. Този герб е изобразен в третото хералдическо поле, а златният български лъв е поставен върху червен фон в IV хералдическо поле. В герба е включено и голямото огърлие на българския орден "Св. Александър", който князът учредява през 1881 г.
Третото Велико народно събрание през 1887 г. избира за нов български монарх немския принц Фердинанд Сакс Кобургготски. Княз Фердинанд I също внася елементи от династичния си герб в държавния герб на България. Фамилният герб на княза е един от най-сложните, познати в хералдиката съставни гербове. Щитът му се състои от 23 части, съдържащи символите на владенията, а върху тях е положен малък саксонски герб. От този герб в българската хералдика се пренася и остава продължително време наложеният саксонски.
 |
|
Голямото огърлие на Домашния Ернестински Сакскобургготски орден
|
Опит да се създаде хералдическа традиция наблюдаваме в първите варианти на личния герб на княз Фердинанд. Той ползва личния княжески герб на Александър I, като прави няколко промени - заменя хесенската корона над шатрата със саксонската корона, а наложеният щит с турнирната врата е заместен със саксонския щит с герб. За кратко време се запазва девизът: "Съ нами богъ". Скоро настъпват нови промени в личния герб на Фердинанд - към него е включено голямото огърлие на Домашния Ернестински Сакскобургготски орден и девизът на династията "FIDELITER ET CONSTANTER" (Вярност и постоянство). Щитодържателите са короновани, изправени (rampant) лъвове с извадени езици (lampasse) с опашки, извити във формата на латинската буква "S" с топка накрая, разположени близко до гърбовете им.
 |
|
Тържествената форма на герб, изработен по повод сватбата на княз Фердинанд I с бурбонската принцеса Мария Луиза Пармска, 1893 г.
|
Правят впечатление промените, които настъпват във венеца на короната в личните гербове на българските князе. Още във възпоменателния медал "За Сръбско-българската война, 1885 г." наблюдаваме появата на редуващи се елипси и полусфери, които напомнят короната и дивитасиона на цар Иван Александър от известната миниатюра в Лондонското евангелие (1356) и в короната на цар Борис II и миниатюра в Мадридския ръкопис на Скилица от ХII в. Допустимо е проектантът, Ритер Хариер фон Розенфелт - един от най-изявените хералдици в края на ХIХ и началото на ХХ в., да е търсил приемственост в инсигниите на монархическата институция, пренасяйки украсата от бели, зелени и червени кабушони от короните във Второто българско царство в короните на гербовете, ордените и медалите на Третото царство.
Още по време на Княжеството в някои емисии на ордена "За заслуга" и при народния орден "За гражданска заслуга" се монтира царска корона със същата украса на венеца. За първи път българската царска корона се появява на медала, отсечен по повод на сватбата на княз Фердинанд с бурбонската принцеса Мария Луиза Пармска през 1893 г. Предполага се, че още през 1891 г. Розенфелт е изготвил проекта за нея. Тази корона остава известна в хералдиката като класическа форма на българска царска корона. От ордените тя преминава в герба на държавата и личните гербове на цар Фердинанд I и цар Борис III.
|
|
| горе |
|
|
|
|
